С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 12 сеп 2019, 12:27, 2131 прочитания

Москва не вярва на Путин

Изборите в столицата се превърнаха в барометър на недоволството срещу управлението на руския президент и удар срещу изградената от него система

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Вотът в Москва се превърна в барометър на недоволството срещу управлението на президента Владимир Путин и удар срещу изградената от него система.
  • За това помогна "умното гласуване", за което призова лидерът на антисистемната опозиция Алексей Навални.
  • От местните избори трудно може да се извади заключение за действителната сила на опозицията. Но ясно се видя слабостта на властта.
Един от възможните прочити на местните избори в Русия на 8 септември е, че са победа за управляващите. Във всички 16 региона губернаторите, подкрепени от прокремълската "Единна Русия", спечелиха, макар някои от тях да се бяха маскирали като "независими". Управляващата партия получи мнозинство и в 12 от 13-те местни парламента, за които имаше гласуване. Това даде основание на члена на ръководството на "Единна Русия" Андрей Турчак триумфално да заяви, че партията е "отвяла" всички.

Само че в Москва властта получи звучен шамар. "Единна Русия" загуби почти половината от досегашните си мандати в градската Дума и вместо с 40 вече ще разполага само 25 депутати в 45-местния столичен парламент. Сривът на прокремълската партия е още по-забележителен, като се има предвид, че кандидатите на антисистемната опозиция бяха спрени от участие в изборите, което доведе и до най-големите протести в столицата от 2012 г. насам. Осезаемата тревога в Кремъл и бруталното полицейско насилие срещу демонстрантите вдигнаха залога и превърнаха принципно безинтересния вот за не особено влиятелната столична Дума в барометър на недоволството срещу управлението на президента Владимир Путин и евентуален предвестник за парламентарните избори в Русия през 2021 г. и тези през 2024 г., когато Путин би трябвало да слезе от власт.


Избори или смърт

За драматичния ореол на изборите донякъде допринесе и трагичният случай във Волгоград, където кандидатът на Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ), пенсионираният полковник и танкист Вадим Чистяков, почина в изборната секция от сърдечен удар, докато се опитваше да докаже правотата си пред членовете на изборната комисия. Неговият опонент Андрей Бочаров, подкрепян от Кремъл и също полковник, запази губернаторския си пост.

Властта успя да удържи и родния град на президента, Санкт Петербург, където победи близкият до Путин Александър Беглов, спечелил с 64.43%. Неговият най-сериозен съперник в губернаторската надпревара Владимир Бортко, представляващ КПРФ, неочаквано оттегли кандидатурата си. Според източници на "Капитал" от правителствените структури това се е случило под давление на Кремъл. Беглов бе един от множеството кандидати на "Единна Русия", предпочели да се представят като независими в опит да се разграничат от партията, чийто рейтинг се е сринал до около 30% на фона на недоволството от вдигането на пенсионната възраст, спадането на доходите и обвиненията в корупция.



Независимо от победата на прокремълските губернатори, при ниската избирателна активност и впрягането на цялата административна машина в полза на кандидатите на властта опозиционните партии - от леви до либерални, всъщност успяха съществено да засилят своите позиции в регионите.

"Единна Русия" претърпя внушителна загуба в далекоизточния Хабаровски край, където спечели само две места в местния парламент, и това се превърна в първия руски регион, където друга партия контролира изпълнителната и законодателната власт и всички общински органи. Става въпрос за Либерално-демократическата партия на Русия (ЛДПР), националистическа фракция, оглавявана от Владимир Жириновски. Загубата на "Единна Русия" не става по-малко болезнена от факта, че ЛДПР се счита за тактически съюзник на Кремъл и трудно може да бъде определена като истинска опозиция.

"Време е за промяна"

[Reuters]
Москва - поражението на властта

Но основната изненада дойде от Москва, където опозицията в лицето на комунистите и други леви партии, както и либералната "Яблоко", успя да вземе 20 мандата. За това помогна "умното гласуване", за което призова лидерът на антисистемната опозиция Алексей Навални. То се изразяваше в стратегическо пускане на бюлетина за кандидат, който има най-голям шанс да спечели срещу представител на "Единна Русия". Тактиката означаваше в много случаи избирателите да си запушат носовете и да гласуват за комунисти и така КПРФ спечели 13 места в градската Дума при 5 досега. По този начин беше изхвърлен и Андрей Метелски, лидер на московската организация на "Единна Русия", загубил срещу слабо познат комунист.

"Гласуване за Путин"

В една от избирателните секции в училище в югозападната част на Москва в деня на вота се разигра любопитна случка. Полицаи изведоха от сградата подпийнал мъж, който се опитал "да гласува за Путин".

Името на президента не присъстваше на бюлетините, но изборите в Москва се превърнаха в удар по изградената от Путин система. Както отбелязва пред "Капитал" политологът Константин Калачев, влизането на повече представители на опозицията означава, че московският общински съвет ще бъде "по-политизиран" и опозицията има платформа, от която може да бъде чута. Но "Единна Русия" продължава да има неформално мнозинство и близкият до Кремъл кмет Сергей Собянин вероятно ще продължава да прокарва безпроблемно решенията си. "Умното гласуване" безспорно проработи. Но избраните от опозицията в московската Дума са много различни хора. Някои от тях просто може да бъдат купени", казва Калачев.

Въпреки това случилото се в Москва е сигнал за криза в изградената от Путин политическа система. И показва, че Кремъл трябва много внимателно да обмисли стратегията си за следващите избори. От местния вот трудно може да се извади заключение за действителната сила на опозицията, включително заради тактиката на "умното гласуване", която не дава представа за истинските политически предпочитания. Но пък ясно показва отслабващата популярност на властта.

* Александър Братерский е руски журналист, който пише за Gazeta.ru и "Капитал"

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Проблемите на Китай със сметищата Проблемите на Китай със сметищата

Само за 2017 г. в страната са събрани 215 млн. тона отпадъци, генерирани от домакинствата в градовете

17 ное 2019, 776 прочитания

Меркел настоява ЕС да поеме контрол над дигиталната икономика 1 Меркел настоява ЕС да поеме контрол над дигиталната икономика

Германският канцлер апелира държавите от съюза да придобият "информационна независимост" от компаниите в Силициевата долина

17 ное 2019, 810 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
САЩ обмислят забраната на ароматизираните електронни цигари

Агенцията по храните и лекарствата иска забрана заради опасения за здравето и растящата употреба сред тийнейджъри

Още от Капитал
Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10