Да загубиш от инат

"Не повтаряй избори, които току-що си изгубил." Лично президентът Реджеп Тайип Ердоган и управляващата Партия на справедливостта и развитието (АКР) платиха висока цена, когато нарушиха в Истанбул това азбучно правило в политиката. Но и също така почти сигурно е, че те ще бранят и усилват позициите си, като го спазват до следващите парламентарни и президентски избори. А те би трябвало да са почти едновременно някъде около 18 октомври 2023 г.

На 23 юни опозиционният кандидат за кмет Екрем Имамоглу от Републиканската народна партия (СНР) постигна в най-големия и важен турски град победа, още по-категорична спрямо вота от 31 март. Както лично той, така и партиите, застанали зад него, показаха, че има работещ политически модел за изправяне срещу Ердоган.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Не бързайте да се радвате

Но тепърва ще се види дали този модел работи в управлението на 15-милионния град, в който местният общински съвет е в ръцете на АКР. Още преди изборите се обсъждаше ново регулиране на властта на кмета, който може да се окаже с вързани ръце и да бъде оставен практически без бюджет за изпълнение на обещанията си. В дните преди 23 юни Ердоган, който контролира почти еднолично изпълнителната, законодателната и правораздавателната власт и ги е превърнал в продължение на партията си, открито говореше, че Имамоглу може да има известни юридически проблеми след това. "Напълно възможно е да започнат и съдебни производства срещу Имамоглу", казва пред "Капитал" Марк Пиерини, експерт по турска политика в Carnegie Europe.

Не бива да се забравя, че всичко това може да се случи на доскоро непознатия и неопитен в управление от такъв мащаб кмет на Истанбул в град, който АКР управлява от 25 години, а демонтирането на системата не е лесно. В същото време правителството вече е планирало да повиши популярността си с мащабни проекти, програми и тържества по повод 100-годишнината на основаването на Турската република. Датата е 23 октомври 2023 г. - по-малко от седмица след предполагаемия ден за следващия парламентарен вот.



Фактът, че и кандидатът на управляващите - бившият премиер Бинали Йълдъръм, и Ердоган поздравиха победителя почти незабавно (предишния път позицията им се забави с дни), е сигнал и за това, че те са калкулирали поражение и вече са написали своя План Б как да действат след него. "Както и преди", властите ще продължат да работят за "целите за 2023 г.", написа президентът в Twitter и това бе разчетено като потвърждение, че няма намерение дотогава да приканва турците пред урните. Той вероятно разчита и на известна умора у избирателя - за по-малко от десетилетие имаше 11 пъти национални и общински избори (в Истанбул вотът бе 12-и заради повторението).

Как се роди формулата на успеха

Преди всичко този гигантски космополитен град едновременно е и не е Турция, поради което за него са възможни партийни и политически комбинации, неприложими другаде в страната. Тук скромният произход, личността и положителните и успокояващи послания на Имамоглу се оказаха много важни и ефективни.

На второ място, в този основен двигател на турската икономика се усеща доста бързо ефектът от валутната криза, инфлацията от 20%, завръщането към рецесия и увеличаването на безработицата (официално 4.54 млн. души, или над 14%, през март след ръст от 4 пункта на годишна база и скок със 7 пункта до над 25% сред младежите). Раздразнението от шуробаджанащината - един от основните градивни елементи на системата на Ердоган - преминава в гняв, особено след назначаването преди година за министър на финансите на зет му. На 41 години Берат Албайрак определено няма опита и квалификацията за този пост и това се коментира в страната и чужбина и си личи по състоянието на икономиката, финансите и курса на лирата. Турците показват значително недоверие към контролираните от властта медии, а това означава, че АКР не успява да внуши на избирателите, че икономиката се възстановява, когато реалността е съвсем различна.

Трети немаловажен фактор е накърненото достойнство на избирателите. Кражбата на изборен резултат не е нещо характерно за Турция, а мнозина възприеха точно по този начин решението да бъде повторен вотът с 84% активност. Твърдото ядро избиратели на СНР се мобилизираха още повече, от Имамоглу се искаше само да привлече външни симпатизанти. Парадоксът е, че и двете страни се бореха за 1.7 млн. души, които не гласуваха през пролетта, но АКР имаше предимството да знае кои точно са те, за да агитира потенциалните си симпатизанти сред тях и да сплаши тези на опонента. В битката бяха включени дори близки до властта фериботни компании, които спряха обратните превози през уикенда от Бурса, където почиват доста от жителите на Истанбул.

Ердоган може за 17 години да е затворил близо 175 медии, над 1400 неправителствени организации и някои неудобни прокюрдски депутати и да е променил конституционната структура на страната. Но когато става дума за избори, АКР винаги е предпочитала да не поставя под въпрос качеството на провеждането им. Натискът се фокусира до това кой да бъде допуснат и агитира на тях, как чрез малки избирателни участъци да се създаде впечатление за големи победи или дори в последния момент да се допускат в урните неподпечатани бюлетини. Но да откраднеш избори не в някое провинциално градче, а в Истанбул - при толкова много симпатизанти на опозицията и под прожекторите на световни медии - е опасна игра. Самата избирателна комисия не беше докрай убедена в доводите си за това (4 от 11 членове гласуваха против отмяната на резултатите), а минималната разлика на 31 март от общо 13 730 гласа в полза на Имамоглу усили усещането, че някой в АКР се е изкушил да я употреби в полза на властта.

Не че това не се е случвало вече - през 2015 г. партията изгуби мнозинството си в парламента в Анкара и държа страната в шах половин година, докато предизвика предсрочни избори, за да си го върне.

Но сега в Истанбул допусна груба грешка - вторият път разликата достигна 800 000 гласа. Това е най-тежкото изборно поражение за Ердоган и неговата еднолична система. За пръв път в историята на Истанбул някой печели кметски избори с над 50% от гласовете, а самият Ердоган оглави за пръв път града през 1994 г. с 25% с обещание да е реформаторът на Турция на границата на двете хилядолетия. В интерес на истината Йълдъръм също не се представи зле - 45% от гласовете е солиден резултат. На предишния вот през 2014 г. Кадир Топбаш събра почти 48%, т.е. 5 години по-късно АКР не е отстъпила много от позициите си.

"Републиканската народна партия напипа правилната формула още миналата година на президентските избори", коментира за "Капитал" Димитър Бечев, който в момента е изследовател за американския неправителствен институт Atlantic Council. "Става дума за някого, който може да привлече гласовете на консервативните турци. Подобно на Мухарем Индже - президентския кандидат на СНР от 2018 г., и Имамоглу е практикуващ мюсюлманин. Иначе казано, кемалистката партия е с гарантиран светски електорат и добавя гласове от "меката периферия" на АКР, разочарованите от икономическата ситуация", допълва Бечев.

"Жените, младите, либералните, светските турци - те всички са там, просто трябва да се говори с тях", коментира след изборите писателката Елиф Шафак за Euronews.

Какво следва

Резултатът бе приветстван по света - но и от Ердоган и изгубилият Йълдъръм - като победа на демокрацията в Турция. Случващото се в Истанбул е по-скоро потвърждение, че страната е в мъчителен преход от плуралистична демокрация към тежка авторитарна система, в който АКР се нуждае от легитимиращия ефект на спечелването на едни "нормални избори", коментира за сп. Foreign Policy Нейт Шенкан, директор на изследванията във Freedom House. Според него в момента управляващите имат нужда от инвеститори и бизнес партньори в чужбина, а не от поредно доказателство, че в Турция няма независими институции, които да защитят инвестицията, имуществото и правата ти. "Партията се нуждае от избори, за да убеждава турците, че именно тя въплъщава волята на народа, макар да разрушава инструментите, чрез които се изразява тази воля. Резултатът е един много нестабилен авторитарен режим, който изглежда обречен да тласка страната към криза."

Ердоган и АКР ще трябва някак да преборят впечатлението, че вече не контролират бъдещето на Турция. Това няма да е лесно за строго централизирани и пирамидални схеми като тази на АКР, особено ако от Истанбул започнат да гърмят един след друг скандали с разкрития как са раздавани обществени поръчки и кой е замесен в корупционни схеми.

Президентът ще трябва сериозно да анализира случилото се в града, събрал 20% от избирателите на Турция, и да си спомни, че Имамоглу донякъде прилича на него при първата му победа от 1994 г. - млад, динамичен, говорещ умерено и спокойно, с по-скоро социалдемократически виждания и отворен към различни политически и обществени групи. Подкрепилият го алианс на CHP и "Добрата" партия (İYİ) на Мерал Акшенер може да се разшири с прокюрдската HDP и "Партията на щастието" (Saadet). Тепърва ще се види и ролята на победилият в Анкара кандидат за кмет на опозицията Мансур Яваш.

"Това е формулата на успеха - да събереш всички симпатизантите на всички подобни партии в името на работещо мнозинство, коментира Димитър Бечев. Проблемът е, че не предстоят скоро парламентарни и президентски избори."

За новия кмет на Истанбул може да е рано да се прицели в още по-голямата политика. Но Ердоган ще има проблем, ако негови бивши съратници като Абдулла Гюл, Ахмет Давутоглу и Али Бабаджан основат нова партия и привлекат в нея част от депутатите на АКР. За да ограничи основанието им да го нападат, президентът може да пренареди правителството и партийното ръководство. Неизбежни изглеждат и корекции в икономическата и външната политика.

Самата АКР ще трябва да признае пред себе си, че се оказа неспособна за генерира нови идеи и техники. Първоначално тя се опита да копира позитивните послания на Имамоглу, а Йълдъръм обещаваше щедро - от 10 гигабайта безплатен мобилен интернет за всички до по-евтини транспорт, вода, газ и училища до създаване на 100 000 нови работни места всяка година. Но в последните 2 седмици - особено с включването на Ердоган - партията се върна към традиционния агресивен стил, нападки, че Имамоглу е грък, че при предишното гласуване устроил "заговор", че е свързан с гюленистите и кюрдските терористи...

Турция навлиза в още по-бурни времена и САЩ и Европа ще трябва да анализират естеството на стратегическите си интерес към партньорска страна, в която Анкара е все по-параноична към отношението със западни държави, а те не могат да спасят Ердоган от собствените му грешки, казва Нейт Шенкан.

Сбърканата игра с кюрдите През март Имамоглу спечели подкрепата на лявата и прокюрдска Народната демократична партия (HDP). Сега АКР опита - и не успя - да я неутрализира с призива от затвора на лидера на радикалните кюрди от терористичната ПКК Абдула Йоджалан сънародниците му да останат "неутрални" във вота в Истанбул. След 2015 г. и особено от 2018 г. Ердоган и партията му са принудени да приемат коалиционен партньор в парламента в лицето на Партията на националистическото действие (МНР). Но тази ръководена от Девлет Бахчели и основана от Алпарслан Тюркеш (създателят и на "Сивите вълци", както е известна младежкото крило на МНР) партия увеличи популярността си до около 16%, докато тази на АКР не расте. Ердоган е принуден да възприеме част от националистическия тон и речник на пантюркистите, за да привлече техни избиратели към партията, докато не се отказва от заиграването с кюрдите. АКР докара в Истанбул група влиятелни кюрди от Югоизточна Турция, а Йълдъръм дори агитира в Диарбекир в опит местните старейшини да повлияят на резултата му в Истанбул. Тази тактика се оказа обречена.