Глобализацията днес

Традиционно асоциираме глобализацията с контейнеризацията, аутсорсинга и развитието на големите икономики. "Новият контейнер" са данните, които преминават без мита и въпреки ембаргото на Тръмп например. От друга страна, те са и много по-уязвими, могат да бъдат жертва на различни организации и да бъдат превърнати в оръжие.

Щом данните са "новият контейнер", следва, че смартфоните са не само продукт на глобализацията, но и нейни ускорители, тъй като пренасят данни постоянно и навсякъде. В резултат на това сме по-изложени на идеи, отколкото някога сме били, а следователно и все по-глобални.

Как следим глобализацията

Традиционно съдим за развитието на глобализацията по международната търговия, но това съвсем не е най-добрият начин, защото не се отчита цифровата икономика, която е ключова за съвременния свят. Следователно само чрез следене на международните доставки не можем да отговорим на въпроса: Наистина ли се забавя глобализацията?

Търговската война между САЩ и Китай допринесе за забавянето на световната икономика. Несигурността, причинена от митата и ембаргото на определени марки, доведе до срива в инвестициите, което пък ще има голям ефект върху икономиката в бъдеще. Глобалната икономика се забавя още отпреди времето на Тръмп - след глобалната криза през 2008 г. се наблюдава спад в световното производство и следователно в търговските потоци.

Съществено за световната икономика е структурната ѝ промяна и все по-големият дял на цифровата икономика - днес плащаме все повече и все по-често за услуги като стрийминг, тоест делът на физическата търговия е все по-малък. Това е и първото доказателство, че глобализацията не умира, а еволюира.

Традиционните инструменти за икономическите политики вече не са толкова ефективни. Ембаргото или високите мита не могат да спрат търговията, напротив, те направиха долара по-слаб, а това стимулира износа, защото американските стоки станаха по-достъпни за останалия свят. От друга страна, продукти като смартфони, части за които се произвеждат в различни страни на света, могат да се влияят от четири или пет валути, което прави това икономическо въздействие сложно.

Мултинационалните компании печелят все повече

След кризата от 2008 г. се наблюдава забавяне на преките чуждестранни инвестиции. Това също предизвика неоправдани страхове за забавянето на глобализацията. Приходите на мултинационалните компании днес са по-високи от всякога, а те и акционерите им разчитат много повече на чуждестранните икономики. Това е важно, тъй като веригите за доставка се приспособяват към новите мита и нарастващото геополитическо съперничество между САЩ и Китай, дори когато се говори за нова технологична студена война и за разцепване на света на конкурентни икономически сфери на влияние.

Въпреки това американските производители искат да продават своите продукти в Китай, защото този пазар е много по-печеливш. Например Apple и Tesla гледат на него като жизненоважен за дългосрочния им успех.

Митата на Тръмп са изключение, а не правило

Налагайки мита в размер на 250 млрд. долара на Китай и обявявай нови за останалия китайски внос в размер на 300 млрд. долара от 1 септември (през седмицата стана ясно, че влизането им в сила ще бъде отложено с няколко месеца), Тръмп е извършил най-големия акт на протекционизъм от 30-те години на миналия век.

В световен мащаб обаче тенденцията е различна. ЕС и другите големи икономики сключват търговски споразумения, които подпомагат търговията чрез намаляване на митата и другите ограничения. Търговското споразумение на ЕС с Япония влезе в сила тази година, Япония и 10 други тихоокеански държави участват в транстихоокеанско споразумение за свободна търговия, договорено по времето на президента Обама. В Африка също се сключи континентално споразумение за свободна търговия.

С други думи, дори когато Тръмп въвежда нови американски търговски бариери, останалата част от света реагира, като премахва търговските граници помежду си.

От друга страна, Китай съвсем не е олицетворение на свободната търговия, дори напротив, тя има дълга история в ограничаването ѝ. В отговор на митата на Тръмп обаче, китайското правителство намали митата, с които облага вносни стоки, като по този начин азиатските и европейските компании се оказаха в много по-изгодна позиция от американските. Според изследователи от Института за международна икономика Питърсън, в началото на 2018 г. средните мита, които налага Китай, са около 8%. За американските компании обаче средният процент е 20, пише Bloomberg.

Иновациите са все по-глобални

В центъра на напрежението между САЩ и Китай е интелектуалната собственост и оплакванията на американските компании срещу китайския модел за систематични кражби на интелектуална собственост, насърчаван от Пекин. В последните години обаче има съществена промяна, защото Китай има истински принос за глобалните иновации, става ясно от данните за получените патенти. Освен това иновациите днес са по-глобални от всякога, а това е и една от основните причини за страховете, че търговската война ще се превърне в "технологична студена война". Рискът от тази "нова студена война" е САЩ да останат изолирани и неспособни да се възползват от трансграничните иновации.