Напрежението около Кипър: Газ, санкции и геополитика

Конфронтацията между Анкара и Никозия е лоша новина за възможността за алтернативни доставки за Европа, включително за България

Темата накратко
  • В отговор на наложените й от ЕС санкции Анкара стяга газовата блокада около Кипър.
  • Конфронтацията между Анкара и Никозия е лоша новина за възможността за алтернативни доставки за Европа, включително за България.
  • Не само добивът, но и потенциалните маршрути на газа са част от сложен пъзел от интереси, който все повече се заплита.

Ескалиращият газов конфликт около Кипър достигна точка, в която всяка стъпка, предприемана за намаляване на напрежението, го покачва още повече. Само часове след като в понеделник ЕС наложи санкции срещу Турция в опит да я накара да прекрати незаконните си газови сондажи край Кипър, Анкара провокативно обяви, че засилва операциите си, като възможно най-скоро ще изпрати и четвърти кораб.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


4 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Господ чу молбата ми и Капитал даде терен на експертизата на Бранислава. Трогнат съм! И благодаря за удоворствието.

    Моля засега да оставим настрана историята, фактологията, кой според кого какви права има и пр. Тези неща са известни.

    Бранислава като човек, който познава нещата издъно, а и просто е истински мислещ журналист, повдига един основополагащ въпрос: ЗА ДИАЛОГА! В случая между гърците-киприоти и турците-киприоти, които живеят на този остров заедно от векове, този диалог го няма! От тяхно име се джанкат помежду си геополитически играчи. Диалог няма и сред много от етносите и конфесионалните групи в Европа и по света. И това ражда конфликтите, които великите доразпалват, бутайки въглените към другия. Въглените обикновено запалват къщата на домакина...

    Разделението е питателна среда за конфронтация.
    На това акцентува Бланислава: каквото предложат турците-киприоти, на мига се отхвърля от гърците-киприоти. И обратното.

    Във фактически разделената по етнически признак държава и кипърските гърци, и кипърските турци имат равни права. 45-годишните опити едни или други сили да надуят платната на едните или на другите не приближават решението на Кипърския въпрос.

    Решението е в межсукипърския диалог. Само и единствено.

    И аз благодаря на Бранислава, че ни одсети за него още веднъж.


  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    В #1 изоставих кипърската история, но сега е време да се върнем към нея, защото генезисът на днешните събития е там - отпреди 70 години.

    Цялата следвоенна история на Кипър е пронизана от борбите на местните гърци (мирни и партизански от 1954 г) срещу английските колонизатори и за обединение на Кипър с Гърция, т.н. еносис. Гръцката нелегална организация е ЕОКА.

    Водач на еносиса е архиепископ Макариос, който поставя в услуга на нелегалното движенио цялата система с касата на православната църква в Кипър и преговаря с правителството в Атина за помощ, която също се превръща в оръжие.
    В отговор на вълната от насилия британският губернатор Хардинг докарва още войски и предлага Кипър да получе частична независимост и да остане в Бринатската общност. Гърците отказват.

    Забележете: преговорите се водят между Лондон и представителите само на кипърските гърци! Никой не се интересува от позицията на кипърските турци и не си прави труд да ги попита! А тя е: ако островът получи незавидсимост, да се раздели на гръцка и турска части. Турция заплашва, че ако се тръгне към присъединяване на целия Кипър към Гърция, нейни войски ще превземат острова.

    През 1956 г. ЕОКА организира акции на насилие, експлозии и убийства първо в турския квартал на Никозия, а после и в турските анклави. Турците организират свои въоръжени групи и съпротивителна организация ТМТ.
    Конфронтацията между двете общности нараства.
    През 1958 г. Западът принуждава Гърция да се откаже от еносиса и в края на 1960 г. в Никозия е подписан т.н. Гаранционен договор, в който в 5 точки страните-гаранти на кипърската независимост - ОК, Гърция и Турция, гарантират запазването на независимостта, териториалната цялост и мира на новата република.
    А! В т. 3 Лондон откъсва две парчета от Кипър за свои военни бази - Акротири и Декелия. За вечни времена...

    Изключително етнически толерантната Конституция на Кипър гарантира равно участие на представители на всички кипърски ентоси в управлението на страната. Мирът трае само 3 г.
    През 1963 г. президентът Макариос прави 13 промени в Конституцията, с които равните права на кипърските турци реално са отменени. В отговор турците до един напускат държавните постове и заплашени от избухналото в края на 1963 г етническо насилие напускат смесените райони и се капсулират в турски анклави в северната и източната част на острова.

    През 1964 г ООН изпраща "сини каски", които разделят двете общности и прекратяват кръвопролитието.
    В края на 1967 г. кипърското правителство приема самоуправление на турските райони на острова, които реално не са под негова юрисдикция.
    Кипърската гръцка общност продължава да се раздира между враждуващите привърженици на енониса и на независимостта.
    През 1971 г. ген. Гривас възражда ЕОКА и продължават с опитите за дестабилизиране на Кипър и в крайна сметка присъединаването му към Гърция. През юли 1974 г. ЕОКА-В прави военен преврат и сваля правителството на архиепископа. Насилие залива острова.

    Няколко дни по-късно турският министър-председател Бюлен Еджевит на основание чл. 4 от Гаранционния договор, който член като че е писан тъкмо за тоя случай, заповядва операция "Атила".

    Писах така подробно, за да се види, че никога кипърските етноси не са успели да стигнат до единомислие по основни въпроси.
    Кипърските турци се спъват в общуването си с кипърските гърци в насилието от 1963 г, а гърците - от турската инвазия от 1974 г.

    Проблемът е видимо нерешим по досегашния начин.
    Макар и непризната, Серенокипърската турска република реално съществува вече 45 г. След прецедента "Косово", когато чужди въоръжени сили унищожават една европейска вържава и я разпарчалдосват, създавайки от нищото нова - Косово, какво пречи да се официализира фактически разделената от 65 г. Република Кипър на две държави?

    Вярно, Косово бе "създадена" само, за да приюти американската база Бонд стил. Всички останали деления, от които САЩ не кяри военни бази са забранени...






  • 3
    branib avatar :-|
    branib

    До коментар [#1] от "D-r D":

    Много благодаря за високата оценка, д-р Д! За съжаление диалогът - за Кипър, по Кипърския въпрос, между двете кипърски общности, с Турция, става все по-труден, една от причините за което е и природният газ. А ако не се възобнови диалогът, ако не се постигне съгласие за експлоатацията на природните ресурси на и край острова, последствията ще са много по-тежки от сегашното разделение на страната и "студения мир".

  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#3] от "branib":

    Удоволствие е да ви чета, макар и по веднъж в годината.
    Капиталци поголовно преразказват англосакски попари, вкл и за Кипър, като вкарват нескопосани грантаджийски самоучастия. Ужас някакъв!

    Нямам оптимизъм за Кипър. Ердоган трябва да е луд да изпусне невероятния шанс - хем е страна-гарант, хем има газ в ИИЗ на СКТР. Пловината му карти са аса!
    Великите определено нямат интерес да решават конфликта. Това разкрачено състояние устройва абсолютно всички: на силните дава лостове, на слабите (ЕС) тема за бъбрене. Иначе най-логичното решение е узаконяване на фактическото разделение. Няма да стане.

    Ако позволите един въпрос: чл.1 и 2 от Гаранционния забраняват участие на Кипър в политически и исономически съюзи. Членството в ЕС не е ли налегитимно в този смисъл? Гаранционният не е отменен.

    Хубаво лято!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход