Гунтрам Волф: Твърд Brexit плюс американски мита върху колите ще вкарат еврозоната в рецесия

Какво да очакваме от новия екип начело на ЕС?

Има две основни неща. Едното е процесът, чрез който бяха избрани. Имаше много гняв в Европейския парламент и в някои държави около начина на избирането им. Тази горчивина е изначално затруднение, особено за новия председател на ЕК Урсула фон дер Лайен. Тя определено има труден старт, трябва да преодолее много скептицизъм и тепърва да печели подкрепа в Европейския парламент за всяко свое законодателно предложение. Парламентът трябва да одобри и състава на следващата ЕК. Така че политическата драма още не е приключила.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Второто са самите личности и техните качества. Както Кристин Лагард (номинирана за гуверньор на ЕЦБ) и Урсула фон дер Лайен, но също и Шарл Мишел и Давид Сасоли (новите председатели на Европейския съвет и Европейския парламент) са изключително проевропейски и проинтеграционно настроени, подкрепят идеята ЕС да прави повече заедно, да се прокарва амбициозен европейски дневен ред по теми като климат, отбрана, сигурност, да има силен европейски глас по търговската политика. От брюкселска перспектива те са почти отбор-мечта, защото са много "за" единството. Фактът, че Европейският съвет в крайна сметка се спря на тях, е ясно послание за повече интеграция в ЕС.

Кои са основните задачи, които стоят пред новите ръководители на ЕС, и какви са шансовете им да се справят добре с тях?

Три са основните теми, по които ЕС има нужда от напредък. Едната е голямата тема за позицията на ЕС в света, за геополитическите съперничества. Очевидно както Китай, така и САЩ, а също и Русия, поставят огромни предизвикателства за ЕС. Бих акцентирал най-вече върху Китай и САЩ.

Америка с настоящия си президент Доналд Тръмп и неговото оттегляне от мултилатерализма е много силна заплаха за просперитета на ЕС. Защото просперитетът на ЕС е изграден върху допускането, че глобалните правила на играта са основани за закони, институции, сътрудничество, докато политиката на силата беше оставена на НАТО и в определен смисъл беше смятана за второстепенна. Реалността сега е, че САЩ и Китай смесват политиката на силата с икономически въпроси, с търговията и т.н. А ЕС не е подготвен за това. ЕС е централизирал търговската си политика, политиката си по конкуренцията, политиката си по единния пазар, но сигурността и отбраната остават национални. И е огромно предизвикателство за ЕС да се бори в свят, в който Световната търговска организация и цялата мултилатерална система е на ръба на колапса, тъй като САЩ вече не я крепят, а Китай налага модел на държавно управляван капитализъм. Как да се справим с това е първото голямо предизвикателство пред ЕС.

Второто важно домашно за новия екип начело на ЕС са климатичните политики. Масираните промени в климата не са далечно бъдеще, те вече се случват, нужно е да реагираме и ЕС трябва да има водеща роля в това.

Трябва да има въглероден данък не само вътре в ЕС, но и на границата при вноса от страни без стриктно климатично законодателство, защото иначе мръсното производство се изнася навън и ефектът за климата е същият. Важни са и "зелените" инвестиции във влакове, в инфраструктура, в електрическата мрежа. Тези инвестиции трябва да се случват основно на ниво ЕС, защото националните бюджети са ограничени, а и е нужно да има равни условия за всички.

Третият приоритет е да се погрижим за всекидневното управление на икономиката и за това как да се справим със следващата рецесия. Еврозоната е в лоша позиция, все още нямаме подходящите фискални инструменти, за да реагираме бързо, и ще трябва да разчитаме на механизми за бърза координация между страните членки, за да избегнем голяма рецесия, ако има силен негативен шок. Нужно е да се подобри институционалната рамка на еврозоната, включително да се завърши банковият съюз. Това е, за което европейските граждани се тревожат най-много - че ще загубят работата си при следващата рецесия, така че трябва да избегнем такава.

Какви рискове крие Brexit без сделка?

Твърд Brexit е много вероятен. Той беше вероятен още преди Борис Джонсън да стане премиер, защото сделката, постигната към момента между Великобритания и ЕС, е неприемлива за Лондон, а Брюксел не иска да я променя. В задънена улица сме, защото главният проблем - ситуацията с ирландската граница, е неразрешим.

При Brexit без сделка едно от основните икономически последствия ще е логистиката. Всички гледат митата, но логистиката е най-непосредственият въпрос. Като как ще се случва митническият контрол, кой ще попълва формулярите какво съдържа даден продукт и дали е допустим. Например между Кале и Довър сега минават по 2.8 млн. камиона годишно и ако има по три минути проверка на камион, капацитетът на пункта вероятно намалява наполовина. Това е типът шок, за който говорим. Поне за няколко години ще бъде огромен логистичен хаос. Що се отнася до митата, макар нивата им в някои сектори да са значителни, като цяло по-скоро не са. След това идва въпросът за регулаторното раздалечаване между Великобритания и ЕС. То ще бъде достатъчно голямо, за да причини проблеми. Но специално във финансовия сектор едва ли ще има непосредствени неприятности и не се притеснявам от голям финансов шок.

Ефектът от Brexit ще е значителен в краткосрочен план - повече за Великобритания и по-малко за ЕС. Но макар и краткосрочен, може да бъде достатъчно силен, ако е комбиниран например с мита върху европейските автомобили, наложени от Тръмп. Това съчетание - твърд Brexit и мита върху колите, ще тласне еврозоната в рецесия.

Предвид резултатите от проверката на българските банки, направена от ЕЦБ, реалистично ли изглежда България да успее да влезе в банковия съюз през есента или е по-вероятно да има забавяне?

Посланието от стрес тестовете е, че в голямата си част българската банкова система е здрава с изключение на две банки – ПИБ и "Инвестбанк". Банките с чужда собственост са добре, при българските има въпросителни. Историята с фалита на КТБ през 2014 г. предполага да се гледа много внимателно какво се случва, защо двете български банки имат проблем, дали все още има въпросителни около доброто управление.

Стрес тестовете сами по себе си са механични, те просто дават някои числа каква би била капиталовата недостатъчност при определени сценарии. Това е техническо и неполитическо упражнение. Но на някой етап политическата преценка също ще влезе в процеса. В Брюксел и Франкфурт са нащрек, че доброто управление в българската банкова система беше въпрос през 2014 г. и искат да видят значително подобрение на този фронт.

Сега много ще зависи какво ще каже БНБ, как ще реагира и как ще действа. Не е изключено България да успее да се присъедини към банковия съюз тази година, но със сигурност трябва да бъде по-убедителна и да се постарае още, за да получи доверие.

Възможно ли е смяната на ръководството в Брюксел и Франкфурт да забави влизането на България в банковия съюз?

Ясно е, че тръгващата си ЕК е "куцо пате", само довършва, докато дойде новата и едва ли би взимала големи решения, а следващата комисия още е в процес на формиране. Вероятно едва през ноември въпросът за България може да бъде обсъждан на ниво ЕК. Преди това едва ли ще се случи нещо. ЕЦБ е по-малко движена от гуверньора, тъй като въпросът е от компетенциите на банковия надзор. Но в Брюксел на този етап политическото внимание е върху постове и разпределение на позициите в следващата ЕК, а не върху това дали България трябва да влезе през октомври в банковия съюз.

Ако през октомври имаме и твърд Brexit, може ли това също да отклони вниманието и да забави процеса?

Ако отидем към Brexit без сделка, през октомври ще има драматични заседания на Европейския съвети със среднощни обсъждания с Борис Джонсън в търсене на решения. А през ноември медиите ще са пълни със заглавия за полети, които не могат да бъдат извършени, за блокирани пристанища и т.н. Да, в този период политическото внимание няма да бъде насочено към България, но това може да е хубаво. Защото ще може на техническо ниво да се работи по оставащите въпроси по българското влизане в банковия съюз и то да остане под политическия радар заради Brexit. Което е добре, защото иначе всички вътрешнополитически съображения - като съмненията в редица държави дали наистина България трябва да бъде приета - пак ще влязат в играта.

Доколко Механизмът за сътрудничество и проверка (CVM) е обвързан с кандидатурата на България? CVM беше изрично споменат в изявлението на еврогрупата, след като България подаде писмо с намерение за влизане в банковия съюз и еврозоната.

Фактът, че е споменат, означава, че е част от цялото политическо уравнение. Някои държави остават скептични за допускането на България в еврозоната точно заради нещата, които следи механизмът – корупция, правосъдна система и т.н. И след като е записан в документа, ще играе роля.

Документът на еврогрупата казва - искаме проверка на банките и ако надзорът върху банките е задоволителен, тогава България може да влезе в банковия съюз. Ако членството в него проработи добре, то след две години България ще се присъедини и към еврозоната. Логиката е, че монетарният съюз сега е нещо повече от монетарен съюз, той е също и банков съюз. Банковата система е абсолютно ключова и ако има проблеми с банковата система, има и проблеми за монетарната политика. Така че процедурата е направена съвсем справедливо. И основният фокус ще бъде върху нея, не толкова върху CVM и правосъдната система.

От друга страна, има справедливи критики от Източна Европа, че ЕК е склонна да проявява двойни стандарти в оценката си за върховенството на закона, защото има проблеми с корупцията и в Западна Европа. И има различни мнения колко голям е проблемът с корупцията в Италия например и колко в България. Комисията трябва да третира всички по еднакъв начин и да бъде безпристрастна в оценките си.

Профил Гунтрам Волф е директор на влиятелния брюкселски аналитичен център Bruegel. Преди това работи в Европейската комисия, където се занимава с макроикономиката на еврозоната и реформирането на управлението й. Бил е също икономист в Bundesbank, както и съветник в МВФ.