С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
4 19 юли 2019, 16:55, 5180 прочитания

Напрежението около Кипър: Газ, санкции и геополитика

Конфронтацията между Анкара и Никозия е лоша новина за възможността за алтернативни доставки за Европа, включително за България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • В отговор на наложените й от ЕС санкции Анкара стяга газовата блокада около Кипър.
  • Конфронтацията между Анкара и Никозия е лоша новина за възможността за алтернативни доставки за Европа, включително за България.
  • Не само добивът, но и потенциалните маршрути на газа са част от сложен пъзел от интереси, който все повече се заплита.
Ескалиращият газов конфликт около Кипър достигна точка, в която всяка стъпка, предприемана за намаляване на напрежението, го покачва още повече. Само часове след като в понеделник ЕС наложи санкции срещу Турция в опит да я накара да прекрати незаконните си газови сондажи край Кипър, Анкара провокативно обяви, че засилва операциите си, като възможно най-скоро ще изпрати и четвърти кораб.

Със санкциите на ЕС конфронтацията между Кипър и Турция за морската територия помежду им вече е международен спор за енергийните ресурси, влиянието и отношенията в Източното Средиземноморие. Освен ЕС, Никозия и Анкара в него участват още САЩ, Русия, Израел и Египет. И макар експлоатацията на газовите находища край Кипър да е далече в бъдещето, битката за тях се изостря.


В тази ситуация и най-малката искра може да запали нежелани опасни последици, коментират анализатори на острова. Това обаче не попречи на близкия до Анкара т.нар. премиер на непризнатата Севернокипърска турска република Ерсин Татар да заплаши с горещ епизод, заявявайки, че "Южен Кипър трябва да се страхува повече, защото в случай на конфликт той е този, който ще загуби".

Да загуби рискува и Турция, която освен санкциите от ЕС (макар и по-скоро символични) до края на седмицата може да бъде ударена с наказателни мерки и от САЩ заради закупуването на руски ракетни системи С-400. Прехвърчането на искри в Източното Средиземноморие е лоша новина и за всички, които се надяват регионът да се превърне в алтернативен доставчик на природен газ за Европа, включително за България. Не само добивът, но и потенциалните маршрути на газа (виж инфографиката) са част от сложен пъзел от интереси, който засега, вместо да се подрежда, все повече се заплита.

Международен спор



Изненадващо два дни преди ключовото заседание на ЕС в понеделник лидерът на кипърските турци Мустафа Акънджъ изпрати чрез ООН предложение до президента на Кипър Никос Анастасиадис, чиято цел бе да се намери изход от задънената улица. Инициативата бе за създаване на съвместен комитет на двете кипърски общности за общо управление на проучванията, експлоатацията и приходите от въглеводородите около острова. Напрежението обаче, вместо да спадне, се повиши с последвалия в неделя ултиматум на външния министър на Турция Мевлют Чавушоглу. Той заяви, че Турция ще продължи да извършва сондажни дейности, докато кипърската гръцка страна не приеме предложението на Акънджъ за сътрудничество.

Илюстрация


Ръководителите на политическите партии в Кипър видяха зад предложението зле прикрит опит на Турция да привлече с него ЕС и ООН на своя страна и във вторник след тричасово заседание на Националния съвет го отхвърлиха. Лидерите на двете кипърски общности добавиха още масло в огъня, като си размениха взаимни обвинения за торпилиране на усилията за възобновяване на преговорите за обединяване на острова, които са замразени от две години.

Макар да изрази разочарование от слабите санкции, наложени от Брюксел, с дипломатическата си офанзива Никозия успя да политизира навлизането на Турция в офшорната й зона, като изтъкна пред европейските си партньори, че това е нарушаване на европейските морски граници, които страната пази като член на ЕС.

От началото на май турският сондажен кораб "Фатих" се намира на около 36 морски мили (малко над 60 километра) на запад от Кипър и на 83 морски мили от турския бряг. Според Турция тази част от кипърската изключителна икономическа зона безспорно попада в нейния континентален шелф.

От началото на юли вторият турски сондажен кораб "Явуз" е в териториални води на Кипър край източния бряг. Самообявилата се Севернокипърска турска република, подкрепяна от Анкара, твърди, че това е нейна зона, за която тя е издала лицензи за сондажи на турската държавна петролна компания. До 31 юли турският изследователски кораб "Барбарос Хайредин паша" извършва сеизмологични проучвания на юг от острова, в лицензираните от Кипър блокове. Четвъртият кораб, който Турция ще изпрати – "Оруч рейс", също е изследователски и също се очаква да се движи в кипърската изключителна икономическа зона. "Трите кораба, които вече работят около Кипър, ще продължат дейността си, без да обръщат внимание на заплахите - турският флот и военновъздушни сили осигуряват тяхната защита и сигурност", заяви президентът Реджеп Тайип Ердоган в понеделник, часове след решението на ЕС за санкциите.

Спорът между Кипър и Турция по същество е политически. "Газовите сондажи на Турция са политически сондажи, защото водеща при тях е политическата причина, политическият интерес, а не търсенето и откриването на газ. Те изпълняват политическите цели на Турция, всичко е действие срещу правителството на Кипър и част от стратетията й за геополитически и икономически контрол върху Източното Средиземноморие", коментира за "Капитал" високопоставен служител на външното министерство на Кипър.

Според експерти в пълен ход е "план Б" на Анкара за Кипър, задействан заради липсата на решение за обединяването на страната. Газовата "клауза" в него включва острова в изпълнението на политическата стратегия на Турция за надмощие в Източното Средиземноморие.

"Турските претенции излизат извън рамките на Кипър и трябва да се разглеждат в по-широк план като част от усилията на Турция да предоговори отношенията си със Запада и съседите в региона, така че те да отразят влиянието, което Анкара смята, че заслужава. Без дял в енергийната архитектура тя не може да бъде голяма сила", обяснява пред "Капитал" д-р Зенонас Дзиарас, изследовател в кипърския център на Peace Research Institute Oslo и съосновател на аналитичната платформа Geopolitical Cyprus.

Затова и санкциите на ЕС също са по-скоро политически, отколкото с реален икономически ефект. Съветът на външните министри реши да преустанови преговорите за всеобхватно споразумение за въздушния транспорт ЕС - Турция, както и да не се провеждат срещи на високо равнище по диалога за асоцииране на Турция. Освен това с близо 150 млн. евро се намалява европейската помощ, предвидена за Турция за 2020 г., а Европейската инвестиционна банка е приканена да преразгледа кредитните си дейности в Турция.

В същото време въпреки настояванията на Кипър за по-твърда линия ЕС запазва отношенията си Турция като ключов съюзник по въпросите на миграцията и сигурността. Информации в кипърски медии наредиха България сред страните членки с отрицателна позиция за предприемането на "целенасочени мерки" срещу физически лица и фирми.

Газовият сблъсък Кипър - Турция е и част от големия сблъсък САЩ - Русия, посочват анализатори на острова. Както откритите енергийни ресурси, така и конкуренцията между интересите на Америка и Русия в Източното Средиземноморие очертават геополитиката в региона. Допълнително напрежение предизвика закупуването от Турция на руските С-400 и обявеното изваждане на страната от програмата за американските изтребители F-35. Влошаването на отношенията Анкара - Вашингтон съвпада със засиления интерес на САЩ към енергийната сигурност в Източното Средиземноморие и подкрепата им за Кипър и тристранните регионални формати на сътрудничество, от които Турция е изключена.

Преговори или две държави

Откриването на въглеводороди от Кипър и газовите маневри на Турция около острова предизвикаха сериозна промяна и в позициите за решаване на кипърския проблем. В резултат на намесата на Анкара в Източното Средиземноморие енергийните въпроси вече са на масата на бъдещите преговори и все по-често се говори за създаването на две самостоятелни държави на острова.

В изявление тази седмица турското външно министерство подчертава, че действията на Турция в Източното Средвиземноморие "имат две измерения - защита на нашите права на нашия континентален шелф и защита на равните права върху въглеводородите на кипърските турци, които са съсобственици на острова". Друг е въпросът как Турция защитава интересите на кипърските турци, след като със своите претенции към морските територии всъщност ги ощетява. Според разпространена от турското външно министерство карта Турция смята 44% от сегашната изключителна икономическа зона на Кипър за своя собственост, а по-малки дялове преминават към съседните страни. Така в бъдещ федерален Кипър кипърските гърци и кипърските турци ще изгубят 69% от сегашната си морска зона.

Важен ход бе и предложението на Мустафа Акънджъ за съвместен газов комитет, което Анкара приветства само часове след обявяването му миналата събота. Според визията на Акънджъ в комитета, който ще е под егидата на ООН, ще влизат по равен брой представители на двете кипърски общности и решенията ще се вземат с консенсус. Той ще се занимава с проучването, развитието, експлоатацията на газовите находища край острова и разпределението на приходите от тях, включително ще обсъжда и договорите на енергийните компании.

Кипърското турско политическо ръководство е предлагало създаването на такъв съвместен енергиен комитет многократно от 2011 г. досега и то винаги е било отхвърляно от кипърските гръцки лидери. Президентът и партийните лидери в Кипър не приеха и новото предложение.

Неразрешимите на този етап спорове за газовите находища и съвместното управление на газовите ресурси между Турция и кипърските турци, от една страна, и Кипър, от друга, поставят на преден план идеята за създаване на две отделни държави на острова. "Турция сега смята, че двете отделни държави в Кипър са необходими, за да пазят собствените си интереси в Източното Средиземноморие", посочва "премиерът" на Северен Кипър Ерсин Татар.

Това разположение на силите очевидно не благоприятства възобновяването на преговорите за решаване на кипърския въпрос, е общата оценка в Кипър. Нито пък помага за скорошното стигане на газа от Източното Средиземноморие до пазарите.
Още десет сондажа от Кипър

Кипър продължава с изпълнението на енергийната си програма въпреки турските провокации, които целят да й попречат, заяви правителството в Никозия. Нарастващият политически риск заради действията на Турция и засиленото присъствие на нейни военни кораби около острова не се очаква да накарат международните петролни гиганти, работещи в изключителната икономическа зона на Кипър, да ревизират плановете си. Но е възможно да затруднят спомагателните дейности и доставките до сондажните платформи, смятат експерти.

Пет проучвателни и пет потвърдителни сондажи за газ ще бъдат извършени в лицензираните от Кипър блокове в рамките на следващите две години, съобщи в края на май кипърският енергиен министър Георгиос Лакотрипис. Серията пробивания трябва да започне в края на тази или началото на следващата година. Така тя ще бъде непосредствено след края на двата турски сондажа – според обявените от Анкара навигационни съобщения сондажният кораб "Фатих" ще работи край западния бряг на Кипър до 3 септември, а "Явуз" ще остане край източния бряг до 30 септември.

Два от предстоящите сондажи в кипърския календар са потвърдителни – в находищата "Калипсо" в блок 6 и в откритото през февруари тази година от американската ExxonMobil "Глафкос" в блок 10 трябва да бъдат уточнени количествата залежи, за да се направят по-точни сметки за бъдещата им търговска експлоатация. Останалите 6 сондажа са проучвателни.

Първият добит кипърски природен газ се очаква в края на 2024 г. или началото на 2025 г., съобщи още енергийният министър. Той ще е от първото кипърско газово находище "Афродита", чийто обем е около 130 млрд. куб. метра и е единственото досега с доказана търговска жизнеспособност. Газът от него ще бъде транспортиран по подводен тръбопровод до терминалите за втечнен газ в Египет, откъдето ще бъде изнасян за европейските пазари. Това стана ясно, след като преговорите между правителството на Кипър и консорциума Noble Energy-Delek-Shell, притежаващ лиценза за находището, за ревизиране на договора за разпределение на приходите от него завършиха успешно в началото на юни.

Според обявените от правителството разчети 18-те години срок на експлоатация на "Афродита" ще донесат на държавата над 9 млрд. долара, но енергийни експерти смятат, че тази сума е силно завишена предвид ниските цени на газа на международните пазари.

Капитал #29

Текстът е част от седмичния Капитал. В новия брой ще прочетете още:

  • Кой взима летище София
  • Мая Манолова вече загрява за битката с Фандъкова
  • Загуби ли България битката за завода на Volkswagen

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Санкциите на Тръмп срещу Иран осигуриха 1 млрд. долара нови приходи на руските петролни компании Санкциите на Тръмп срещу Иран осигуриха 1 млрд. долара нови приходи на руските петролни компании

Мерките на САЩ са довели до по-голямо търсене на руски петрол от ноември досега

18 авг 2019, 701 прочитания

Дигиталната икономика трансформира глобализацията Дигиталната икономика трансформира глобализацията

"Новият контейнер" за превоз са данните, които преминават без мита

17 авг 2019, 1407 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Най-богатите организирани престъпни групи в света

Начело на класацията е руската солнцевска мафия с годишни приходи 8.5 млрд. долара

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда

Как Су-25 полетя към Беларус "през задния вход"

Ремонтът на щурмовите самолети продължава след сложен парламентарен лупинг

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

БАЗА данни

Какво показва годишната изложба в СГХГ на номинираните за наградата за съвременно изкуство БАЗА

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда