С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
8 сеп 2019, 15:20, 3960 прочитания

Хората поглъщат миниатюрни парченца пластмаса с водата и храната. Но без паника - засега

Дали замърсяването с микропластмаса може да има сериозен ефект върху човешкото здраве засега е въпрос без точен отговор заради липса на достатъчно данни

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Сякаш не ни стигат горещите вълни, пожарите, ураганите и всякакви други климатични екстремности, но напоследък учени започнаха да разкриват и нов потенциален глобален хорър: микропластмасата. Или по-точно здравният ефект от миниатюрните нанопарченца, които попадат в човешките тела. Че поглъщаме микропластмаса няма съмнения - десетки изследвания в последната година свидетелстват, че микрочастиците пластмаса са във водата, във въздуха и храната ни и оттам влизат и в телата ни.

Ключовият въпрос сега е опасно ли е това и какви могат да са последиците върху човешкото здраве - краткосрочно и дългосрочно.



Потенциалният ефект може да бъде много голям, но засега причини за паника няма, казват от Световната здравна организация, която миналата седмица обяви резултатите си от анализ на няколко отделни проучвания за микропластмасата във водата. Но не защото е доказано, че тя не ни вреди, а защото липсват достатъчно данни и доказателства за обратното. Темата е нова и е във фокуса на учените отскоро, така че по-подробни и надеждни изследвания тепърва ще бъдат правени и тепърва ще стане ясно дали човечеството няма да се окаже под нова сериозна заплаха, родена от собствения му "напредък".

Тя е навсякъде

Пластмасата не се разгражда. Тя просто се разпада на все по-малки и по-малки частици с времето. Фактът че знаем това много добреq обаче не ни пречи да произвеждаме огромни количества от нея - над 400 млн. тона годишно. Най-малките парченца пластмаса, които вече са невидими за окото, намират път към телата ни.



Те например попадат във водоемите чрез т.нар. градски прах - частиците са носени от обувки, автомобили и т.н., но също и през канализацията - влакна от изкуствени тъкани, отделяни при прането, наночастици в козметиката и др, както и от самия разпад на пластмасови отпадъци, попаднали във водоемите.

В по-развития свят източниците на питейна вода, разбира се, се пречистват, преди да стигне водата до хората, но стотици милиони хора глобално не разполагат с тази "екстра".


Но не е само водата. В по-силно замърсени зони човек може да вдиша наночастици пластмаса, носени във въздуха. Те полепват и по храната и се отделят в напитките чрез опаковките. Особено уязвима е морската храна, тъй като части на океаните са силно замърсени. Най-рискови са мидите, но микроскопични пластмасови частици са открити в риби и мекотели и дори в морската сол.

Диета с пластмаса

Изследване на екип от Медицинския университет във Виена, публикувано преди няколко месеца в Annals of Internal Medicine, показва, че микропластмаса има в проби от изпражненията на доброволци от различни географски места - Япония, Русия, Холандия, Великобритания, САЩ, Италия, Полша, Финландия и Австрия. Във всички тях има частици в различна концентрация от девет различни вида пластмаси с размери от 50 до 500 микрометра. Най-често срещаните са полипропилен (втората най-произвеждана пластмаса в света , широко използвана за направата на опаковки) и полиетилен терефталат (или т.нар. PET, който се използва за изкуствени влакна за дрехи, опаковки за храни и напитки и др.).

С какъв произход са микрочастиците в пробите на доброволците не е ясно, нито пък как са били погълнати - през храна, вода или през въздуха. Но тъй като е имало различни видове пластмаса, изследователите подозират, че източниците са различни и варират от опаковки на храни и напитки до морски продукти. Никой от доброволците не е бил вегетарианец, а шест от осем например са докладвали, че са консумирали океанска риба.

Очевидно малко по-едрите частици пластмаса преминават безобидно през телата ни чрез отделителната система. Но дали най-малките частици не остават в тялото ни?

Някои наночастици са достатъчно малки, така че теоретично могат да преминат през чревната стена, да влязат в кръвоносната система и да преминат в други органи. Дали това обаче се случва или не и отразява ли се на здравето на човек остава неизвестно.

Оптимизъм и няколко доста лоши сценария

Докладът на СЗО, които разглежда проблема с микропластмасата във водата, очертава три възможни сценария, по които наночастиците могат да повлияят на човешкото здраве:
  • Физически: може да проникне във важни органи и да повреди вътрешните структури
  • Химически: вредни добавки в пластмасата като пластификаторите например могат да бъдат освободени
  • Биофилм: микроорганизми могат да се прикрепят към микропластмасата и да образуват колонии, което може да причини вреда на организма.
Докладът стига до извода, че доказателствата и за трите сценария са твърде ограничени, като последните два са най-малко притеснителни. Що се отнася до първият сценарий - проучвания върху животни са дали доказателства, че телата ни могат да абсорбират много малките частици микропластмаса. Докладът на СЗО обаче обяснява, че в тези проучвания са използвани "изключително високи експозиции, които обичайно не биха възникнали в реална среда".

Също така ограничени обаче засега са и данните, с които те разполагат, така че изследванията по темата тепърва предстоят. "Спешно трябва да знаем повече за въздействието на микропластиците върху здравето, защото те са навсякъде - включително и в нашата питейна вода", обяснява д-р Мария Нейра, директор на Департамента за обществено здраве при СЗО.

"Необходими са по-големи проучвания за препотвърждаване на откритията, както и спешни изследвания за произхода на микропластиците, приети от хората, потенциалната чревна абсорбция и ефектите върху човешкото здраве", пише и екипът на учени, ръководен от д-р Филип Швалб от Медицинския университет във Виена, които са изследвали изпражненията на доброволци.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Растат притесненията кога точно Саудитска Арабия ще възстанови производството на петрол Растат притесненията кога точно Саудитска Арабия ще възстанови производството на петрол

Рияд твърди, че до седмици ще възстанови производството до предишните му нива, но има поводи за тревога

23 сеп 2019, 351 прочитания

Френски учени: Глобалните температури ще се покачат повече от очакваното Френски учени: Глобалните температури ще се покачат повече от очакваното

Според най-песимистичния сценарий затоплянето ще е с 6-7 градуса по Целзий до 2100 г.

23 сеп 2019, 450 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Партията на Путин губи една трета от местата в Московския парламент

Стратегията за "умно гласуване" е дала резултат на местните избори

Константинос Милонас: Съкровищата на България са данъците и IT талантите

Изпълнителният директор на клъстера на Adecco Group за Гърция и България пред "Капитал"

Тайната държавна сграда

Холдингът на икономическото министерство ДКК е купил право на строеж в свързаното дружество "София тех парк" срещу 22 млн. лв.

Тайният живот на "затворените" сметища

Градските депа за боклуци, които на документи са закрити, се ползват незаконно, което освен до пожари може да доведе до санкции от ЕС

Кой кара джипа

Скандалите от последните дни показаха, че Бойко Борисов често е само лице на истинската коалиция, която държи властта

Кино: "Далеч от брега"

Обикновеният човек срещу статуквото в новия филм на Костадин Бонев

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата