В понеделник говорителят на иранската Организация за атомна енергия Бехруз Камалванди предупреди, че след десет дни, на 27 юни, иранските запаси от нискообогатен уран ще надхвърлят лимита от 300 кг, определен с ядреното споразумение. В отговор на това от Белия дом обвиниха Ислямската република в "ядрено изнудване".

По-рано този месец президентът Тръмп директно обвини Иван в организиране на нападенията над два танкера в Оманския залив, но иранските власти отричат да имат участие. Според Вашингтон Техеран стои и зад атаките на четири други танкера в залива, които се случиха през май.

Твърди позиции

В казуса с Иран действията на президента Тръмп не се различават от подхода му към други външнополитически проблеми. След като миналата година изпълни предизборното си обещание и изтегли САЩ от ядрената сделка, увеличавайки санкциите срещу Иран, сега президентът упражнява максимален натиск върху страната чрез икономически санкции и дипломатически натиск – както действа и спрямо Китай например. Според данни, публикувани миналия месец, американските санкции са предизвикали колапс на икономиката, като Международният валутен фонд прогнозира намаление на брутния вътрешен продукт с 6%.

Междувременно Иран очаква от европейските страни – участнички в ядреното споразумение, да изпълнят поетите ангажименти и да защитят иранската икономика от санкции, които задушават петролната индустрия и банките. В понеделник Камалванди заяви, че търпението на Техеран е изчерпано, и предупреди, че страната ще поднови обогатяването на уран до по-висока степен и ще престане да спазва някои от задълженията си по ядрената сделка, ако това не се случи. "Мисля, че досега европейците не свършиха своята част и изгубиха много време", каза Камалванди. Досега Европа се опитваше да поддържа иранското споразумение и да избегне оттеглянето на Иран от сделката, докато Вашингтон настояваше за по-твърда позиция спрямо ислямската република.