Закуска за шампиони (и 100 млрд. евро)

ЕС предлага създаването на огромен фонд, който да бъде насочен към отглеждането на "европейски шампиони" в технологиите

Темата накратко
  • ЕС предлага създаването на огромен фонд, който да бъде насочен към отглеждането на "европейски шампиони" в технологиите
  • Подходът на ЕС се доближава по-скоро до този на Китай, отколкото до този на САЩ
  • Регулациите на ЕС ще бъдат проблем пред всяка европейска компания, която иска да расте до мащабите на Google

Колко пъти през последния месец ползвахте Quaero? А всъщност знаете ли какво изобщо е Quaero? Освен думата "търся" на латински, Quaero беше опитът на Европа (и по-конкретно на Франция и Германия) да създадат "европейския Google" през миналото десетилетие. Стотици милиони евро и няколко години агония по-късно, Quareo официално сложи край на съществуването си. Уроците от опита за европейски хегемон в интернет търсенето, накратко, бяха два: иновациите не се случват по държавна поръчка и безразборното хвърляне на пари в една идея няма да я направи задължително реалност. И двата урока, изглежда, бързо са забравени, защото според изтекли документи ЕС предлага създаването на фонд на стойност 100 млрд. евро, който да гарантира появяването на "европейски шампиони" в технологичния сектор.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
12 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    epk1515013158546444 avatar :-(
    Венцеслав Ралев
    • + 4

    Поредните безсмислено похарчени пари, от които ще се възползват Наши и Ваши.

    Нередност?
  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев
    • + 2

    Това предложение е по-скоро отговорът на въпроса "Защо няма европейски гугъл?"

    Ако някой се вълнуваше какво се изисква за успешна ИКТ екосистема в ЕК, можеше много лесно да открие в пъти по-ефективни мерки за същите цели.

    Ето един клип, където доста обобщено е изброено към какво трябва да се стреми ЕС: https://www.youtube.com/watch?v=RuPx61911Oo

    Нищо чудно, че предлагат фонд. Те всички решения замазват с пари. Корумпираха цяла Източна Европа със своите фондове, сега нищо не им пречи да потрошат още малко пари...

    Нередност?
  • 3
    misho73 avatar :-|
    misho73
    • + 6

    Да резюмирам проблемите:
    * над 30 езика само в ЕС за един и същи пазар като в САЩ;
    * поне 28 национални регулации към същия обем, без да броим Швейцария, Норвегия, евентуално Русия, Турция и т.н.;
    * още толкова фондови борси, повечето определено куци;
    * висок доход в алтернативни занимания (+ гигантски приходи от туризъм);
    * висока социална защита и гигантска администрация - скъп труд и немотивирани служители;
    * ниско образование в повечето страни, в повечето случаи държавно финансирани простотии от типа на библиотекарство, туризъм, психология и т.н. непригодни неща;
    * липса на специализирани мегаполиси с критична концентрация на хора в областта, слаба свързаност;
    * ниска мобилност и свързаност с родно място поради културни различия, езикови и културни проблеми в екипите;
    .. това накратко.

    Нередност?
  • 4
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов
    • + 2

    До коментар [#3] от "misho73":

    Прав си. За мен обаче ниското образование е решаващо. Високи технологии се правят с качествена наука. А тя се прави в университетите.

    Уви, научната дейност в европейските университети (с малки изключения като ЮК и Скандинавските страни) е със затихващи функции. До голяма степен това се дължи на силната държавна намеса във висшето образование. В много страни университетските преподаватели са по същество държавни служители, а повечето университети са на пряко държавно финансиране и нямат особен стимул да се конкурират помежду си.

    В резултат университеския сектор в ЕС показва всички характерни заболявания на централизираната държавна администрация - мудност, бюрократизъм, липса на прозрачност при вземане на решения и на кадрови назначения.

    Нередност?
  • 5
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов
    • + 2

    продължение от #4: Отделно, финансирането на висшето образование и науката в ЕС е смешно жалко.

    ЕС дава повече пари за селскостопански субсидии (т.е. субсидиевъдство) отколкото за наука.

    И отделните старни-членки повтарят този шаблон. Бюджета на Сорбоната е 670 милиона евро, на Хайделберг е 460 милиона. За сравнение - бюджетът на Харвард е над 5 милиарда долара, този на Станфорд е над 6 милиарда.

    И не е само защото САЩ са по-големи от Франция или Германия. Бюджета на Кеймбридж е над 2 милиарда паунда, този на Оксфорд - също. А Великобритания е по-малка като БВП и като население от Германия и горе-долу на едно ниво с Франция. Що тя има университети с милиардни бюджети, а Германия и Франция нямат?

    Ето тук е "ключът от палатката" и отговорът защо тези 100 милиарда ще бъдат усвоени без кой знае какъв ефект.

    Вместо да харчи 100 милиарда за субсидии на частни или държавни фирми ЕС трябва да ги даде за наука.

    Но, уви, науката в ЕС няма лоби - или поне е доста по-слабо от това на разните индустриални картели.

    Нередност?
  • 6
    misho73 avatar :-|
    misho73
    • + 3

    До коментар [#4] от "Николов":

    Малко извън темата, но все пак - в САЩ образованието е инвестиция, и следващия нерядко взима кредит за да придобие определена квалификация. Оттам - прави сметка какво и защо учи. У нас, в Европа, подхода е друг - безплатно образование за всеки. Ивайло Дичев добре е описал ситуацията ( https://www.segabg.com/category-observer/kak-katastrofira-vissheto-obrazovanie-bulgariya ). Аз лично се колебая кой модел е по-подходящ - елитарния или егалитарния. Обаче си мисля че в държави като България изпускаме нещата още в средното образование, особено в сферата на естествените науки. Лошо е да не познаваш Вазов или Йовков, но преминеш ли Калотина, трагедията е ако не можеш да сметнеш корени на квадратно уравнение или незнанието на закона на Ом. Веднъж изпуснали базовите неща, децата няма как да станат инженери, физици, химици и т.н. Отделно от това, в Европа се поставя знак за равенство между актьорство например и инженерство. Аз лично смятам че театрален актьор е на порядък по-маловажен от качествен инженер. Обаче социалния статус на двамата е изравнен, дори с по-голяма тежест е актьора. И това са поведенчески модели, които децата, в стремежа си за социална значимост следват. В момента БГ държава субсидира театрални билети (6 лв./калпак), но не и клауд аканти на стартъпи или гимназисти например. Заместител на ТНТМ няма и до днес. Само че с постановки в театъра, на голямата карта на света, си оставаме незначителни маргинали с разбити тротоари и пазар от ниския сегмент. Може и да звуча пресилено, но си мисля че политика в стил "Чуя ли култура, се хващам за кобура" няма да е чак толкова лоша. Разбира се, първо държавните служители трябва да бъдат декласирани в социален и икономически аспект. Въобще, темата е доста тежка и противоречива, и по-лошото извън обществения дневен ред.

    Нередност?
  • 7
    misho73 avatar :-|
    misho73
    • + 2

    До коментар [#4] от "Николов":

    И още малко. Ето това - https://news.bg/your-voice/zashto-balgariya-nyama-da-stane-it-tsentar.html съм го чел поне три пъти. Доста стар материал е, за съжаление, продължава да е актуален.

    Нередност?
  • 8
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов
    • + 3

    До коментар [#6] от "misho73": У нас в БГ наистина има фаворизиране на хуманитарните дисциплини и изкуството. Предполагам е някакъв соц реликт от времето когато да си "творец" ти гарантираше нормален стандарт на живот плюс някакъв социален престиж.

    Не съм сигурен, че навсякъде в Европа е така. Например в ЮК хуманитарните дисциплини не са чак толкова силно застъпени. Там имат известно фаворизиране на музиката. Всеки трети е учил да свири на някакъв инструмент. А с усилията, които отиват за изучаването на един музикален инструмент можеш да научиш няколко програмни езика. Но като цяло доста повече обръщат внимание на естествените науки - те се приемат като неотменима част от общата култура. У нас, уви, не е така.

    А иначе субисдиите за култура у нас не са чак толкова големи, че с тези пари нещо може да се постигне в областта на точните науки и информатиката. Един ученик надали ходи повече от 2-3 пъти годишно на театър и с тези 20-30 лева субсидия няма да могат да се купят много часове клауд компютинг. Всъщност, някои вендори предлагат безплатни часове като си отвориш акаунт така, че разходите не са пречка един ученик да се запознае с тези технологии.

    Което пак не дава обяснение защо Телерик трябва за своя сметка да учи на програмиране. Шапка им свалям - това са съвременните народни будители, но държавата дава стотици пъти повече за образование и преквалификация - би следвало да им поема поне част от разходите понеже те се опитват да свършат нейната работа.

    Нередност?
  • 9
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов
    • + 2

    До коментар [#7] от "misho73": Тая статия пресолява манджата. Щом през 90-те сме били в челните места по математика защо да не можем да се върнем там? Да, изисква адекватна образователна политика, но от време на време и у нас стават позитивни промени. Ако не беше така още щяхме да сме със средна заплата от 100 долара както беше по времето на Виденов.

    А иначе ИТ индустрията у нас видимо процъфтява. Да се твърди нещо различно е малоумно. Да, може да е много по-добре - в този смисъл използваме не повече от 50% от потенциала си.

    Но със няколко лесни политически или законодателни hack-а този процент може да се качи. Например като се облегчи режима на трудова миграция от бивша Югославия и бившия Съветски Съюз. Това е low-hanging fruit дето ще е готов за консумиране буквално след месеци.

    Нередност?
  • 10
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов
    • + 2

    продължение от #9: С някои прости hack-а също ще може значително да се подобри училищното образование.

    Просто НВО-то трябва да го правят не 2 пъти за цялото средно образование, а всяка година след 3 клас. Не е трудно - в БГ има вече значителен опит с такив тип изпити.

    И според резултатите от НВО-то да се изплащат детските на родителите и бонуси за учителите.

    А ако променят и акцента на НВО-то (английски, математика и, дай боже, информатика) то тогава образователната ни система ще мине на турбо-двигател.

    Просто у нас материалните стимули в образователната и социалната сфера не са обвързани с резултати. В момента в който се обвържат нещата ще изглеждат съвсем различно.

    Нередност?
Нов коментар