От болестта има и победители - недостигът на свинско месо дава нови козове на САЩ в търговските преговори с Китай. Засега 2019 г. също е изключително добра за големите европейски производители на свинско, които са пренасочили износа си към Китай. Това обаче бързо може да се промени, ако африканската чума, която продължава да се разпространява в Източна и Централна Европа, както и Белгия, мине към големите западноевропейски производители.

Азиатско бедствие

Всичко започва миналия август в сравнително малка свинеферма в Шънян - 47 от 400-те свине във фермата умират от африканска чума в рамките на няколко дни. Това се оказва първото официално огнище на болестта в Китай. Китайското правителство бързо унищожава прасетата във фермата, налага карантина и обявява болестта за овладяна. За жалост това се оказва далеч от реалността. От 3 август 2018 г. насам, китайското правителство е евтаназирало повече от един милион прасета в 129 огнища, които продължават да се увеличават.

"Почти половината прасета в Китай се отглеждат в задни дворове с изключително ниска биосигурност. Трябва да се прекрати и практиката прасетата да се хранят с останки от храната на ферми или ресторанти", обяснява пред Капитал Даниел Белтран-Алкрудо, специалист по здравеопазване на животните в Европа и Централна Азия на Организацията за прехрана и земеделие на ООН. Слабата биосигурност, в много случаи липсата на огради и най-вече ниската традиционна култура на отглеждане на голяма част от китайските прасета водят до бързо разпространение на заразата в близки една до друга ферми. Това създава и опасения, че официалните китайски статистики подценяват реалните щети и разпространението на болестта.

"Миналата година бяха само Китай и Монголия. Само в последните три-четири месеца бяха засегнати Камбоджа, Лаос и Виетнам. Особено във Виетнам има страшно много прасета. Най-вероятно страните в Югоизточна Азия, които още не са засегнати, ще бъдат инфектирани в близките месеци", добавя Белтран-Алкрудо. Поради високата резистентност на вируса и липсата на ваксина това значи дълготрайна криза в снабдяването със свинско за години напред в държави, в които свинското е най-консумираното месо. Опасността за инфекция е особено голяма, тъй като става ясно, че китайски фермери нарушават карантината, за да могат да продължат да продават животните си - според доклади, цитирани от South China Morning Post, трупове на заразени прасета се хвърлят в реки и дори са стигнали до изолирани острови в Тихия океан.

Официални и предполагаеми щети

Свинското по целия свят ще продължи да поскъпва през следващите месеци. Китайското правителство официално твърди, че са ликвидирани малко над един милион прасета от началото на август 2018 г., но китайското статистическо бюро показва много по-големи загуби. От края на декември досега броят прасета в страната е намалял от 428 млн. глави в края на декември 2018 г. до 375 млн. глави в края на март.

Според доклад на Rabobank прасетата в Китай може да намалеят с 200 млн. глави до края на 2019 г. Дори това да не се случи обаче, ще са необходими години, докато производственият капацитет бъде възстановен дори само на базата на настоящия недостиг. През юни цената на свинското в Китай се е увеличила с 33% на годишна база, като е завлякла нагоре и цените на всички други храни заместители. Още по-голямата опасност е, че пазарът трайно ще се пренастрои към пилешкото, което ще доведе до големи загуби поради големите инвестиции в китайския пазар на свинско и ще остави без препитание милиони фермери в Китай - страна с 26 млн. свинеферми.

САЩ печелят от чумата

Африканската чума сред прасетата в Китай помага на САЩ по няколко начина. Недостигът увеличава необходимостта от външен внос на свинско, включително и от американски ферми. Американското свинско е обложено с тежки мита от Китай, достигащи до 62%. Според официалните статистики на Министерството на земеделието на САЩ Китай е внесъл 101 200 тона американско свинско през април. За сравнение - общият обем на внесеното от всички страни свинско в Китай за януари и февруари е 207 000 тона. Говорители на министерството на земеделието на САЩ смятат, че Китай ще увеличи вноса си на свинско месо с 33% на годишна база за 2019 г. до 2 млн. тона.

Чумата прави и друг аспект от китайските контрамита по-незначителен - облагането на соевите продукти. Едни от главните потърпевши от китайските отбранителни мита са соевите производители в САЩ, с чиито култури се изхранва голяма част от китайските прасета. Първоначално митата предизвикаха пренасочване към соеви продукти от Южна Америка, което силно навреди на американските фермери. Прогнозите, че африканската чума ще е проблем поне в близките няколко години, означават, че и китайското търсене на соеви продукти рязко намалява. Така американските фермери ще загубят, но и Китай вече не може да използва високото търсене като коз в търговските преговори.

Важна възможност за ЕС

"Бедствието за едни е възможност за други. В момента държавите в Европа, които още нямат случаи на африканска чума се наслаждават на доста добра година. Но това може може да се смени само за ден, ако някъде бъде докладвано огнище", добавя Белтран-Алкрудо. Засега най-големите производители на свинско в Европа с изключение на Полша, където има активни случаи на африканска чума, се радват на повишен износ към Китай на високи цени. Според данни на Bloomberg ЕС вече е бил главният износител на свинско месо за Китай преди сегашната криза и сега печели най-много от нея. Европейският износ за Китай се е увеличил с 43% на месечна база през май 2019 г.

Добрата година за европейските производители в Холандия, Дания, Германия и Испания обаче означава и по-високи цени за европейските потребители. Всички прасета в ЕС наброяват към 150 млн. глави и не могат да отговорят на сериозното китайско търсене. Това поддържа цените високи. На места като Испания цената на свинското е достигнала най-високите си нива от десетилетие насам. Според анализ на Европейската комисия пренасочването на голям експортен обем към Китай ще доведе до 12% по-висок износ на свинско от страна на ЕС за 2019 г. и 2020 г. и пренасочване на европейските потребители към алтернативни месни продукти като пилешкото поради скока в цените.

Разбира се, същите износители, които се наслаждават на рекорден износ сега, може много бързо да запеят друга песен. И в момента има активно огнище на болестта по дивите глигани в Белгия в близост до границите с Германия, Люксембург и Франция. Дивите прасета нямат особен навик да уважават националните граници. Едно-две нови огнища са достатъчни, за да разрушат репутацията на една страна като износител на свинско и да доведат до силно увеличение на разходите за овладяване на ситуацията.

Д-р Даниъл Белтран-Алкрудо: Решението засега е висока биосигурност

Д-р Даниъл Белтран-Алкрудо е ветеринарен епидемиолог със 17-годишен опит, последните десет от които са в Организацията по прехрана и земеделие на ООН. Тай координира техническата и стратегическа помощ за трансгранични зарази в Източна Европа, Кавказкия регион и Централна Азия.

Какво прави африканската чума по прасетата толкова опасна?

- Ако не разнасяте инфектирани животни, храна или течности, заразата няма да се придвижи от една ферма към друга. За разлика от други болести, които се разпространяват по въздушно-капков път, африканската чума се нуждае от много директен контакт между животните, особено ако става дума за кръв.

Истинското предизвикателство в контрола на болестта е резистентността й - вирусът може да оцелее в месни продукти за дълъг период от време. Един от най-рисковите фактори са прасетата, отглеждани в задни дворове и хранени с остатъци. Това е начинът, по който много прасета биват инфектирани. И, разбира се - дивите прасета, глиганите, но те не винаги могат да осъществят контакт с домашните.

Къде в Европа се разпространява болестта?

- Първоначално тръгва от Африка, където е ендемична, след което минава към Грузия и после в Армения. Оттам тръгва към Русия, Украйна, Беларус, балтийските страни - Литва, Естония, Полша. За известно време нямахме нови случаи и преди около две години започна да се разпространява на юг, стигайки до Чехия, Унгария, Белгия, Румъния и сега - България. Все още е главно в Източна и Югоизточна Европа (освен Белгия). Не е достигнала големите производители като Германия, Испания, Холандия и Дания и това не би трябвало да стане лесно, тъй като фермите там обикновено са много добре защитени, имат добро ниво на биосигурност. Дори от време на време да има инфекция в някоя по-голяма ферма, най-голям риск си остава традиционното отглеждане на прасета в задните дворове. В Румъния например повечето случаи са такива.

Кога болестта може да се смята за унищожена?

- За жалост няма такива прогнози. От страните, които споменах, само Чехия е успяла да унищожи заразата - там бяха засегнати диви прасета и чехите успяха да засекат болестта и да оградят зоната. Това е скъпа операция и е единственият случай, в който болестта беше поставена под контрол. Чешкият случай не може да бъде приложен в държави, в които болестта вече е широко разпространена - като Румъния и България. При отсъствието на ваксина никоя държава все още не е успяла да открие рецептата за пълно унищожение на болестта.

Африканската чума по прасетата е една от много редките животински болести, за които няма ваксина. Извършват се много проучвания, но все още няма нищо за близкото бъдеще. Това е и главната причина болестта да си остава толкова трудна за контролиране.

Как бихте оценили сегашната криза спрямо предишните?

- Когато става дума за Европа, всяка година е по-лоша от предишната и има все повече засегнати държави. За глобалното ниво няма съмнение, че 2019 г. е най-лошата година до този момент поради кризата в Китай и разпространението на болестта в Югоизточна Азия.