С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 17 юли 2019, 18:14, 3526 прочитания

EK обещава мониторинг за всички, но не слага край на наблюдението над България

Новият механизъм за спазване на върховенството на правото предвижда по-активно завеждане на дела пред Съда на ЕС

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Съвсем скоро всички страни членки ще бъдат обхванати от нов механизъм, подобен на мониторинга върху България и Румъния - "Цикъл за преглед на принципите на правовата държава". В неговите рамки ще се изготвя годишен доклад за това как всичките 27 държави се справят с равенството пред закона, независимостта на съдилищата си или с поддържането на правната сигурност. Новият механизъм за утвърждаване на принципите на правовата държава беше обещан още миналата година, но беше представен едва сега, в края на мандата на настоящата Европейска комисия (ЕК).

Този нов инструмент беше чакан особено ентусиазирано от българските власти, които виждат в него възможност страната да излезе от унизителното наблюдение над съдебната система и борбата с корупцията и организираната престъпност, което беше наложено на България и Румъния след присъединяването им към ЕС през 2007 г. в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка (Cooperation and Verification Mechanism -CVM). Към момента обаче индикациите откъм Брюксел не дават такава близка перспектива.


"Не, докато заложените цели не се изпълнят, CVМ няма да бъде прекратен" - това заяви за "Капитал" източник от ЕК. Той побърза да отхвърли спекулациите, че България плавно ще премине от настоящия мониторинг към новия периодичен преглед. "Това са две съвсем различни неща", каза същият източник.

Индикациите за прекратяването на CVM засега не са много положителни. Според друг източник на "Капитал" оценките на експертите на ЕК за ситуацията в Румъния не са никак ласкави. Така дори и за България да се вземе политическо решение за прекратяването на наблюдението, Букурещ неизбежно ще тежи на София. Все пак въвеждането на новия механизъм отваря пред София врата за излизането от CVM, тъй като Европейската комисия винаги може да твърди пред страните членки, че двете страни няма да останат безпризорни и тъй като те автоматично ще преминат в нов тип надзор. Към момента обаче няма яснота кога и как ще стартира новият механизъм, това ще реши новата ЕК.

Какво представлява новият механизъм



В днешното си съобщение ЕК описва новия механизъм за върховенство на правото като конкретни инициативи, групирани около 3 стълба: насърчаване на общата култура на върховенството на закона; предотвратяване на проблеми, свързани с върховенството на закона; и ефективно реагиране при нарушения на върховенството на закона. Първият стълб включва ежегоден диалог с гражданското общество по въпросите на законността, но и "използване в пълна степен възможностите за финансиране, за да даде възможност на заинтересованите страни, включително на гражданското общество, да промотират принципите на правовата държава", както и създаване на специална комуникационна стратегия.

ЕК предвижда и да засили и настоящата си политика да налага санкции в областта на правото, която вече активно се прилага спрямо Полша, но не само това - ще се активизира дейността по завеждане на дела в Съда на ЕС. "Комисията ще предприеме стратегически подход към производствата за установяване на нарушение, като завежда дела пред Съда на Европейския съюз, когато е необходимо. С оглед на чувствителността на тези случаи комисията ще поиска временни мерки и гледане на делата по бързо производство, когато това е необходимо", пише в съобщението. Общото послание е ясно - ЕК обявява, че ще използва много по-активно Съда на ЕС за нарушения на принципа на върховенство на правото.

"Комисията очевидно е придобила смелост от решението на СЕС срещу Полша за нарушение във връзка със статута на върховните съдии в рамките на провежданата съдебна реформа. До момента не беше имало случай за ефективно прилагане на чл. 258 от ДЕС за установяване на нарушения, свързани с върховенството на правото и другите основни ценности на ЕС, но с това решение СЕС вече потвърди, че независимо за какво нарушение става дума, може да се ползва тази процедура, според която ЕК може да сезира СЕС за нарушение от страна на дадена държава на задължение произтичащо от договорите", коментира за "Капитал" адвокат Станислав Костов, преподавател по право на ЕС.

Това, което ново е вторият стълб, който предвижда и създаването на новия механизъм "Цикъл за преглед на принципите на правовата държава" (Rule of Law Review Cycle - RCRL), който по същество е разширяване на сегашния мониторинг над България и Румъния над всички страни - членки на ЕС. "Европейската комисия ще задълбочи нейния мониторинг върху върховенството на правото и ще покани страните членки да започнат взаимна обмяна на информация и диалог, включително през мрежа от национални лица за контакт.", се казва в съобщението за механизма. През април ЕК написа, че опитът, натрупан с двете държави, ще бъде използван при новия инструмент.

Разликата спрямо сегашната система, която засяга само София и Букурещ, не е само в това, че ще обхваща още 25 страни членки (при условие че Великобритания ще е извън ЕС), но и че мнение ще дават не само експертите на ЕК. Ако Германия например има проблем с работата на съда в Хърватия, може директно да поставя въпроса на европейско ниво, вместо да се налага да минава през ЕК или посолството си в Загреб. Т.нар. peer-reviews страни членки бяха предложени още през 2016 г. от тогавашния белгийски министър на външните работи Дидие Рейндерс.

Може ли да проработи

От ЕК предпочитат да сравняват новата система с Европейския семестър (периодичния преглед на европейските икономики), само че сега методът ще се прилага и за върховенството на правото. През Европейския семестър ЕК прави преглед на състоянието на страните членки и дава препоръки за корекции. С изключение на процедурата по свръхдефицит обаче, където има предвидени санкции (които почти никога не се използват), проблеми като недостатъчното финансиране на образователните системи или нерационалното използване на социалните разходи, няма система за корекции. Именно това е и рискът "Цикъл за преглед на принципите на правовата държава" да се обърне в задълбочено, но бюрократично мероприятие.

"Предложението е позор. През 2016 г. Европейският парламент възложи на ЕК да създаде в рамките на една година, т.е. през 2017, реално действащ механизъм за защита на основите ценности, на които е основан ЕС. Европарламентът имаше много ясни указания какво трябва да се направи, но две години по-късно, предложеният механизъм изобщо не се доближава до заданието, като явно се разчита, че никой не помни", каза проф. Георги Димитров, преподавател по социология в Софийския университет, който през 2012-2016 г. ръководеше два проекта за оценка на ефективността на CVM.

Бившият лидер на ДСБ и сегашен евродепутат Радан Кънев например коментира във фейсбук профила си: "За съжаление, идеите на Вебер и Тимерманс за ефективни правосъдни инструменти, въоръжени със съответни юридически санкции, се превърнаха в обещание за поредния мониторинг, "в сътрудничество с компетентните органи на националните държави". Това го гледаме всеки ден в България, не е достатъчно."

Коментарът на Радан Кънев е в контекста на избора на Урсула фон дер Лайен за председател на ЕК, която в речта си пред европарламента във вторник обяви, че предлаганият от Европейската комисия нов механизъм за наблюдение на върховенството на правото в целия ЕС няма да замени сега съществуващите процедури и инструменти. "Не може да има компромис в спазването на върховенството на правото", каза Фон дер Лайен.

Кънев обаче гради скептицизма си на ролята на "натиска, упражнен от националистическите правителства на Полша, Унгария, Словакия и Италия" за издигане на кандидатурата на Фон дер Лайен. "Управление, започнало под натиска на тези правителства, има малки реални шансове да бъде истински проевропейско и още по-малки - да упражнява силен натиск в сферата на правосъдието и върховенството на закона или за прокарване на законодателство за реални общи правосъдни механизми. Самите заявки на г-жа Фон дер Лайен в сферата на правосъдието и върховенството на закона бяха слаби, общи и неубедителни (очевиден резултат от търсената - и частично получена - подкрепа от националистически и евроскептични фракции и корумпирани правителства)", коментира той.



Като отговор на тези съмнения, сякаш умишлено, ЕК избра точно деня след избирането на Фон дер Лайен, да обяви новия си механизъм и поредните наказателни мерки в областта на върховенството на правото срещу Полша. Първият зам.-председател Франс Тимерманс каза, че "през последните пет години върховенството на закона бе подложено на нападки от различен характер. Европейската комисия оказа твърда съпротива на тези нападки с инструментите, с които разполага, и ще продължи да го прави в същия дух. Днес решихме да увеличим още инструментариума си, с който да популяризираме, защитаваме и прилагаме върховенството на закона."

На теория новият механизъм нищо не променя за страна като България – ЕК и страните членки ще правят преглед на състоянието на съдебната власт и борбата с корупцията, а в края на годината заключенията им ще бъдат отразявани в предвиждания "Годишен доклад за върховенството на правото". Разликата е, че докато в CVM винаги имаше светлина в тунела, която сочеше пътя за излизането, новият "Цикъл за преглед на принципите на правовата държава" няма такава идея, и той на практика е безсрочен.

Българските власти винаги са настоявали да има механизъм, който да включва всички страни членки, тъй като не само в България има проблеми с върховенството на правото. В един всеобхватен преглед, дори и страниците за България и Румъния да са повече, властите в София и Букурещ винаги ще могат да споменават, че има по едно изречение за Германия или Португалия. По същата логика, по която всеки път когато в България има публично повдигнати съмнения за корупция при еврофондовете, вицепремиерът Томислав Дончев отговаря, че в други страни членки има открити повече технически грешки при усвояването на парите.

Дори и на практика нищо в наблюдението на ЕК да не се промени, разводняването на механизма с повече страни ще свали голяма част от напрежението върху българските власти. Последното и без това не е голямо, тъй като след 2018 г. ЕК води целенасочена политика към приключване на мониторинга.

Излизането на България от CVM обаче е от съществено значение за приемането на страна в еврозоната. Например проверката на ЕЦБ за стабилността на шестте най-големи български банки ще завърши в края на юли, така че решението за влизането на страната в чакалнята на еврозоната – валутния механизъм ERM II, да може да се вземе едва през есента, т.е. след като ЕК реши как да процедира с наблюдението над страната. Подобно е и положението със Шенген, където Холандия се позовава на CVМ.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Централните банки ще трябва да открият нови начини да стимулират икономиката 2 Централните банки ще трябва да открият нови начини да стимулират икономиката

Все по-честите сигнали за предстояща глобална рецесия карат инвеститорите да очакват още пазарни стимули

19 авг 2019, 762 прочитания

Германия е готова за 50 млрд. евро допълнителни разходи в случай на криза 3 Германия е готова за 50 млрд. евро допълнителни разходи в случай на криза

Меркел може да обмисли прекратяване на политиката на балансиран бюджет

19 авг 2019, 830 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
3% данък "Facebook"

Франция планира данък от 3% върху оборота за технологични гиганти като Facebook, Amazon и Google

Сметищата на гнева в Русия

Боклукът се превръща в политически проблем, който канализира недоволството и обединява различни групи около една кауза

Българската реклама в чужбина

Българските рекламни агенции все повече се ориентират към обслужването на клиент на чужди пазари

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

БАЗА данни

Какво показва годишната изложба в СГХГ на номинираните за наградата за съвременно изкуство БАЗА

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда