С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 16 авг 2019, 10:31, 3365 прочитания

Сметищата на гнева в Русия

Боклукът се превръща в политически проблем, който канализира недоволството и обединява различни групи около една кауза

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Кремъл се опасява от политизация на екологичната тема, която вълнува всички, независимо дали са десни или леви.
В типична пететажна жилищна сграда от 60-те години в близост до московската метростанция "Черьомушки" 43-годишната Татяна, юрист и обитател на един от апартаментите, се кани да изхвърли боклука в стоящите в двора контейнери за разделно събиране на отпадъци. Но това не е толкова просто – в контейнерите не е позволено да се изхвърлят повечето видове пластмаса, а отворите им са тесни и неудобни.

Рециклирането на пластмасата е един от основните проблеми на започналата тази година в Русия "реформа за боклука", обяснява пред "Капитал" младият учен Ярослав Никитенко, който активно участва в кампанията за разделно събиране на отпадъци. "Има множество видове пластмаса, които в Русия изобщо не се утилизират", посочва Никитенко. И не е само пластмасата – докато страните от ЕС преработват средно 60% от отпадъците, които произвеждат, Русия рециклира едва 4%, показва изследване на Световната банка от 2012 г.


"Реформата на боклука" (разговорният израз, с който руснаците наричат проекта "Екология", стартирал в началото на 2019 г.) цели да приближи Русия към Европа в това отношение. Идеята на правителствения проект е до 2024 г. 60% от отпадъците да се преработват, а 36% - да се утилизират. В момента Русия (и най-вече столицата й Москва) буквално се дави в море от боклуци – всяка година страната произвежда 70 млн. тона отпадъци.

Реформата беше предшествана от масови протести в подмосковските градове, чиито жители отказват да се превърнат в кошчето за боклук на руската столица. Сега критиките към закъснелите действия на властите са, че няма да доведат до желания резултат. А боклукът се превръща в политически проблем, който канализира недоволството и обединява различни групи около една кауза.

Проблеми, които миришат



За проекта трябва да бъдат отделени над 4 млрд. рубли, с които се планира да се построят 200 завода за преработване на отпадъци до завършването на реформата. Създадена е единна държавна структура под ръководството на Министерството на околната среда и по данни на ведомството в програмата вече участват 69 региона в страната. "Всички разбират, че не можеше да продължава да не се прави нищо. Отлагането на "реформата за боклука" беше невъзможно", заяви в края на 2018 г. министърът на околната среда Дмитрий Кобилкин. По оценки на министерството се очаква бизнесът да вложи по 2-3 рубли на всяка рубла, дадена по програмата от държавата.

Докато властите очакват инвестиции от бизнеса, гражданите усещат върху себе си реформата – в няколко региона таксите за сметосъбиране значително са се повишили. На последната "Пряка линия" с президента Владимир Путин (по време на която боклукът бе една от трите най-често повдигани теми) за това сигнализира жителят на сибирския град Омск Роман Дмитриев. По неговите думи от началото на април таксите са пораснали от 90 на 133 рубли на човек, но всъщност се извозва по-малко боклук, а сметището в града се разраства.

Президентът заяви, че ще възложи на контролните органи да проверят ситуацията. "Това предизвиква не само въпроси и недоумение, но и вътрешен протест. От само себе си се разбира, че не бива да се получава така", каза президентът в отговор на оплакването на Дмитриев.

Протестите далеч не са само вътрешни. През 2018 г. в няколко града в Подмосковието избухна недоволство срещу масовото изхвърляне на токсични отпадъци на сметища, които тровят местното население. "Хората тук са движени от изострено чувство за справедливост и желание да живеят нормално", каза тогава пред "Капитал" един от участниците в тези протести, подмосковският депутат Николай Дижур.

Една година по-късно почти нищо не се е променило – огромното сметище в подмосковския град Коломна все още си е на същото място. "Скоро Коломенски и Възкресенски район ще се превърнат в зона на отчуждаване, хората ще бъдат принудени да продават евтино своите жилища и да бягат от този ад, който ни създадоха подмосковските власти", пише Светлана Иванова, една от участничките в групата "Не на боклука в Коломна" в социалната мрежа "В контакте".

Местните жители също толкова активно се противопоставят и на опитите за построяване на заводи за изгаряне на отпадъци в Подмосковието. Строителството на един от тях вече е започнато през 2018 г. от компанията "Трест Хидромонтаж", свързана с предприемача Игор Ротенберг, син на олигарха Аркадий Ротенберг. Властите обещават, че инсинераторите ще бъдат построени по съвременна технология, а за изграждането им ще бъдат привлечени водещи чуждестранни компании. Еколозите обаче посочват, че разделното преработване на отпадъците в Русия все още е в зачатъчна фаза и всичко продължава да се гори наред. "Реформата уж се стреми да въведе разделно преработване на боклука, а вместо това се откриват нови сметища и се строят нови инсинератори", възмущава се Ярослав Никитенко.

И докато пикът на протестите в Подмосковието спадна, те продължават на други места в Русия. В Шиес, Архангелска област, жители вече от половин година са устроили лагер срещу депо за отпадъци, което трябва да съхранява боклук от Москва. Протестиращите нееднократно бяха разгонвани от полиция, но не мислят да си тръгват от лагера. На помощ им идват активисти от Петербург, Москва, Мурманска и Вологодска област. "Архангелска област – това са 77 хиляди реки и потоци, а тук, в близост до Шиес, се намира чисто езеро. Отидете в гората – там няма пътека, на която да можете да стъпите, без да потънете. По закон строителството на депа за отпадъци в блатисти местности е забранено", посочва в скорошно интервю за в. "Новая газета" един от активистите от лагера, Дмитрий Секушин.

"Не" на "московския боклук"

Възмущението се разпалва допълнително от факта, че в това депо се планира да бъде извозван боклук от Москва – става въпрос за тон и половина годишно. Руската столица, която произвежда близо 20% от боклука в страната, не се справя със собствените си отпадъци. Но прехвърлянето им в други части на страната подклажда напрежението между столицата и по-бедните региони, особено тези, където местната власт не е свързана с партията на Путин "Единна Русия". Неотдавна губернаторът на Владимирска област Владимир Сипягин, издигнат от Либерално-демократическата партия на Русия, заяви, че няма да допусне докарването на "московски боклуци".

Федералните власти от своя страна по всякакъв начин се опитват да попречат на опитите на природозащитниците за постигане на справедливост. През юни Върховният съд отмени местен референдум срещу строителството на депото в Шиес. За това, че в Шиес съществува протестен лагер, по държавните тв канали не се споменава и дума, посочи миналия месец в Думата депутатът от компартията Валерий Рашкин. "Екозащитниците биват жестоко пребивани и арестувани, по всякакъв начин се опитват да им затворят устите", заяви той в парламента. Впрочем неговото изявление също не беше излъчено по телевизиите.

Причината за укриването на информация за протести като този в Шиес е, че властите сериозно се опасяват от политизация на екологичната тема, която вълнува всички, независимо дали са десни или леви. "Зелените протести стават все по-популярни. И въпросът не е само в това, че нараства екологичното съзнание. Не е само в това, че е нужно да се намери решение на проблема с утилизацията на отпадъците. Недоволството си търси отдушник. Нужни са само фитил, който да го подпали, и лидери. Боклукът се превърна в този фитил. Темата е актуална и около нея може да се формира широк обществен консенсус. Тя може да обедини онези, които при други условия са необединими", казва пред "Капитал" политологът Константин Калачев.

И в Кремъл очевидно започват да си дават сметка за това. В края на юли Путин обяви, че при строителството на депото в Шиес трябва да бъде взето под внимание общественото мнение. Президентът е поръчал на московския кмет Сергей Собянин и губернатора на Архангелска област Игор Орлов да направят проучване и да му предоставят доклад в началото на септември. Защото става все по-ясно, че от боклука в Русия започва да се ражда гражданско общество.

* Александър Братерский e руски журналист, който пише за Gazeta.ru и "Капитал"

Капитал #33

Текстът е част от новия брой на "Капитал". В него ще видите още:

  • Защо тол системата закъсня с година
  • Пазарът на спортни карти у нас расте
  • Българската база на Антарктида ще има нова сграда

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Последният залп на Марио Драги Последният залп на Марио Драги

Европейската централна банка обяви нов пакет от стимули, който трябва да помогне поне донякъде на еврозоната

20 сеп 2019, 1559 прочитания

Петролна игра на дронове 4 Петролна игра на дронове

Вашингтон и Рияд обвиниха Техеран за атаката срещу саудитската рафинерия. И с това опасността от конфронтация между САЩ и Иран заплашва да излезе извън контрол

20 сеп 2019, 1411 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Обезлесяването в Бразилия: "Капитан Моторна резачка" срещу Амазонската гора

Бразилският президент Болсонаро отхвърля наложения му прякор, но при неговото управление загубата на дървесна покривка опасно се ускорява

Споделеното падение на WeWork

За по-малко от 9 месеца основаното в Ню Йорк дружество се превърна от един от най-високооценените стартъпи в САЩ в компания със съмнително бъдеще в инвестиционните кръгове.

Нови схеми, нови измамници

КФН публикува нов списък със сайтове, които предлагат сделки с ценни книжа и валути, без да имат лиценз

Летящите линейки, които властта не дава на хората

Частните хеликоптери работиха на загуба пет години. Сега е ред на държавата

Тайният живот на "затворените" сметища

Градските депа за боклуци, които на документи са закрити, се ползват незаконно, което освен до пожари може да доведе до санкции от ЕС

Форма, идея и протест

Андрей Врабчев предизвиква отношението ни към настоящето и миналото с проектите си в публичното пространство

Кино: "Далеч от брега"

Обикновеният човек срещу статуквото в новия филм на Костадин Бонев