Новият пакет на ЕЦБ ще включва още по-ниски лихви и компенсации за банките
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новият пакет на ЕЦБ ще включва още по-ниски лихви и компенсации за банките

Кристин Лагард ще застане начело на ЕЦБ на 1 ноември, но новите стимули вероятно ще бъдат приети още през септември

Новият пакет на ЕЦБ ще включва още по-ниски лихви и компенсации за банките

Представителите на банката не са склонни да върнат изкупуването на облигации

3144 прочитания

Кристин Лагард ще застане начело на ЕЦБ на 1 ноември, но новите стимули вероятно ще бъдат приети още през септември

© Reuters


Новият пакет стимули на Европейската централна банка (ЕЦБ) може да включва допълнително сваляне на лихвите (0% в момента), политика на задържането им на историческото дъно за още по-дълъг период, както и компенсации за банките заради страничните ефекти от негативните лихви, пише Reuters. Агенцията се позовава на свои вътрешни източници. За момента от ЕЦБ отказват коментар относно информацията.

Много от отговорните за политиката на централната банка обмислят и връщането на масово изкупуване на облигации, но северните страни от еврозоната са против. Причината е, че при последната такава програма, която приключи преди по-малко от година, банката напечата общо 2.6 трлн. евро, които използва, за да изкупува облигации на компании, така че да се завърти колелото на икономиката.

В момента еврозоната и ЕЦБ са в тежка ситуация. Очакванията на почти всички институции са за още по-силно забавяне на ръста на икономиката, докато тази на Германия, най-голямата в Европа, вече е пред прага на рецесия. Проблемът обаче е, че ЕЦБ на практика все още е в кризисен режим, останал от предишната рецесия в края на миналото десетилетие. Сега въпросът пред банкери и политици е какви допълнителни мерки могат да бъдат взети, за да се смекчи ударът.

Новото ръководство и старата ситуация

Кристин Лагард, избраната за заместник на настоящия президент на ЕЦБ Марио Драги, трябва да поеме поста от 1 ноември. Според Reuters настроението в централната банка в момента е, че не трябва да бъде използван целият инструментариум, с който тя разполага, преди Лагард да поеме управлението.

Лагард ще се срещне с вече стари проблеми – несигурността около Brexit, изправените пред рецесия Германия и Италия, както и търговският конфликт между САЩ и Китай, който се отразява и на европейската икономика, защото Китай губи част от икономическия си ръст. Към този списък може да се добави, че при евентуална сделка между САЩ и Китай, която да сложи край на войната, следващият фронт на администрацията на Доналд Тръмп почти сигурно ще бъде предоговаряне на търговските отношения с Европейския съюз.

Според източниците за момента предложенията варират в своята степен на тежест и последното решение ще бъде взето в седмицата преди 12 септември, когато е следващото заседание на ЕЦБ. Една от най-големите дискусии към момента е тази за връщането на програмата за изкупуване на облигации, защото ЕЦБ вече наближава самоналожения си таван за печатане на пари. В случай че програмата наистина бъде върната, това почти сигурно ще означава и допълнително вдигане на тавана на сегашните правила, които казват, че ЕЦБ не може да държи повече от една трета от облигациите на дадена страна.

Новият пакет стимули на Европейската централна банка (ЕЦБ) може да включва допълнително сваляне на лихвите (0% в момента), политика на задържането им на историческото дъно за още по-дълъг период, както и компенсации за банките заради страничните ефекти от негативните лихви, пише Reuters. Агенцията се позовава на свои вътрешни източници. За момента от ЕЦБ отказват коментар относно информацията.

Много от отговорните за политиката на централната банка обмислят и връщането на масово изкупуване на облигации, но северните страни от еврозоната са против. Причината е, че при последната такава програма, която приключи преди по-малко от година, банката напечата общо 2.6 трлн. евро, които използва, за да изкупува облигации на компании, така че да се завърти колелото на икономиката.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Бетонна бъркотия

Бетонна бъркотия

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK