Предишните насоки за пазарите, които ЕЦБ даде през март, бяха, че лихвите ще останат на рекордно ниски нива поне до края на 2019 г. Удължението на минималния финален срок на продължаващите фискални стимули отразява влошаването в търговската война между САЩ и Китай, неуспешните засега преговори за Brexit и цялостната геополитическа несигурност, която засяга пазарите в момента.

ЕЦБ също промени малко прогнозите си за ръста на икономиката на еврозоната от март. Смята се, че БВП на еврозоната за 2019 г. ще нарасне с 1.2%, с 0.1 пр. пункт повече от последните предвиждания, но ръстът през 2020 г. се ревизира надолу с 0.2 пр. пункта до 1.4%.

Избор на инструменти

На пресконференция след заседанието на управителния съвет, което се проведе във Вилнюс, Драги обяви, че целият съвет на гуверньорите е гласувал единодушно за удължаването на сегашния пакет мерки. Въпреки това, президентът на банката уточни, че по време на дискусията е имало гласове за рестартирането на няколко от неконвенционалните инструменти на банката.

Станало е дума за намаляване на лихвите допълнително, особено след като банката е заключила, че засега рекордно ниските лихви не вредят на икономиката на еврозоната. Също е било обсъдено рестартирането на количествените облекчения чрез програма за изкупуване на държавни облигации, въпреки че предишната завърши едва в края на 2018 г. В крайна сметка, банката засега решава да не активира нови фискални инструменти.

"Самото днешно изявление трябва да ви убеди, че инструментите на банката работят - въпреки повишената несигурност смятаме, че досегашните мерки са достатъчни за стабилността на пазарите, но сме готови да активираме необходимите инструменти при непредвидени инциденти", опита се да успокои инвеститорите Драги.

Инфлацията си остава ниска

ЕЦБ прогнозира, че средната инфлация ще е 1.3% през 2019 г. и 1.4% през 2020 г. Тези нива са далеч от целта от малко под 2%, които гони централната банка. Това повдига съмнения, че със сегашната политика банката не може да достигне нивото на инфлация, необходимо за стабилност на валутата.

Драги също така обясни, че безработицата в еврозоната става все по-ниска, наблюдава се ръст на заплатите и въпреки ниската инфлация няма риск от дефлация. Експертните прогнози пък показват, че поради рекордно ниската цена на германските 10-годишни облигации инвеститорите очакват почти нулева инфлация дори в най-силните икономики на еврозоната.

"Очакванията за инфлацията не се свличат надолу само в Европа, ами и по целия свят, въпреки че от по-високи нива, отколкото тук, така че най-вероятно става дума за глобален фактор," обясни Драги.

Новото рефинансиране на банки

ЕЦБ даде и детайли по параметрите на новата програма за дългосрочното рефинансиране на банки. Банката реши лихвеният процент за новата поредица целеви операции по дългосрочно рефинансиране (TLTRO III), които ще се правят на тримесечие, за всяка операция да бъде на ниво от 10 базисни пункта над средния лихвен процент по основните операции на Евросистемата по рефинансиране за срока на съответната TLTRO.

За банки, чието отговарящо на условията нетно кредитиране надхвърли определен бенчмарк, лихвеният процент при TLTRO III ще бъде по-нисък и може да спадне до нивото на средния лихвен процент по депозитното улеснение за срока на операцията плюс 10 базисни пункта, се казва в съобщението на ЕЦБ.

Разочаровани пазари

Инвеститорите очевидно очакваха промяна в плановете на банката извън просто удължаване на сегашната политика. Еврото се покачи с 0.5% спрямо долара след новината и надмина 1.13 за долар, но по-късно се върна до 1.127. Това се приема като знак, че сегашните действия се считат за недостатъчни в адресирането на проблемите на европейската икономика от пазарите. Въпреки успокоителните думи на Драги ниската инфлация на еврото създава рискове от рецесия.

Сигналите, идващи от Федералния резерв на САЩ, сочат, че предстои намаляване на базовите лихви по заемите в долари. Без допълнително действие от страна на Драги това би оскъпило еврото спрямо долара и в ситуация на ниска инфлация би вкарало и без това силно забавящата се еврозона в рецесия, предупреждава икономистът от Станфордския университет Мелвин Краус.

Липсата на промяна в мерките повдига и друга тревога - че след всичко, което ЕЦБ вече направи до този момент, банката няма място за маневри в условията на нарастваща глобална несигурност.