Закуска за шампиони (и 100 млрд. евро)
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Закуска за шампиони (и 100 млрд. евро)

Shutterstock

Закуска за шампиони (и 100 млрд. евро)

ЕС предлага създаването на огромен фонд, който да бъде насочен към отглеждането на "европейски шампиони" в технологиите

Йоан Запрянов
8610 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Темата накратко
  • ЕС предлага създаването на огромен фонд, който да бъде насочен към отглеждането на "европейски шампиони" в технологиите
  • Подходът на ЕС се доближава по-скоро до този на Китай, отколкото до този на САЩ
  • Регулациите на ЕС ще бъдат проблем пред всяка европейска компания, която иска да расте до мащабите на Google

Колко пъти през последния месец ползвахте Quaero? А всъщност знаете ли какво изобщо е Quaero? Освен думата "търся" на латински, Quaero беше опитът на Европа (и по-конкретно на Франция и Германия) да създадат "европейския Google" през миналото десетилетие. Стотици милиони евро и няколко години агония по-късно, Quareo официално сложи край на съществуването си. Уроците от опита за европейски хегемон в интернет търсенето, накратко, бяха два: иновациите не се случват по държавна поръчка и безразборното хвърляне на пари в една идея няма да я направи задължително реалност. И двата урока, изглежда, бързо са забравени, защото според изтекли документи ЕС предлага създаването на фонд на стойност 100 млрд. евро, който да гарантира появяването на "европейски шампиони" в технологичния сектор.

Европейският фонд за бъдещето (EFF) цели да отговори на притесненията, че ЕС изостава прекалено видимо от САЩ и Китай. Провалът на страните от континента да произведат истински IT гигант, съпоставим с Google, Facebook, Amazon от страна на САЩ или Alibaba и Baidu от страна на Китай, е отдавнашно петно в репутацията на ЕС. Сред 20-те най-големи IT компании в света има едва една европейска – германската SAP. Тя обаче е гигант сред бизнесите, а не сред масовите потребители, какъвто е случаят с китайските и американските компании.

Различни изводи

Изводът от проекти като Quaero сред повечето икономисти и представители на IT сектора в Европа е, че технологични шампиони не се случват по поръчка. Най-малкото, ако действително има такава иновативна компания, то интересът към нея от страна на частния капитал би бил в пъти по-висок, отколкото от страна на държавния. Но изводът в Брюксел се оказва различен: проблемът е не другаде, а в това, че опитите досега са били на ниво "национални шампиони". Сега опитът е да се създадат "европейски шампиони". И мащабът на EFF, поне по отношение на пари, отговаря на тази цел. Когато се появи на бял свят, независимо каква част идва от еврофондове, каква от правителства и каква от частни средства, със своите 100 млрд. евро той ще бъде най-големият суверенен фонд в света. Ще бъде по-голям дори от общия фонд между Саудитска Арабия и японския гигант SoftBank, на стойност 100 млрд. долара.

Автор: Капитал

Но проблемът не изглежда да е това. Докато Европа се опитва да създаде свой собствен гигант, в същия момент се опитва да се наложи като най-строгия регулатор на технологични компании в света. Тази роля на Европа обаче е нож с две остриета. Казано накратко, Брюксел може би пропуска факта, че докато пише правила, които да наложат ограничения на Facebook, Google и Alibaba, те автоматично ще се отразят и на всички опити на европейски предприемачи да създадат компания с подобни размери.

Европа е най-строга по отношение на използването на лични данни, но на практика всяка голяма IT компания с не-толкова-малкото изключение на Apple се храни именно с информацията на потребителите. Регулации като GDPR също често са обект на критика поради друга причина: те са дискриминиращи към по-малките компании, които нямат финансовите възможности на големите нито да променят бизнеса си в такъв мащаб, нито да плащат огромните глоби, предвидени в регламента.

Съответно, ако Европа действително иска свои "шампиони", трябва да преосмисли цялата си стратегия отначало. Сегашният приоритет е не толкова създаването на домашни гиганти, колкото ограничаването на чужди такива.

Повече Китай, отколкото САЩ

Странното в подхода на Европа е, че той се доближава повече до този на Китай, отколкото до този на САЩ. "Вместо облекчаване на регулаторната тежест за всички европейската администрация предпочита да приоритизира определени сектори за сметка на други и да създава специални режими, например такива за стартиращи фирми, малки предприятия и други подобни", пише в свой анализ по темата Адриан Николов от Института за пазарна икономика.

В САЩ подходът, който доведе до раждането на технологичните гиганти от последните 30 години, беше масово дерегулиран сектор. Този подход, разбира се, роди и проблеми, като например събирането на данни от страна на повечето компании, както и до голяма степен монополното положение на Google, Amazon, Facebook и Microsoft в областта на търсенето, електронната търговия, онлайн рекламата, операционните системи и облака.

Китайският подход е с много повече влияние от страна на правителството и осигуряване на всичко нужно, така че компаниите да успеят и на вътрешния, и на външния пазар. Европа едва ли би стигнала чак до такива стъпки като спирането на Google (какъвто е случаят в Китай), но и вероятно вижда китайския модел като по-бърз за създаване на гиганти, отколкото американския.

Една от причините Quaero да се провали преди повече от 10 години са именно бюрократичната тежест и липсата на свобода за самите предприемачи и софтуерни инженери, дори и те да са добре финансирани. Този тип проблеми са до голяма степен непознати за представителите на Силициевата долина, както и за тези от Шънджън. Голяма част от успешните европейски стартъпи и компании в крайна сметка се продават най-често именно на американски компании – примери могат да бъдат дадени от Skype (купена от Microsoft), през DeepMind (купена от Google), до българската Telerik (купена от Progress). "Без да има обидени, Google си остава много по-атрактивен купувач, отколкото европейски суверенен фонд с какъвто и да било мащаб", пише Фернандо Жулияно от Bloomberg.

Моделът "Масайоши Сон"

Самият фонд, макар все още да има малко детайли около него и създаването му да е под въпрос, поне докато не дойде следващата европейска администрация, прилича повече на общия фонд на SoftBank и Саудитска Арабия. Накратко, той работи така: японската компания и Суверенният фонд на Саудитска Арабия дават общо 100 млрд. долара, които впоследствие се насочват от SoftBank, а често в частност от нейния основател и изпълнителен директор Масайоши Сон.

Това е целта и на EFF. Той трябва да включва европейски пари, национални пари и частен капитал, но средствата да бъдат насочвани преди всичко от частните фондове. "Всеки опит на ЕС да прави дялови инвестиции в компании ще бъде радикална промяна спрямо досегашната инвестиционна стратегия на съюза, която разчиташе на съвместно финансиране чрез схеми като "Фондът Юнкер" например", пише Мехрийн Кан от Financial Times.

Откъдето и да бъде погледнат планът, той има нужда от много повече детайли, както и ясно определени цели - дали Европа търси заместители на американските гиганти (подходът на Китай и Русия), или важното е само континентът да произведе свои собствени "шампиони", които да участват по-активно в технологичната индустрия. Какъвто и да е отговорът, остава въпросът дали тази цел може да бъде постигната чрез държавен, а не частен капитал. Защото към този момент трябва към вечното клише "парите са си пари" да добавим, че в европейския случай и регулациите са си регулации.

Темата накратко
  • ЕС предлага създаването на огромен фонд, който да бъде насочен към отглеждането на "европейски шампиони" в технологиите
  • Подходът на ЕС се доближава по-скоро до този на Китай, отколкото до този на САЩ
  • Регулациите на ЕС ще бъдат проблем пред всяка европейска компания, която иска да расте до мащабите на Google

Колко пъти през последния месец ползвахте Quaero? А всъщност знаете ли какво изобщо е Quaero? Освен думата "търся" на латински, Quaero беше опитът на Европа (и по-конкретно на Франция и Германия) да създадат "европейския Google" през миналото десетилетие. Стотици милиони евро и няколко години агония по-късно, Quareo официално сложи край на съществуването си. Уроците от опита за европейски хегемон в интернет търсенето, накратко, бяха два: иновациите не се случват по държавна поръчка и безразборното хвърляне на пари в една идея няма да я направи задължително реалност. И двата урока, изглежда, бързо са забравени, защото според изтекли документи ЕС предлага създаването на фонд на стойност 100 млрд. евро, който да гарантира появяването на "европейски шампиони" в технологичния сектор.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    epk1515013158546444 avatar :-(
    Венцеслав Ралев

    Поредните безсмислено похарчени пари, от които ще се възползват Наши и Ваши.

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Това предложение е по-скоро отговорът на въпроса "Защо няма европейски гугъл?"

    Ако някой се вълнуваше какво се изисква за успешна ИКТ екосистема в ЕК, можеше много лесно да открие в пъти по-ефективни мерки за същите цели.

    Ето един клип, където доста обобщено е изброено към какво трябва да се стреми ЕС: https://www.youtube.com/watch?v=RuPx61911Oo

    Нищо чудно, че предлагат фонд. Те всички решения замазват с пари. Корумпираха цяла Източна Европа със своите фондове, сега нищо не им пречи да потрошат още малко пари...

  • 3
    misho73 avatar :-|
    misho73

    Да резюмирам проблемите:
    * над 30 езика само в ЕС за един и същи пазар като в САЩ;
    * поне 28 национални регулации към същия обем, без да броим Швейцария, Норвегия, евентуално Русия, Турция и т.н.;
    * още толкова фондови борси, повечето определено куци;
    * висок доход в алтернативни занимания (+ гигантски приходи от туризъм);
    * висока социална защита и гигантска администрация - скъп труд и немотивирани служители;
    * ниско образование в повечето страни, в повечето случаи държавно финансирани простотии от типа на библиотекарство, туризъм, психология и т.н. непригодни неща;
    * липса на специализирани мегаполиси с критична концентрация на хора в областта, слаба свързаност;
    * ниска мобилност и свързаност с родно място поради културни различия, езикови и културни проблеми в екипите;
    .. това накратко.

  • 4
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    До коментар [#3] от "misho73":

    Прав си. За мен обаче ниското образование е решаващо. Високи технологии се правят с качествена наука. А тя се прави в университетите.

    Уви, научната дейност в европейските университети (с малки изключения като ЮК и Скандинавските страни) е със затихващи функции. До голяма степен това се дължи на силната държавна намеса във висшето образование. В много страни университетските преподаватели са по същество държавни служители, а повечето университети са на пряко държавно финансиране и нямат особен стимул да се конкурират помежду си.

    В резултат университеския сектор в ЕС показва всички характерни заболявания на централизираната държавна администрация - мудност, бюрократизъм, липса на прозрачност при вземане на решения и на кадрови назначения.

  • 5
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    продължение от #4: Отделно, финансирането на висшето образование и науката в ЕС е смешно жалко.

    ЕС дава повече пари за селскостопански субсидии (т.е. субсидиевъдство) отколкото за наука.

    И отделните старни-членки повтарят този шаблон. Бюджета на Сорбоната е 670 милиона евро, на Хайделберг е 460 милиона. За сравнение - бюджетът на Харвард е над 5 милиарда долара, този на Станфорд е над 6 милиарда.

    И не е само защото САЩ са по-големи от Франция или Германия. Бюджета на Кеймбридж е над 2 милиарда паунда, този на Оксфорд - също. А Великобритания е по-малка като БВП и като население от Германия и горе-долу на едно ниво с Франция. Що тя има университети с милиардни бюджети, а Германия и Франция нямат?

    Ето тук е "ключът от палатката" и отговорът защо тези 100 милиарда ще бъдат усвоени без кой знае какъв ефект.

    Вместо да харчи 100 милиарда за субсидии на частни или държавни фирми ЕС трябва да ги даде за наука.

    Но, уви, науката в ЕС няма лоби - или поне е доста по-слабо от това на разните индустриални картели.

  • 6
    misho73 avatar :-|
    misho73

    До коментар [#4] от "Николов":

    Малко извън темата, но все пак - в САЩ образованието е инвестиция, и следващия нерядко взима кредит за да придобие определена квалификация. Оттам - прави сметка какво и защо учи. У нас, в Европа, подхода е друг - безплатно образование за всеки. Ивайло Дичев добре е описал ситуацията ( https://www.segabg.com/category-observer/kak-katastrofira-vissheto-obrazovanie-bulgariya ). Аз лично се колебая кой модел е по-подходящ - елитарния или егалитарния. Обаче си мисля че в държави като България изпускаме нещата още в средното образование, особено в сферата на естествените науки. Лошо е да не познаваш Вазов или Йовков, но преминеш ли Калотина, трагедията е ако не можеш да сметнеш корени на квадратно уравнение или незнанието на закона на Ом. Веднъж изпуснали базовите неща, децата няма как да станат инженери, физици, химици и т.н. Отделно от това, в Европа се поставя знак за равенство между актьорство например и инженерство. Аз лично смятам че театрален актьор е на порядък по-маловажен от качествен инженер. Обаче социалния статус на двамата е изравнен, дори с по-голяма тежест е актьора. И това са поведенчески модели, които децата, в стремежа си за социална значимост следват. В момента БГ държава субсидира театрални билети (6 лв./калпак), но не и клауд аканти на стартъпи или гимназисти например. Заместител на ТНТМ няма и до днес. Само че с постановки в театъра, на голямата карта на света, си оставаме незначителни маргинали с разбити тротоари и пазар от ниския сегмент. Може и да звуча пресилено, но си мисля че политика в стил "Чуя ли култура, се хващам за кобура" няма да е чак толкова лоша. Разбира се, първо държавните служители трябва да бъдат декласирани в социален и икономически аспект. Въобще, темата е доста тежка и противоречива, и по-лошото извън обществения дневен ред.

  • 7
    misho73 avatar :-|
    misho73

    До коментар [#4] от "Николов":

    И още малко. Ето това - https://news.bg/your-voice/zashto-balgariya-nyama-da-stane-it-tsentar.html съм го чел поне три пъти. Доста стар материал е, за съжаление, продължава да е актуален.

  • 8
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    До коментар [#6] от "misho73": У нас в БГ наистина има фаворизиране на хуманитарните дисциплини и изкуството. Предполагам е някакъв соц реликт от времето когато да си "творец" ти гарантираше нормален стандарт на живот плюс някакъв социален престиж.

    Не съм сигурен, че навсякъде в Европа е така. Например в ЮК хуманитарните дисциплини не са чак толкова силно застъпени. Там имат известно фаворизиране на музиката. Всеки трети е учил да свири на някакъв инструмент. А с усилията, които отиват за изучаването на един музикален инструмент можеш да научиш няколко програмни езика. Но като цяло доста повече обръщат внимание на естествените науки - те се приемат като неотменима част от общата култура. У нас, уви, не е така.

    А иначе субисдиите за култура у нас не са чак толкова големи, че с тези пари нещо може да се постигне в областта на точните науки и информатиката. Един ученик надали ходи повече от 2-3 пъти годишно на театър и с тези 20-30 лева субсидия няма да могат да се купят много часове клауд компютинг. Всъщност, някои вендори предлагат безплатни часове като си отвориш акаунт така, че разходите не са пречка един ученик да се запознае с тези технологии.

    Което пак не дава обяснение защо Телерик трябва за своя сметка да учи на програмиране. Шапка им свалям - това са съвременните народни будители, но държавата дава стотици пъти повече за образование и преквалификация - би следвало да им поема поне част от разходите понеже те се опитват да свършат нейната работа.

  • 9
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    До коментар [#7] от "misho73": Тая статия пресолява манджата. Щом през 90-те сме били в челните места по математика защо да не можем да се върнем там? Да, изисква адекватна образователна политика, но от време на време и у нас стават позитивни промени. Ако не беше така още щяхме да сме със средна заплата от 100 долара както беше по времето на Виденов.

    А иначе ИТ индустрията у нас видимо процъфтява. Да се твърди нещо различно е малоумно. Да, може да е много по-добре - в този смисъл използваме не повече от 50% от потенциала си.

    Но със няколко лесни политически или законодателни hack-а този процент може да се качи. Например като се облегчи режима на трудова миграция от бивша Югославия и бившия Съветски Съюз. Това е low-hanging fruit дето ще е готов за консумиране буквално след месеци.

  • 10
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    продължение от #9: С някои прости hack-а също ще може значително да се подобри училищното образование.

    Просто НВО-то трябва да го правят не 2 пъти за цялото средно образование, а всяка година след 3 клас. Не е трудно - в БГ има вече значителен опит с такив тип изпити.

    И според резултатите от НВО-то да се изплащат детските на родителите и бонуси за учителите.

    А ако променят и акцента на НВО-то (английски, математика и, дай боже, информатика) то тогава образователната ни система ще мине на турбо-двигател.

    Просто у нас материалните стимули в образователната и социалната сфера не са обвързани с резултати. В момента в който се обвържат нещата ще изглеждат съвсем различно.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK