ЕЦБ най-вероятно ще намали лихвите през септември

Европейската централна банка (ЕЦБ) най-вероятно ще намали базовите лихви по заемите още през септември заедно с въвеждането на други икономически стимули. Това стана ясно от най-новите решения за монетарната политика на банката и пресконференцията на управителя на банката Марио Драги след заседанието в четвъртък. ЕЦБ променя позицията си по няколко линии - стабилността на сегашните мерки, политиката спрямо инфлацията и готовността за намеса.

С повече стимули за икономиката

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Нулевите лихви по заемите и отрицателните (-0.40%) лихви по депозитите в еврозоната остават непроменени сега. Езикът на централната банка обаче се смени по показателен начин. Президентът на институцията Марио Драги обяви, че ЕЦБ е готова да поддържа "сегашните или по-ниски лихви поне до първата половина на 2020 г.". До този момент не е ставало дума за по-ниски лихви - изразът на Драги веднага беше приет като сигнал от пазарите, че централната банка на ЕС ще намали лихвите, най-вероятно още през септември. Драги все пак добави, че се готви система на диференцирани депозити, за да се намали вредата за банките от сегашните отрицателни лихви.

Този ход беше очакван, особено след като Федералният резерв на САЩ намекна за намаление на основната лихва и се очаква да вземе официално решение на срещата си следващата седмица. Така ЕЦБ става последната голяма централна банка, която обеща намаление на лихвите. Драги също обясни, че банката е готова да "използва пълния набор от наличните си инструменти", за да стимулира европейската икономика, но че "подготовката им е сложна и ще отнеме време".

На езика на Драги това най-вероятно се превежда като разширение на сегашните мерки за изкупуване на активи от банката - т.нар. количествени облекчения. Управителят на централната банка на еврозоната дава такива сигнали от няколко седмици.



Безсилни пред ниската инфлация

Подобно на Фед ЕЦБ също има проблем с ниската инфлация. Драги за пореден път обясни, че продължително ниската инфлация в ЕС е проблем, който трябва да бъде контриран от политиките на ЕЦБ. Президентът на банката призна, че засега мерките на институцията не са проработили и инфлацията си остава на много целта от 1.9-2%. Драги обясни ниската инфлация с продължаващите занижени очаквания на бизнеса и обяви, че ЕЦБ ще промени езика си спрямо инфлацията. В този случай Драги говори за "симетрия при инфлацията", което значи, че банката е готова да приеме варираща инфлация под или над 2%. Не е ясно обаче как тази промяна на езика променя факта, че инфлацията в еврозоната стои на ниво от 1.3%.

Драги все пак увери по време на пресконференцията, че "въобще не сме се примирили с ниската инфлация, имаме същата целеустременост както винаги". ЕЦБ обаче ще изчака събирането на още данни, преди да приложи насочени мерки, което подсилва очакването за цял пакет от мерки през септември вместо само намаление на лихвите.

Обичайните заподозрени

Президентът на ЕЦБ повтори вече позната мантра какво причинява проблемите в еврозоната и оправдава сегашните нулеви и отрицателни лихви - "омекването на световния ръст, несигурността в световната икономика, свързана с търговски войни и геополитическо напрежение". Забавянето на икономиката на Китай, липсата на ясна представа кога и как ще приключи търговската война и надвисналата заплаха от хаотичен Brexit отслабват зависимата от износа икономика на еврозоната. Германският индекс IFO, който показва доверието в бизнеса в страната, е на най-ниското си ниво за последните 9 години.

"Икономическите прогнози са все по-лоши и по-лоши", обобщи Драги, но бързо добави, че няма повишена опасност от рецесия и че еврозоната показва важни знаци за устойчивост, но се нуждае от стимули. Пазарите обаче не се довериха особено на уверителните думи на Драги, като еврото се срина с 0.3% спрямо долара до най-ниското си ниво от май 2017 г., посочва Financial Times. По-късно обаче единната валута се възстанови и към 17.45 часа поскъпва спрямо долара и паунда. Инвеститорите вече са насочили вниманието си към двудневното заседание на Фед на 30-31 юли, където очакванията са за конкретни действия от централната банка на САЩ.