По-високи температури, по-малко вино
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

По-високи температури, по-малко вино

Екстремни суши сполетяха Европа през лятото и това се отразява на реколтата и засяга бизнеса

По-високи температури, по-малко вино

Заради климатичните промени винарите са принудени да събират реколтата си по-рано, а така се губи богатия вкус на виното

3752 прочитания

Екстремни суши сполетяха Европа през лятото и това се отразява на реколтата и засяга бизнеса

© Reuters


Все по-високите температури в Испания принуждават лозарите да променят начина на отглеждане на гроздето. Горещият климат ускорява зреенето на плода и сега например червеният винен сорт гренаш, който по принцип узрява по-бавно от темпранийо, трябва да бъде набран по-късно от лозето въпреки горещините, за да запази богатия си вкус. Този детайл е от съществено значение за винопроизводителите, тъй като всяка промяна влияе върху преценката им за събирането на реколтата, разказва Financial Times.

"Петролът е нещото, без което не можем днес, но водата е бъдещето", казва Алмудена Алберка, която е технически директор в Vina Mayor. Производството на вина ще пострада от недостига на вода, а това вече се случва в региони като Австралия, където лозята са изоставени, обяснява тя.

Климатът срещу виното

Редица екстремни суши сполетяха европейския континент през лятото и това уби реколтата и засегна бизнеси. Някои видове обществен транспорт също бяха спрени, а доста училища - затворени. Във Франция термометрите отчетоха през юни рекордната температура от 45.8 градуса по Целзий в Гайарже-льо-Монтьо, а миналия месец в Бордо беше засечена най-високата за региона в историята му - 41.5 градуса.

Според учените тези случаи ще продължат да зачестяват в Европа, като главните причини са климатичните промени и отслабването на теченията в Северния Атлантически океан.

Пример за това как климатът влияе на бизнеса е винената индустрия - винарите обясняват, че се чувстват задължени да направят значими промени, за да може производството им да оцелее. А то все пак разчита на плодове, за чието оптимално отглеждане понякога са нужни десетилетия.

"Ако сега сгрешиш, тази грешка ще се отрази на следващите 50 години", казва Паскал Шатоне, управител на семейна винарна, която се намира близо до Бордо. Той е начело и на международна лаборатория за тестване на вино и консултации - Laboratoire Excell.

Средните температури по време на вегетационния период в световните лозаро-винарски райони са се повишили с 1.4 градуса от началото на 20 век, става ясно от проучване на Грегъри Джоунс, директор на Центъра за винарско образование "Еванстад" в САЩ. Според него те се очаква да нараснат с още 2 градуса през следващия 50 години. Увеличението им е особено забележимо в Южна Европа - в испанския регион Риоха температурите са се вдигнали с 2 градуса, а в Бордо, португалския град Дуру и в Пиемонт, Италия - с 1.8. Средните температури в Рибера дел Дуеро са с 0.5 градуса по-високи през последните 5 години.

Какъв е проблемът

Отглеждането на гроздето изисква от винопроизводителите деликатна преценка. С узряването на плода фенолите, които влияят на цвета, аромата и вкуса на червеното вино, стават по-комплексни и нивото на захарта, от която зависи съдържанието на алкохол, се покачва. В същото време намалява киселинността, която придава свежест на виното. През добра година с подходящ климат при прибиране на реколтата се получава грозде, богато на феноли, висока киселинност и правилни нива на захар.

"Проблемът с горещия климат с дължи на това, че захарта се покачва по-бързо, докато останалите фактори, от които зависи вкусът, не се променят. А това значи, че реколтата трябва да се събира две седмици по-рано", казва Джоунс.

Сблъсквайки се с това, винопроизводителите трябва да избират между два варианта: да я събират по-рано, което води до по-беден вкус и аромати, или по-късно, което означа вино с висок процент на алкохол и ниска киселинност.

Засега ще е така

"В краткосрочен план ще продължим да събираме реколтата по-рано в Риоха и в Рибера дел Дуеро, за да получаваме по-висока киселинност", казва управляващият директор на испанската Bodegas Roda Агустин Сантолайа. "Винаги се стараем да не изгубим натуралната киселинност на виното. Но трябва да сме много внимателни, защото един от фенолите не е много благоприятен при по-ранното събиране", допълва той.

Според изследване на Шантоне лозите в Бордо узряват две до три седмици по-рано, отколкото преди 20 години, докато в Рона реколтата е готова четири седмици по-рано в сравнение с времето, което ѝ е било нужно да узрее преди 60 години.

В дългосрочен план тактиката ще бъде различна, обяснява Джоунс. Вместо да събират реколтата по-рано, винопроизводителите ще трябва да си служат с нови техники, нужни за охлаждането на лозята. Например ще отглеждат вино в по-хладните северни райони и ще си служат с по-големи сенници, за да намалят употребата на вода и да увеличат сянката.

Производителите вече започват и да търсят нови сортове. През юли например регионалният съюз на винарите в Бордо одобри за използване седем нови вида грозде, подходящи за по-горещ климат.

Все по-високите температури в Испания принуждават лозарите да променят начина на отглеждане на гроздето. Горещият климат ускорява зреенето на плода и сега например червеният винен сорт гренаш, който по принцип узрява по-бавно от темпранийо, трябва да бъде набран по-късно от лозето въпреки горещините, за да запази богатия си вкус. Този детайл е от съществено значение за винопроизводителите, тъй като всяка промяна влияе върху преценката им за събирането на реколтата, разказва Financial Times.

"Петролът е нещото, без което не можем днес, но водата е бъдещето", казва Алмудена Алберка, която е технически директор в Vina Mayor. Производството на вина ще пострада от недостига на вода, а това вече се случва в региони като Австралия, където лозята са изоставени, обяснява тя.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK