ЕЦБ сваля допълнително основната лихва и започва ново печатане на пари

Европейската централна банка (ЕЦБ) одобри нов пакет стимули, каквито бяха очакванията на всички инвеститори. Управителният съвет намали лихвата и одобри ново изкупуване на облигации, за да подкрепи растежа на еврозоната и да овладее притеснителния спад на инфлационните очаквания. Мерките са налагат също така заради негативните ефекти от търговската война и свиването на германската икономика.

Няма дъно за лихвите

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

ЕЦБ очаквано свали основната лихва по депозитите още по-дълбоко в негативната територия, до -0.5%. Освен нея всички останали лихвени проценти остават непроменени. Същевременно банката прие и допълнителен пакет инструменти, чиято цел е да задвижи икономиката на еврозоната. Най-важното от него е новото печатане на пари, което ще започне през ноември. През програмата си за изкупуване на облигации ЕЦБ ще вкарва в икономиката по 20 млрд. евро на месец.

Това се случва година след като ЕЦБ спря предишната си подобна програма, при която печаташе по 60 млрд., а впоследствие и по 30 млрд. евро на месец. Очакванията след края на предишната програма бяха да започне постепенно покачване на лихвите, но допълнителното забавяне на икономиката и ударите от търговската война между САЩ и Китай обърнаха посоката на политиката на ЕЦБ и тя отново е пред криза.

Управителния съвет на ЕЦБ предвижда лихвите да останат непроменени, докато инфлацията не се задържи за постоянно на исканото ниво от малко под 2%.



По-ниската лихва върху депозитите на търговските банки в ЕЦБ ще ги стимулира да увеличат кредитирането за реалния бизнес и по този начин ще подкрепят икономиката. Срещу подобна мярка обаче има съпротива от банките, защото от отрицателната лихва те губят пари.

Какво още включва пакетът

Освен свалената основна лихва по депозитите и новата програма за изкупуване на облигации ЕЦБ също така облекчи и условията по дългосрочните си заеми на банки. Вливането на пари в икономиката ще продължи и чрез реинвестиция на връщащите се в банката плащания по лихвите на закупените през последните години облигации. При предната си програма ЕЦБ напечата общо 2.6 трлн. евро, които вече връщат немалки суми за реинвестиция.

"Имаме възможност да продължим в този ритъм за много дълго време, без въобще да ни се наложи да влизаме в дискусия относно ограничения", коментира президентът на ЕЦБ Марио Драги на пресконференция след заседанието на управителния съвет. "Информацията от последното заседание на съвета насам показва слабости в икономиката на еврозоната, големи рискове и слаба инфлация", добави Драги. Той заяви, че опасността от ресеция в еврозоната е "малка", но "нараства".

Новите очаквания на ЕЦБ са икономиката на еврозоната да забави растежа си до 1.1% през 2019 г., но да ускори растежа си до 1.4% през 2021 г. (виж карето).

Последната точка от петстепенния план на ЕЦБ предвижда създаването на система на две нива, така че резервите на банките, които те съхраняват във Франкфурт и са над регулаторните изисквания, няма да се облагат с негативни лихви. Според системата излишъците извън минимума на ЕЦБ ще се държат при нулеви лихви, за да се намалят загубите на банките.

В отговор на критиките

ЕЦБ побърза да вземе решението за пакета, преди да е приключил мандатът на настоящия президент на банката Марио Драги. Той ще бъде сменен от Кристин Лагард, досега изпълнителен директор на Международния валутен фонд (МВФ). Политиките на ЕЦБ често са критикувани от по-богатите страни във валутния съюз като Германия, а за момента не е ясно каква точно ще бъде политиката, водена от Лагард.

Решенията на ЕЦБ са и в директен отговор на други критики – че банката няма останали муниции срещу забавянето на икономиката, след като прекара последното десетилетие в кризисен режим. Сега централната банка показа, че инструменти все още има, но я има възможността и да ги е използвала прекалено рано, преди истинското забавяне на икономиката.

Очаквания за по-слаб растеж ЕЦБ понижи прогнозите си за икономическия растеж и инфлацията в еврозоната на фона на глобалната несигурност и търговската война между САЩ и Китай. Банката вече очаква БВП на еврозоната да нарасне с 1.1% тази година при 1.2% през юни. За 2020 г. тя предвижда темп на растеж от 1.2% спрямо 1.4% при юни. През 2021 г. икономиката на валутния съюз се очаква да нарасне с 1.4% - без промяна спрямо юнската оценка. Годишната инфлация се очаква бъде 1.2% през тази година (1.3% - юнска прогноза), след което да отслабне до 1% през 2020 г. (1.4% предишна оценка) и постепенно отново да се ускори до 1.5% след две години (1.6% - юнска прогноза).