С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 28 юни 2019, 10:03, 3065 прочитания

На 10 минути от война, която никой не иска

САЩ и Иран са вкопчени в опасен танц, който може всеки момент да ескалира и да превърне напрегнатата конфронтация в конфликт

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • САЩ и Иран са вкопчени в опасен танц, който може всеки момент да ескалира и да превърне напрегнатата конфронтация в конфликт.
  • Иронията е, че, скъсвайки ядрената сделка, Тръмп взриви доверието и направи почти невъзможно постигането на всякакво друго споразумение.
  • Макар нито САЩ, нито Иран да искат война, Тръмп тласка двете страни точно натам.
"Хвърляне на голяма дебела тухла в стършелово гнездо." Така миналата година Доналд Тръмп описа инвазията на САЩ в Ирак през 2003 г. Само че едва 15 месеца по-късно президентът, който не спира да сипе тиради по адрес на авантюризма на предшествениците си, рискува да вкара Америка - умишлено или по невнимание - в друг близкоизточен конфликт. И то далеч по-опасен от този в Ирак.
Ако се вярва на думите на Тръмп, на 20 юни САЩ и Иран са били на 10 минути от война. Тогава в последния момент президентът е променил решението си и отменил планираната атака срещу цели в ислямската република. Ударът е бил замислен в отговор на свалянето на американски разузнавателен дрон, който според Техеран бил навлязъл в иранска територия. След опасното приближаване до ръба на конфликта в един момент Тръмп се люшна в другата крайност. И стигна дотам да хвали сдържаността на иранските военни, които не са стреляли по американски самолет с 25 души на борда, придружавал безпилотния дрон.

Въпреки крачката назад САЩ и Иран остават вкопчени в опасен танц, който може да ескалира всеки момент и да превърне напрегнатата конфронтация в конфликт. Както каза преди дни главнокомандващият на иранската Революционна гвардия Хосейн Салами, "понякога врагът е толкова близо, че можем да прочетем фабричните номера, изписани на техните оръжия". И не изглежда във Вашингтон да има ясна стратегия нито какви са целите на цялата игра, нито как да се излезе от настоящата патова ситуация.
Тръмп похвали сдържаността на иранските военни, които не са стреляли по американски самолет с 25 души на борда, придружавал сваления безпилотен дрон

[Reuters]

Администрацията на Тръмп продължава да прилага "максимален натиск" върху ислямската република, за да задуши икономиката й и да принуди иранските лидери да приемат нови условия от Вашингтон, поставени след едностранното му оттегляне от ядреното споразумение от 2015 г. Техеран от своя страна e захвърлил "стратегическото търпение" да изчака мандатът на Тръмп да свърши и покачва нивото на агресия. Включително със заплахата да отприщи вълна от бежанци и наркотици към Европа, като разхлаби сигурността по границата си с Афганистан. Без изгледи за преговори и дипломатически изход от ситуацията, заплахата от нова война в Близкия изток, разпалена от грешна преценка от американска страна или прекомерно покачване на залога от Иран, е съвсем реална.


"Максимален натиск" и максимален риск

Само преди четири години Америка и Иран бяха на съвсем различен път. Протегнатата ръка на Барак Обама бе приета в Техеран и резултатът беше споразумение, подписано от двете страни плюс Китай, Русия, Франция, Великобритания и Германия. Сделката поставя ограничения на ядрената програма на Иран и отдалечава сдобиването му с атомна бомба в замяна на вдигане на санкциите. Но след като през май 2018 г. Тръмп оттегли Америка от споразумението, то е в клинична смърт.

Оттогава Белият дом се опитва да постави на колене иранската икономика чрез санкции. Близо година Иран залагаше на игра на изчакване, продължавайки да спазва условията на сделката и опитвайки се да я спаси с помощта на Европа, Китай и Русия. Но решението на Вашингтон от април да сложи край на изключенията за някои държави да търгуват с ирански петрол, което цели да докара иранския износ до нула, вероятно се е оказала капката, която е преляла чашата в Техеран.

С този ход перспективите пред Иран от мрачни се превърнаха в катастрофални. Още преди това прогнозите бяха икономиката да се свие с 6% през тази година на фона на стремителна инфлация и национална валута, изгубила близо две трети от стойността си. Пълното блокиране на продажбите на петрол, което би затегнало до смърт примката около иранската икономика, не оставя на режима в Техеран друг избор освен отчаяни демонстрации на сила. Ирански дронове и ракети, изстреляни от проксита на Техеран в Йемен и Ирак, започнаха да удрят по петролни инсталации и летища в Саудитска Арабия (изконен враг на Иран и съюзник на САЩ) и по американски бази в Ирак. В резултат през май Америка изтегли дипломатическия си персонал от Ирак.



Техеран очевидно цели да демонстрира, че действията на Тръмп причиняват щети и на други. Нападенията срещу петролни танкери в Ормузкия проток - за които Америка обвинява Иран - изстреляха цената на нефта на международните пазари нагоре. През протока, който свързва Персийския залив с Индийския океан, преминават около 40% от целия петрол, транспортиран по вода в света. "Иранските лидери показват, че имат потенциала да бъдат по-побъркани от Америка", обобщава експертът по Близкия изток Вали Наср пред сп. Economist.

През тази призма беше разчетена и заплахата на Иран, че ще спре да се придържа към някои от ангажиментите си по ядреното споразумение и ще ускори обогатяването на уран. Ултиматумът звучи като внимателно преценена провокация, която цели да подтикне европейските държави, подписали сделката, плюс Русия и Китай, да помогнат за облекчаване на шока върху иранската икономика и за връщане на Вашингтон към преговори. "Според иранците, докато европейците си мислят, че случващото се е икономическа криза, те ще ограничават отговора си до икономическата страна. Сега Иран си играе с ангажиментите си по сделката вероятно за да създаде криза на сигурността и да промени контурите на дипломатическия дневен ред", посочва Есфандияр Батмангелидж, ирански експерт и основател на медийната и консултантска компания Bourse & Bazaar, пред в. New York Times. И добавя, че иранските лидери могат да подновят разговорите със САЩ само ако изглежда сякаш те движат процеса, а не са заложници на действията на Вашингтон.

Само че Европа няма много какво да предложи. Великобритания, Франция и Германия обявиха създаването на Instex, специален инструмент на бартерен принцип, който да изолира търговията между Европа и Иран от американските санкции, но до момента начинанието е пълно разочарование. "Честно казано, това няма как да проработи. Когато европейските компании са изправени пред избора да правят бизнес със САЩ или с Иран, те нямат особени колебания. Американските санкции ги ужасяват", казва пред сп. Foreign Policy Жерар Аро, доскорошен посланик на Франция във Вашингтон.

Когато сам си направиш криза

Тръмп, изглежда, се опитва да повтори сценария със Северна Корея, при който апокалиптичните заплахи за "пълно унищожение" на страната и икономическият натиск доведоха лидера й Ким Чен Ун на масата за преговори. Само че нито Иран е Северна Корея, нито Близкият изток е Азия, където всички съседи на Пхенян помагаха за избягване на сблъсък.

Първата част на стратегията със затягането на примката около Иран безспорно работи. Но втората - принуждаването на Техеран да се съгласи да предоговори сделката по условията на Тръмп и да ограничи подкрепата си за милиции в Близкия изток - се проваля зрелищно. Вместо това действията на Вашингтон само засилват позициите на хардлайнерите в Техеран и ги карат да търсят допълнителна ескалация. И така, макар нито САЩ, нито Иран да искат война, Тръмп тласка двете страни точно натам.

"Тази криза е изцяло негово дело. Но по нищо не личи да има ясен план как да се стигне от сегашната ситуация до... където и да е", пише редакторът на сп. Foreign Policy Майкъл Хърш. Първоначално Белият дом беше поставил 12 искания пред Техеран - възлизащи на де факто капитулация - за да има нови преговори. Сега вече държавният секретар Майк Помпео твърди, че Вашингтон е готов да се срещне с иранските лидери без всякакви предварителни условия. Но посланието, предадено преди дни от върховния лидер аятолах Али Хаменей на влезлия в ролята на посредник японски премиер Шиндзо Абе, гласи, че Техеран няма да повтори "горчивия опит" от разговори със САЩ. Последните санкции на САЩ от понеделник лично срещу Хаменей няма да имат никакъв икономически ефект, но подсилват подозренията в Техеран, че Тръмп и екипът му искат смяна на режима в ислямската република. Коментарът на иранското външно министерство беше, че този акт "блокира дипломацията завинаги".

Иронията е, че, скъсвайки ядрената сделка, Тръмп взриви доверието и направи много трудно, ако не и невъзможно, постигането на всякакво друго споразумение. И докато все още няма работещ план за стигане до масата за преговори, голямата дебела тухла вече лети към стършеловото гнездо.

Капитал - брой 26

Текстът е част от седмичния Капитал. В новия брой ще прочетете още:

  • Операция "Изпиране"
  • Най-големите компании в България през 2018 г.
  • Вълка - новият най-голям клиент на ББР

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Защо Франция не иска Северна Македония и Албания 1 Защо Франция не иска Северна Македония и Албания

Скопие и Тирана може да останат задълго във фризера на ЕС и да не получат дата за преговори за членство

18 окт 2019, 1652 прочитания

Германският двигател - почти на празни обороти Германският двигател - почти на празни обороти

Състоянието на най-голямата икономика в Европа е проблемно, но не и тревожно

18 окт 2019, 726 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Столът на раздора

Защо визитата на депутат от руската комунистическа партия разбуни страната

Още от Капитал
Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Германски минерални бани

След 13 години усилия българските балнеохотели бяха одобрени от германските здравни каси

Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

Турската офанзива в Сирия: Раздвижване на смъртоносните пясъци

Военната операция на Анкара повишава риска от нова вълна бежанци и терористични атаки в Европа

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10