С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
6 30 юни 2019, 12:02, 4935 прочитания

Добре дошли в месарница Брюксел

Германският канцлер Ангела Меркел опитва сделка, за сметка на френския президент Еманюел Макрон

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Дълго време политиката в Брюксел беше обявявана за скучна и недемократична игра, в която решенията се взимат в тъмните коридорите на европейските институции. 2019 г. би трябвало да задоволи критиците. Решенията кой да оглави петте основни институции на Европейския съюз (ЕС) пак ще се взимат зад затворени врати – по план днес от Европейския съвет (т.е. срещата на лидерите на страните членки), но битката за налагане на националния интерес, машинациите на европейската бюрокрация и географското противопоставяне между страните членки се разиграват съвсем открито. И както казва старата политическа сентенция, процесът по направата на салама (в случая изборът за брюкселските постове), не винаги е приятна гледка.

Първоначално решението трябваше да бъде взето на 20 юни, но тогава лидерите на ЕС изобщо не успяха да сближат позициите си. Сега обаче времето изтича, тъй като от решението за председател на Европейската комисия (ЕК) зависи целия пасианс от назначение. Например Европейският (ЕП) ще трябва да избере своя председател следващата седмица, подходящ пост за някои от отпадналите кандидати за ЕК.


Какъв е сценарият на днешния сблъсък

Основната сюжетна линия ще следва опита на ЕП да наложи правилото, че страните членки трябва да обсъждат само избрани от него кандидати за председател на ЕК.

Идеята е, че както в националните политически системи, където лидерът на спечелилата най-много гласове партия става премиер, така и на европейско ниво председател на ЕК трябва да става издигнатият от спечелилата изборите партия "водещ кандидат". Евродепутатите от големите политически групи (без либералите) вече казаха, че ще отхвърлят всеки външен кандидат. В правната рамка на ЕС обаче ЕП може само да приеме или одобри предложението на страните членки, т.е. евродепутатите се опитват да завладеят допълнителна властова територия. Отделно, кандидати като германецът Манфред Вебер от Европейската народна партия (ЕНП), която спечели най-много депутатски места след майските избори, са повече чиновници, отколкото политици, които не са особено известни дори и в собствените си страни (камо ли в останалите страни членки).



Затова и много държави, начело с Франция, не са щастливи от опита на парламента да наложи възгледа си. На 20 юни Париж малко прибързано обяви, че страните членки са погребали тази система и Вебер, както и кандидатите на европейските социалисти Франс Тимерманс и на европейските либерали Маргрете Вестагер (която поне формално никога не е издигана от партията си), са вън от играта.

Тази битка ще се играе обаче само на повърхността. За и против "водещите кандидати" се превърна от технологичен в политически спор. Тъй като начело на лагера "срещу" е френският президент Еманюел Макрон, който в последните две години всячески се опитва да наложи своето мнение в Брюксел, зад парламентарните прерогативи застанаха някои страни, които не искат да видят френска доминация в ЕС. Макрон се опитва да разтърси така ЕС, както вече направи във Франция, където традиционните политически партии са на доизживяване, след като бяха прегазени от неговата En Marche. Берлин пък вече дава все по-често сигнали, че възприема отхвърлянето на германските кандидати за ЕК и Европейската централна банка (ЕЦБ) като анти-германски сговор. В резултат на което и отношенията между Берлин и Париж са много далеч от обичайното си "сърдечно приятелство".

Освен чисто националната игра, има и партийна. Изборите за ЕП дадоха предимство на ЕНП, но реално социалисти, либерали и зелени заедно имат повече гласове. Подобно е положението и сред страните членки, където държавите управлявани от ЕНП, са в малцинство. Формално погледнато, евентуална ляво-либерално-зелена коалиция може да детронира ЕНП от 19-годишната му хегемония, макар да не и достигат гласове за абсолютно мнозинство.

Въпреки че който и да застане начело на ЕК, това няма да доведе до драматичен политически завой, така както става в националната политика, все пак не е без значение дали Бойко Борисов, примерно, се обажда на съпартиеца си Жан-Клод Юнкер или социалиста Франс Тимерманс.

Играта на Меркел и ЕНП

След като на 20 юни лидерите на ЕС не успяха да се договорят, очакваше, че тази седмица, по време на срещата на групата на 20-те най-големи икономики, петте големи страни в ЕС ще постигнат напредък. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск каза в Япония, че има напредък, но все още "няма бял дим".

Напредъкът вероятно е заявлението на германския канцлер Ангела Меркел, че тя би подкрепила само "двамата истински водещи кандидати" – Вебер и Тимерманс. По този начин Берлин се опитва да изключи от играта Маргрете Вестагер, която е един от обсъжданите претенденти за ЕК.

Либералите, част от които е настоящият комисар по конкуренцията, бяха решили да нямат "водещ кандидат", тъй като според тях целият процес е изкривен и дава предимство на големите партии. Стратегията отчасти беше наложена от френския президент Еманюел Макрон, чиято партия се присъедини към либералите. По този начин третата по-големина група в европарламента се надяваше нейните кандидати да бъдат по-удобни като компромисни фигури.

Ходът на Меркел, освен че намалява конкуренцията за поста, има две цели. Първо, давайки подкрепа на левия кандидат Тимерманс, това би всяло раздор във все още неизградената ляво-либерално-зелената коалиция и по този начин ще засили ролята на ЕНП. На втори място, тъй като дясната политическа формация няма мнозинство, единственият й шанс да си осигури поста председател на ЕК е да подкрепя поне на думи правото на най-голямата парламентарна партия да издигне своя кандидат.

Тъй като вече е ясно, че кандидатът на ЕНП Вебер няма шанс да получи одобрение - според германският "Шпигел" миналата седмица германският канцлер е казала на съпартийците си, че той просто няма мнозинство, ходът на Меркел в Осака се тълкува като подкрепа за Тимерманс. В същото време настоящият вицепрезидент на ЕК трупа точки не само с факта, че е холандец, т.е. стои по-близо до Германия, когато стане дума за фискални правила, но и че не е фаворит на брюкселската бюрокрация.

За сметка на това Берлин може да поднови претенциите си германец да оглави ЕЦБ. Не е тайна, че управителят на германската Бундесбанк Йенс Вайдеман отдавна се е прицелил в този пост. Основната пречка пред него са собствените му възгледи, които отхвърляха настоящата политика на помпане на пари в икономиката. Вайдеман е известен като краен привърженик на ортодоксалната политика, според която ЕЦБ трябва да се грижи само да поддържа инфлацията, но не и да спасява закъсали страни. Ден преди предишната среща на върха на ЕС - на 19 юни той даде пространно интервю, в което на практика се отрече от досегашните си позиции.

Тимерманс начело или мюре

Излизането начело в неофициалната надпревара на Тимерманс обаче далеч не означава, че той лесно ще мине през одобрението на европейските лидери.

Още отсега е ясно, че има пет страни, които са твърдо против него – Полша, Унгария, Чехия, Словакия и Румъния. И петте в един или друг момент са били критикувани от ЕК за състоянието на върховенството на закона, област, която в момента се движи именно от Тимерманс. Другите в Източна Европа също не биха били крайно щастливи от неговата номинация, макар и по разнообразни причини. София например не крие неодобрението си за начина, по който е третирана Полша, но едва ли би излязла открито да изрази съпротива срещу Тимерманс.

Въпреки че само пет източноевропейски страни няма да са достатъчни да блокират Тимерманс, това е немалко препятствие срещу него, тъй като досега няма прецедент за избор на председател на ЕК след толкова голяма съпротива. През 2014 г. Юнкер беше избран въпреки мнението на Великобритания и Унгария, сега обаче от едната страна на барикадата може да се окаже значителна част източна Европа.

При такова развитие, топката ще се върне обратно към Манфред Вебер. Тогава страните членки ще трябва да кажат, ако не искат него, тогава кого? Това ще отвори вратата за нови кандидати от Европейската народна партия, още повече че конкурентната ПЕС досега няма друг силен претендент извън Тимерманс.

Кои са алтернативите?

Ако това се случи, днес лидерите на ЕС вероятно пак няма да вземат решение. И в следващите няколко дни ще трябва отново да проведат стотици телефонни разговори.

Единият възможен алтернативен вариант е сегашният преговарящ за Brexit от името на ЕС – Мишел Барние който всъщност е член на ЕНП и през 2014 г. също беше кандидат да оглави ЕК. Не е тайна че Барние води кампания за себе, например българският премиер Бойко Борисов призна, че с него са си говорили "не само за Brexit". Той е предпочитан от източноевропейските страни, не само защото е добре познат. Барние до този момент не е споменал нищо по темата върховенство на закона или демократични ценности. Главният преговарящ за Brexit вероятно обаче ще срещне силна съпротива от Германия. За голяма част от политическия елит в Берлин съпротивата срещу Вебер е анти-германски акт, начело на който стои Франция. Въпросът е дали Германия би намерила съюзници, тъй като сама, дори най-голямата и влиятелна страна членка на ЕС, няма да може да спре подобно назначение.

Това отваря възможността за други кандидати, като сред обсъжданите са изпълнителния директор на Световната банка Кристалина Георгиева. Георгиева има твърдата подкрепа от няколко страни членки, както и кимване от няколко други, които виждат в нея евентуален компромис. Изненадващо, дори и за самият него, изникна кандидатурата и на хърватския премиер Андрей Пленкович, зад които стоят по-скоро интересите на част от бюрокрацията в ЕК. Пленкович е един от премиерите, който беше посочен да преговаря от името на своята партия с ПЕС и либералите, за намирането на компромис за ЕК.

Тъй като няма голяма вероятност източноевропеец да оглави ЕК, нищо чудно на преден план да изскочат неочаквани имена – като на министъра на отбраната на Германия Урсула фон дер Лайен или белгийския премиер Шарл Мишел. Или пък топката да се върне към някои от вече отхвърлените кандидати като Вестагер.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Турската операция в Сирия: Какво ще стане със задържаните членове на ИДИЛ 8 Турската операция в Сирия: Какво ще стане със задържаните членове на ИДИЛ

Кюрдите заявяват, че на фона на офанзивата пазенето на джихадистите вече не е техен приоритет

13 окт 2019, 981 прочитания

Япония беше ударена от най-мощния тайфун от десетилетие 1 Япония беше ударена от най-мощния тайфун от десетилетие

Загинали са поне 18 души, а над 7 млн. бяха принудени да напуснат домовете си

13 окт 2019, 1636 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
България пак с две кандидатки

Кристалина Георгиева и Мария Габриел са сред обсъжданите имена за топ дипломат на ЕС

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм