Напрежението около Кипър: Газ, санкции и геополитика
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Напрежението около Кипър: Газ, санкции и геополитика

Shutterstock

Напрежението около Кипър: Газ, санкции и геополитика

Конфронтацията между Анкара и Никозия е лоша новина за възможността за алтернативни доставки за Европа, включително за България

7883 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Темата накратко
  • В отговор на наложените й от ЕС санкции Анкара стяга газовата блокада около Кипър.
  • Конфронтацията между Анкара и Никозия е лоша новина за възможността за алтернативни доставки за Европа, включително за България.
  • Не само добивът, но и потенциалните маршрути на газа са част от сложен пъзел от интереси, който все повече се заплита.

Ескалиращият газов конфликт около Кипър достигна точка, в която всяка стъпка, предприемана за намаляване на напрежението, го покачва още повече. Само часове след като в понеделник ЕС наложи санкции срещу Турция в опит да я накара да прекрати незаконните си газови сондажи край Кипър, Анкара провокативно обяви, че засилва операциите си, като възможно най-скоро ще изпрати и четвърти кораб.

Със санкциите на ЕС конфронтацията между Кипър и Турция за морската територия помежду им вече е международен спор за енергийните ресурси, влиянието и отношенията в Източното Средиземноморие. Освен ЕС, Никозия и Анкара в него участват още САЩ, Русия, Израел и Египет. И макар експлоатацията на газовите находища край Кипър да е далече в бъдещето, битката за тях се изостря.

В тази ситуация и най-малката искра може да запали нежелани опасни последици, коментират анализатори на острова. Това обаче не попречи на близкия до Анкара т.нар. премиер на непризнатата Севернокипърска турска република Ерсин Татар да заплаши с горещ епизод, заявявайки, че "Южен Кипър трябва да се страхува повече, защото в случай на конфликт той е този, който ще загуби".

Да загуби рискува и Турция, която освен санкциите от ЕС (макар и по-скоро символични) до края на седмицата може да бъде ударена с наказателни мерки и от САЩ заради закупуването на руски ракетни системи С-400. Прехвърчането на искри в Източното Средиземноморие е лоша новина и за всички, които се надяват регионът да се превърне в алтернативен доставчик на природен газ за Европа, включително за България. Не само добивът, но и потенциалните маршрути на газа (виж инфографиката) са част от сложен пъзел от интереси, който засега, вместо да се подрежда, все повече се заплита.

Международен спор

Изненадващо два дни преди ключовото заседание на ЕС в понеделник лидерът на кипърските турци Мустафа Акънджъ изпрати чрез ООН предложение до президента на Кипър Никос Анастасиадис, чиято цел бе да се намери изход от задънената улица. Инициативата бе за създаване на съвместен комитет на двете кипърски общности за общо управление на проучванията, експлоатацията и приходите от въглеводородите около острова. Напрежението обаче, вместо да спадне, се повиши с последвалия в неделя ултиматум на външния министър на Турция Мевлют Чавушоглу. Той заяви, че Турция ще продължи да извършва сондажни дейности, докато кипърската гръцка страна не приеме предложението на Акънджъ за сътрудничество.

Автор: Капитал

Ръководителите на политическите партии в Кипър видяха зад предложението зле прикрит опит на Турция да привлече с него ЕС и ООН на своя страна и във вторник след тричасово заседание на Националния съвет го отхвърлиха. Лидерите на двете кипърски общности добавиха още масло в огъня, като си размениха взаимни обвинения за торпилиране на усилията за възобновяване на преговорите за обединяване на острова, които са замразени от две години.

Макар да изрази разочарование от слабите санкции, наложени от Брюксел, с дипломатическата си офанзива Никозия успя да политизира навлизането на Турция в офшорната й зона, като изтъкна пред европейските си партньори, че това е нарушаване на европейските морски граници, които страната пази като член на ЕС.

От началото на май турският сондажен кораб "Фатих" се намира на около 36 морски мили (малко над 60 километра) на запад от Кипър и на 83 морски мили от турския бряг. Според Турция тази част от кипърската изключителна икономическа зона безспорно попада в нейния континентален шелф.

От началото на юли вторият турски сондажен кораб "Явуз" е в териториални води на Кипър край източния бряг. Самообявилата се Севернокипърска турска република, подкрепяна от Анкара, твърди, че това е нейна зона, за която тя е издала лицензи за сондажи на турската държавна петролна компания. До 31 юли турският изследователски кораб "Барбарос Хайредин паша" извършва сеизмологични проучвания на юг от острова, в лицензираните от Кипър блокове. Четвъртият кораб, който Турция ще изпрати – "Оруч рейс", също е изследователски и също се очаква да се движи в кипърската изключителна икономическа зона. "Трите кораба, които вече работят около Кипър, ще продължат дейността си, без да обръщат внимание на заплахите - турският флот и военновъздушни сили осигуряват тяхната защита и сигурност", заяви президентът Реджеп Тайип Ердоган в понеделник, часове след решението на ЕС за санкциите.

Спорът между Кипър и Турция по същество е политически. "Газовите сондажи на Турция са политически сондажи, защото водеща при тях е политическата причина, политическият интерес, а не търсенето и откриването на газ. Те изпълняват политическите цели на Турция, всичко е действие срещу правителството на Кипър и част от стратетията й за геополитически и икономически контрол върху Източното Средиземноморие", коментира за "Капитал" високопоставен служител на външното министерство на Кипър.

Според експерти в пълен ход е "план Б" на Анкара за Кипър, задействан заради липсата на решение за обединяването на страната. Газовата "клауза" в него включва острова в изпълнението на политическата стратегия на Турция за надмощие в Източното Средиземноморие.

"Турските претенции излизат извън рамките на Кипър и трябва да се разглеждат в по-широк план като част от усилията на Турция да предоговори отношенията си със Запада и съседите в региона, така че те да отразят влиянието, което Анкара смята, че заслужава. Без дял в енергийната архитектура тя не може да бъде голяма сила", обяснява пред "Капитал" д-р Зенонас Дзиарас, изследовател в кипърския център на Peace Research Institute Oslo и съосновател на аналитичната платформа Geopolitical Cyprus.

Затова и санкциите на ЕС също са по-скоро политически, отколкото с реален икономически ефект. Съветът на външните министри реши да преустанови преговорите за всеобхватно споразумение за въздушния транспорт ЕС - Турция, както и да не се провеждат срещи на високо равнище по диалога за асоцииране на Турция. Освен това с близо 150 млн. евро се намалява европейската помощ, предвидена за Турция за 2020 г., а Европейската инвестиционна банка е приканена да преразгледа кредитните си дейности в Турция.

В същото време въпреки настояванията на Кипър за по-твърда линия ЕС запазва отношенията си Турция като ключов съюзник по въпросите на миграцията и сигурността. Информации в кипърски медии наредиха България сред страните членки с отрицателна позиция за предприемането на "целенасочени мерки" срещу физически лица и фирми.

Газовият сблъсък Кипър - Турция е и част от големия сблъсък САЩ - Русия, посочват анализатори на острова. Както откритите енергийни ресурси, така и конкуренцията между интересите на Америка и Русия в Източното Средиземноморие очертават геополитиката в региона. Допълнително напрежение предизвика закупуването от Турция на руските С-400 и обявеното изваждане на страната от програмата за американските изтребители F-35. Влошаването на отношенията Анкара - Вашингтон съвпада със засиления интерес на САЩ към енергийната сигурност в Източното Средиземноморие и подкрепата им за Кипър и тристранните регионални формати на сътрудничество, от които Турция е изключена.

Преговори или две държави

Откриването на въглеводороди от Кипър и газовите маневри на Турция около острова предизвикаха сериозна промяна и в позициите за решаване на кипърския проблем. В резултат на намесата на Анкара в Източното Средиземноморие енергийните въпроси вече са на масата на бъдещите преговори и все по-често се говори за създаването на две самостоятелни държави на острова.

В изявление тази седмица турското външно министерство подчертава, че действията на Турция в Източното Средвиземноморие "имат две измерения - защита на нашите права на нашия континентален шелф и защита на равните права върху въглеводородите на кипърските турци, които са съсобственици на острова". Друг е въпросът как Турция защитава интересите на кипърските турци, след като със своите претенции към морските територии всъщност ги ощетява. Според разпространена от турското външно министерство карта Турция смята 44% от сегашната изключителна икономическа зона на Кипър за своя собственост, а по-малки дялове преминават към съседните страни. Така в бъдещ федерален Кипър кипърските гърци и кипърските турци ще изгубят 69% от сегашната си морска зона.

Важен ход бе и предложението на Мустафа Акънджъ за съвместен газов комитет, което Анкара приветства само часове след обявяването му миналата събота. Според визията на Акънджъ в комитета, който ще е под егидата на ООН, ще влизат по равен брой представители на двете кипърски общности и решенията ще се вземат с консенсус. Той ще се занимава с проучването, развитието, експлоатацията на газовите находища край острова и разпределението на приходите от тях, включително ще обсъжда и договорите на енергийните компании.

Кипърското турско политическо ръководство е предлагало създаването на такъв съвместен енергиен комитет многократно от 2011 г. досега и то винаги е било отхвърляно от кипърските гръцки лидери. Президентът и партийните лидери в Кипър не приеха и новото предложение.

Неразрешимите на този етап спорове за газовите находища и съвместното управление на газовите ресурси между Турция и кипърските турци, от една страна, и Кипър, от друга, поставят на преден план идеята за създаване на две отделни държави на острова. "Турция сега смята, че двете отделни държави в Кипър са необходими, за да пазят собствените си интереси в Източното Средиземноморие", посочва "премиерът" на Северен Кипър Ерсин Татар.

Това разположение на силите очевидно не благоприятства възобновяването на преговорите за решаване на кипърския въпрос, е общата оценка в Кипър. Нито пък помага за скорошното стигане на газа от Източното Средиземноморие до пазарите.

Още десет сондажа от Кипър

Кипър продължава с изпълнението на енергийната си програма въпреки турските провокации, които целят да й попречат, заяви правителството в Никозия. Нарастващият политически риск заради действията на Турция и засиленото присъствие на нейни военни кораби около острова не се очаква да накарат международните петролни гиганти, работещи в изключителната икономическа зона на Кипър, да ревизират плановете си. Но е възможно да затруднят спомагателните дейности и доставките до сондажните платформи, смятат експерти.

Пет проучвателни и пет потвърдителни сондажи за газ ще бъдат извършени в лицензираните от Кипър блокове в рамките на следващите две години, съобщи в края на май кипърският енергиен министър Георгиос Лакотрипис. Серията пробивания трябва да започне в края на тази или началото на следващата година. Така тя ще бъде непосредствено след края на двата турски сондажа – според обявените от Анкара навигационни съобщения сондажният кораб "Фатих" ще работи край западния бряг на Кипър до 3 септември, а "Явуз" ще остане край източния бряг до 30 септември.

Два от предстоящите сондажи в кипърския календар са потвърдителни – в находищата "Калипсо" в блок 6 и в откритото през февруари тази година от американската ExxonMobil "Глафкос" в блок 10 трябва да бъдат уточнени количествата залежи, за да се направят по-точни сметки за бъдещата им търговска експлоатация. Останалите 6 сондажа са проучвателни.

Първият добит кипърски природен газ се очаква в края на 2024 г. или началото на 2025 г., съобщи още енергийният министър. Той ще е от първото кипърско газово находище "Афродита", чийто обем е около 130 млрд. куб. метра и е единственото досега с доказана търговска жизнеспособност. Газът от него ще бъде транспортиран по подводен тръбопровод до терминалите за втечнен газ в Египет, откъдето ще бъде изнасян за европейските пазари. Това стана ясно, след като преговорите между правителството на Кипър и консорциума Noble Energy-Delek-Shell, притежаващ лиценза за находището, за ревизиране на договора за разпределение на приходите от него завършиха успешно в началото на юни.

Според обявените от правителството разчети 18-те години срок на експлоатация на "Афродита" ще донесат на държавата над 9 млрд. долара, но енергийни експерти смятат, че тази сума е силно завишена предвид ниските цени на газа на международните пазари.
Темата накратко
  • В отговор на наложените й от ЕС санкции Анкара стяга газовата блокада около Кипър.
  • Конфронтацията между Анкара и Никозия е лоша новина за възможността за алтернативни доставки за Европа, включително за България.
  • Не само добивът, но и потенциалните маршрути на газа са част от сложен пъзел от интереси, който все повече се заплита.

Ескалиращият газов конфликт около Кипър достигна точка, в която всяка стъпка, предприемана за намаляване на напрежението, го покачва още повече. Само часове след като в понеделник ЕС наложи санкции срещу Турция в опит да я накара да прекрати незаконните си газови сондажи край Кипър, Анкара провокативно обяви, че засилва операциите си, като възможно най-скоро ще изпрати и четвърти кораб.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Господ чу молбата ми и Капитал даде терен на експертизата на Бранислава. Трогнат съм! И благодаря за удоворствието.

    Моля засега да оставим настрана историята, фактологията, кой според кого какви права има и пр. Тези неща са известни.

    Бранислава като човек, който познава нещата издъно, а и просто е истински мислещ журналист, повдига един основополагащ въпрос: ЗА ДИАЛОГА! В случая между гърците-киприоти и турците-киприоти, които живеят на този остров заедно от векове, този диалог го няма! От тяхно име се джанкат помежду си геополитически играчи. Диалог няма и сред много от етносите и конфесионалните групи в Европа и по света. И това ражда конфликтите, които великите доразпалват, бутайки въглените към другия. Въглените обикновено запалват къщата на домакина...

    Разделението е питателна среда за конфронтация.
    На това акцентува Бланислава: каквото предложат турците-киприоти, на мига се отхвърля от гърците-киприоти. И обратното.

    Във фактически разделената по етнически признак държава и кипърските гърци, и кипърските турци имат равни права. 45-годишните опити едни или други сили да надуят платната на едните или на другите не приближават решението на Кипърския въпрос.

    Решението е в межсукипърския диалог. Само и единствено.

    И аз благодаря на Бранислава, че ни одсети за него още веднъж.


  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    В #1 изоставих кипърската история, но сега е време да се върнем към нея, защото генезисът на днешните събития е там - отпреди 70 години.

    Цялата следвоенна история на Кипър е пронизана от борбите на местните гърци (мирни и партизански от 1954 г) срещу английските колонизатори и за обединение на Кипър с Гърция, т.н. еносис. Гръцката нелегална организация е ЕОКА.

    Водач на еносиса е архиепископ Макариос, който поставя в услуга на нелегалното движенио цялата система с касата на православната църква в Кипър и преговаря с правителството в Атина за помощ, която също се превръща в оръжие.
    В отговор на вълната от насилия британският губернатор Хардинг докарва още войски и предлага Кипър да получе частична независимост и да остане в Бринатската общност. Гърците отказват.

    Забележете: преговорите се водят между Лондон и представителите само на кипърските гърци! Никой не се интересува от позицията на кипърските турци и не си прави труд да ги попита! А тя е: ако островът получи незавидсимост, да се раздели на гръцка и турска части. Турция заплашва, че ако се тръгне към присъединяване на целия Кипър към Гърция, нейни войски ще превземат острова.

    През 1956 г. ЕОКА организира акции на насилие, експлозии и убийства първо в турския квартал на Никозия, а после и в турските анклави. Турците организират свои въоръжени групи и съпротивителна организация ТМТ.
    Конфронтацията между двете общности нараства.
    През 1958 г. Западът принуждава Гърция да се откаже от еносиса и в края на 1960 г. в Никозия е подписан т.н. Гаранционен договор, в който в 5 точки страните-гаранти на кипърската независимост - ОК, Гърция и Турция, гарантират запазването на независимостта, териториалната цялост и мира на новата република.
    А! В т. 3 Лондон откъсва две парчета от Кипър за свои военни бази - Акротири и Декелия. За вечни времена...

    Изключително етнически толерантната Конституция на Кипър гарантира равно участие на представители на всички кипърски ентоси в управлението на страната. Мирът трае само 3 г.
    През 1963 г. президентът Макариос прави 13 промени в Конституцията, с които равните права на кипърските турци реално са отменени. В отговор турците до един напускат държавните постове и заплашени от избухналото в края на 1963 г етническо насилие напускат смесените райони и се капсулират в турски анклави в северната и източната част на острова.

    През 1964 г ООН изпраща "сини каски", които разделят двете общности и прекратяват кръвопролитието.
    В края на 1967 г. кипърското правителство приема самоуправление на турските райони на острова, които реално не са под негова юрисдикция.
    Кипърската гръцка общност продължава да се раздира между враждуващите привърженици на енониса и на независимостта.
    През 1971 г. ген. Гривас възражда ЕОКА и продължават с опитите за дестабилизиране на Кипър и в крайна сметка присъединаването му към Гърция. През юли 1974 г. ЕОКА-В прави военен преврат и сваля правителството на архиепископа. Насилие залива острова.

    Няколко дни по-късно турският министър-председател Бюлен Еджевит на основание чл. 4 от Гаранционния договор, който член като че е писан тъкмо за тоя случай, заповядва операция "Атила".

    Писах така подробно, за да се види, че никога кипърските етноси не са успели да стигнат до единомислие по основни въпроси.
    Кипърските турци се спъват в общуването си с кипърските гърци в насилието от 1963 г, а гърците - от турската инвазия от 1974 г.

    Проблемът е видимо нерешим по досегашния начин.
    Макар и непризната, Серенокипърската турска република реално съществува вече 45 г. След прецедента "Косово", когато чужди въоръжени сили унищожават една европейска вържава и я разпарчалдосват, създавайки от нищото нова - Косово, какво пречи да се официализира фактически разделената от 65 г. Република Кипър на две държави?

    Вярно, Косово бе "създадена" само, за да приюти американската база Бонд стил. Всички останали деления, от които САЩ не кяри военни бази са забранени...






  • 3
    branib avatar :-|
    branib

    До коментар [#1] от "D-r D":

    Много благодаря за високата оценка, д-р Д! За съжаление диалогът - за Кипър, по Кипърския въпрос, между двете кипърски общности, с Турция, става все по-труден, една от причините за което е и природният газ. А ако не се възобнови диалогът, ако не се постигне съгласие за експлоатацията на природните ресурси на и край острова, последствията ще са много по-тежки от сегашното разделение на страната и "студения мир".

  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#3] от "branib":

    Удоволствие е да ви чета, макар и по веднъж в годината.
    Капиталци поголовно преразказват англосакски попари, вкл и за Кипър, като вкарват нескопосани грантаджийски самоучастия. Ужас някакъв!

    Нямам оптимизъм за Кипър. Ердоган трябва да е луд да изпусне невероятния шанс - хем е страна-гарант, хем има газ в ИИЗ на СКТР. Пловината му карти са аса!
    Великите определено нямат интерес да решават конфликта. Това разкрачено състояние устройва абсолютно всички: на силните дава лостове, на слабите (ЕС) тема за бъбрене. Иначе най-логичното решение е узаконяване на фактическото разделение. Няма да стане.

    Ако позволите един въпрос: чл.1 и 2 от Гаранционния забраняват участие на Кипър в политически и исономически съюзи. Членството в ЕС не е ли налегитимно в този смисъл? Гаранционният не е отменен.

    Хубаво лято!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK