Подемът на Зелените накара германски и международни медии и анализатори да твърдят, че партията има реални шансове да спечели следващите парламентарни избори, както и да спекулират кой от двамата ѝ лидери – Роберт Хабек и Аналена Бербок, ще е следващият канцлер. Но пред подобен развой стоят много въпросителни.

(Не)Изненадващ успех

Макар на изборите за ЕП Зелените да излязоха втори, усещането беше за победа. Партията успя да събере 20.5% от вота, докато съюзът на Меркел спечели 22.6%. Спрямо 2014 г. обаче Зелените имат близо 10 процентни пункта повече, докато ХДС и ХСС загубиха 7.5 процентни пункта от подкрепата на предишните избори. При ГСДП спадът е още по-драстичен, след като социалдемократите загубиха над 11 процентни пункта (виж графиката).

Според данните на Insa, ако изборите за Бундестаг се провеждаха сега, Зелените биха спечелили с 25.5%, оставяйки ХДС-ХСС на второ място с общо 24%, а ГСДП - на четвърто с едва 13% от вота и след крайнодясната "Алтернатива за Германия" (АзГ). Сходни са и прогнозите на Infratest dimap и Forsa. Според Emnid партията е наравно с управляващия съюз, а според Forschungsgruppe Wahlen запазва второто си място.

Причините за успеха на Зелените не е трудно да бъдат установени. Първата е, че избирателите се насочиха към партията заради експертността й по проблемите, свързани с опазването на околната среда. Темата никога не е била чужда на германците, а тази година беше част от предизборните кампании и на десетки европейски партии. "Някои теми принадлежат на конкретни партии. Това изобщо не е новост, а много характерен модел на партийната политика. Ето защо не е без значение какви теми се обсъждат преди избори. Ако избирателите решаваха на фона на проблеми в социалната политика, изборът би бил различен", коментира политологът Торстен Фаас за вестник Augsburger Allgemeine. "Въпросът с промяната на климата винаги е бил запазена марка на Зелените. Te са най-компетентни по опазването на околната среда. Запазената марка на ГСДП са социалните въпроси, а на Съюза – икономическите. Сега Зелените се възползват от дискусията за климата", каза и политологът Оскар Нийдермайер в интервю за телевизия ZDF.

Партията получи и сериозен тласък от най-младите избиратели. По данни на Infratest dimap над 35% от гласувалите за пръви път са подкрепили Зелените. Това донякъде може да се обясни с актуалната вълна от протести на учениците за опазване на климата. Германските ученици бяха едни от първите, които последваха 16-годишната шведска активистка Грета Тунберг в движението Fridays for Future ("Петъци за бъдеще") още в края на миналата година.

Втората причина за успеха на Зелените е слабостта на управляващата коалиция. ХДС и ХСС управляват в т.нар. Голяма коалиция в три от четирите последни правителства в Берлин и често изпадат в конфликти помежду си, докато избирателите ги обвиняват в неефективност. Проблем е също и че от редиците на социалдемократите непрекъснато се чуват гласове против участието им в коалицията. През изминалата година ГСДП понесе поредица удари на местно ниво и повечето членове приписват отслабените й позиции именно на коалирането със съюза на Меркел и загубата на партийна им идентичност – според анализатори дългото управление заедно е довело до размиване на границите между тях и сферите им на компетентност в очите на избирателите. Затова след последните парламентарни избори социалдемократите пожелаха да останат в опозиция, но след месеци политическата криза и директен натиск от страна на президента Франк-Валтер Щайнмайер най-накрая неохотно се съгласиха.

"Промените в климата бяха основната тема за много европейски граждани на европейските избори. Зелените успяха да убедят много хора, че имат най-добрите отговори на това предизвикателство. От друга страна, ХДС-ХСС и ГСДП загубиха доверието към себе си през последните няколко години в спора си относно целите в областта на климата, неадекватния отговор на дизеловия скандал и енергийната политика, която се характеризира с колебание и безидейност", посочва Кристоф Прьосл в коментар за ARD.

Рано ли е за прогнози

Управляващите формации в Германия имат основание да се страхуват от успеха на Зелените. Партията продължава да трупа точки и благодарение на факта, че е в опозиция, което й дава повече свобода от гледна точка на обещанията. Нийдермайер отбелязва обаче, че едно от обвиненията към сегашните управляващи е, че са обещали повече, отколкото реално са изпълнили.

Успехът на Зелените в намерението им да се превърнат в първа политическа сила в страната все още не е напълно гарантиран. Ако не се стигне до предсрочни парламентарни избори, следващите са насрочени чак за октомври 2021 г., което дава на всички партии достатъчно време да се приложат стратегиите си за спечелване на властта. Според анализатори, ако дотогава темата за промените в климата слезе по-надолу в обществения дневен ред, Зелените без съмнения могат да очакват по-нисък резултат, тъй като това е единствената им сфера на компетентност. Важен е и фактът, че става въпрос за парламентарни, а не за европейски избори, а това означава различен процес на вземане на решение за гласуващите. В случай на предсрочни избори Зелените със сигурност биха се възползвали от ситуацията, но макар управляващата коалиция в момента да е сериозно отслабена, все още няма изгледи това да се случи.

"Попаднахме в центъра на политическия дебат", коментира самият Хабек с нотка на гордост в гласа, но добавя, че за разлика от останалите големи партии Зелените разполагат със сравнително по-малко финансиране, по-малка членска база и изпитват затруднения да покрият страната с местни структури. Същевременно партията все още не е издигнала кандидат за канцлерското място. Двамата лидери – Хабек и Бербок, продължават да избягват въпроса, но социолози дават преднина на Хабек.

Каквото и решение да вземат, то трябва да се случи скоро. Или както каза Хабек в еуфорията след обявяването на изборните резултати: "Всички знаят, че сега трябва да се докажем."