Да избягаш от Венецуела - но накъде

Все повече венецуелци бягат от страната си и откриват, че границите на съседните държави са залостени за тях.

Вратите на съседните южноамерикански държави се залостват все по-здраво за венецуелците
Вратите на съседните южноамерикански държави се залостват все по-здраво за венецуелците    ©  Reuters
Вратите на съседните южноамерикански държави се залостват все по-здраво за венецуелците
Вратите на съседните южноамерикански държави се залостват все по-здраво за венецуелците    ©  Reuters
Темата накратко
  • Хуманитарната криза, последвала политическата превръща все повече венецуелци в бежанци
  • Затягането на границите в съседните страни прави опитите за напускане на страната все по-рисковани.
  • Въпреки това досега около 12% от населението е успяло да се спаси в чужбина по данни на ООН.

Болници, които лекуват само ако си намериш консумативи. Недохранени деца, чиито родители все по-трудно намират какво да им сложат на масата. Режим на тока по няколко дни в седмицата. Това са само част от последиците, причинени от икономическия колапс в южноамериканската страна.

В момента 90% от населението ефективно е под бариерата на бедността - консумираната храна се е променила драстично през последните 4 години - 64.3% от венецуелците за една година са отслабнали средно с по 11.4 кг, а се консумират единствено най-евтините и "бедни" храни - закупени на астрономически цени на черния пазар. Без някаква рязка промяна единственото, което остава на много венецуелци, е бягството.

Миграционна вълна

По данни на ООН от началото на кризата през 2015 г. около 12% от населението на страната вече е избягало в чужбина - това са 4 млн. души. През последните шест месеца обаче емиграцията се ускорява, като очакванията са броят на бежанците да нарасне до 5 млн. души до края на годината.

Около половината от досегашните бежанци са се насочили към две южноамерикански държави - Колумбия с 1.3 млн. венецуелци и Перу с около 800 хил. Големи вълни има и към Чили, Еквадор, Бразилия и Аржентина. Правителствата на тези страни затягат границите си и все по-често предприемат агресивни мерки, за да овладеят нежеланата имиграция.

Верижен ефект

Тази седмица Перу въведе ново изискване за навлизането на венецуелски граждани в страната. Докато до този момент беше нужна единствено лична карта, вече ще се изискват паспорт и виза. Промяната в политиката се случи, след като в началото на юни над 8000 венецуелски бежанци преминаха перуанската граница в един ден - най-големият брой от началото на икономическия колапс на Венецуела.

Затягането на режима от една държава обаче води до бежански натиск по границите на останалите. Според данни на ООН новата политика на Перу е довела до пренасочването на 8400 венецуелски бежанци от Еквадор към Колумбия миналия петък. Което пък кара всички погранични държави да въвеждат все повече рестрикции в граничните си режими.

"Хората пристигат във все по-окаяно и уязвимо положение. Някои от тях са ходили в продължение на 30 - 40 дни през различни страни в региона. Наблюдаваме все повече семейства с деца", казва в официално обръщение председателят на Бежанската агенция на ООН в Перу Федерико Агусти.

Рисковано пътуване

Затягането на сухоземните граници в Южна Америка пренасочва част от емигрантския поток към Карибските острови в близост до Венецуела - Аруба, Кюрасао, Гренада и Тринидад и Тобаго. През 2018 г. в Тринидад и Тобаго са живеели поне 40 хил. венецуелци, пак по данни на ООН. Правителството на островната държава обаче се оплаква, че не може да предостави необходимата помощ на бягащите от Венецуела.

В същото време, черният пазар за трафик на хора процъфтява. Дори най-паянтовите рибарски лодки се превръщат във възможен източник за избавление от кризата в страната, но и в източник на сериозни доходи за собствениците им. Според доклад на Reuters тарифата за превоз от Венецуела до Тринидад и Тобаго е 1000 щатски долара на човек - огромна сума дори за тези, които могат да си я позволят. А и веднъж, след като парите вече са платени, нищо не застрахова бежанците от по-нататъшни издевателства от страна на "спасителите им".

Само по себе си пътешествието е рисковано, тъй като теченията в пролива на път към Тринидад са изключително опасни и не случайно отсечката е наричана "Драконовата паст" от местните рибари. Само в последния месец две различни лодки с венецуелски бежанци са били загубени в коварния пролив.