Световната икономика дава все повече признаци, че се забавя

С всяка седмица доказателствата за забавянето на инерцията на световната икономика се увеличават. Заплахите от ефектите от продължаващата търговска война върху международната търговия, в допълнение и по-бавното възстановяване на икономиките, карат политиците отново да преминават в режим на готовност, пише Financial Times.

Притесненията

Миналата седмица Европейската централна банка предизвика тревога. Часове преди срещата на финансовата институция стана ясно, че през юли германските производители са отчели най-лошия бизнес климат в страната за последните девет години. Дори преди тази новина доходността на облигациите в еврозоната беше близо до исторически ниски нива.

Председателят на ЕЦБ Марио Драги, чийто мандат приключва по-късно тази година, реагира бързо и премерено на всеки сигнал за сериозно забавяне. Миналият четвъртък финансовата институция предложи пакет от стимулиращи мерки, сред които възобновяване на купуването на активи и запазване на ниските лихви. Драги аргументира това решение със заплахата от търговските войни и геополитическото напрежение наред с рисковете от твърд Brexit и забавянето на китайската икономика. От други централни банки също се очаква подобна реакция – Федералният резерв на САЩ намали лихвите в сряда за първи път от десетилетие в сряда, макар че председателят му Джером Паул не даде сигнал, че това е началото на низходящ цикъл.

Еврозоната до голяма степен е затворена икономика, доминирана от сектора на услугите – така погледнато е странно, че производството има такъв ефект върху нея. Въздействието на паричната политика върху търговията е спорно. ЕЦБ ще изпита трудности в това да намери по-креативни начини за разхлабване на политиката, като се има предвид колко стимулираща е нейната позиция в момента. Финансовите пазари обаче не бяха прекалено впечатлени от обещанията на Драги в четвъртък – еврото тръгна леко нагоре.

Вместо да оставят тази задача на централните банки, би било далеч по-ефективно за самите правителства да премахнат заплахите за търговията и растежа, като се откажат от протекционистичните настроения. Ако сигналите, които американският президент Доналд Тръмп дава за прекратяване на търговската война с Китай, всъщност доведат до нейния край, това ще повлияе по-положително на световната търговия, отколкото каквато и да е парична политика.

Въпреки това обаче централните банки не могат да си позволят да чакат. Загубата на доверие у производителите забавя растежа като цяло. А ниската доходност на облигациите означава, че все още има силен аргумент за ефектите на нестабилната на паричната политика.

През следващите месеци еврозоната е изправена пред още два потенциални търговски шока - намерението на новия британски премиер Борис Джонсън да изкара Великобритания от ЕС до края на октомври без споразумение и предстоящото решение на Доналд Тръмп дали да наложи мита върху европейските автомобили.

Само по себе си нито едно от тези действия не би трябвало да бъде катастрофално. Но в условията на популистки правителства, нарастващ протекционизъм и геополитическо напрежение те биха могли да окажат влияние върху доверието на бизнеса и потребителите. Централните банки не са най-добре позиционираните институции, които да се справят с настоящите заплахи за глобалната икономика. Но те са едни от малкото, които очевидно са готови да действат.