С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 13 сеп 2019, 10:26, 3774 прочитания

Вече не сте добре дошли

Враждебността към сирийските бежанци в Турция нараства. Това се превръща в политически проблем, който прелива и навън

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Проблемът вече се усеща от Гърция, където броят на пристигащите с лодки скача.
  • ЕС обаче не може да представи трайно решение на ситуацията, което да помогне на Турция, но и да не допусне неконтролиран имигрантски поток да избухне.
Някога президентът Реджеп Тайип Ердоган ги наричаше "братя по вяра" и отвори вратите на Турция за милиони от тях. Сега настроенията в страната са доста по-различни и сирийските бежанци се превръщат в политически проблем, който прелива и извън Турция.

Обръщането на курса е видимо - в последните месеци хиляди сирийци биват принуждавани да напускат големите турски градове, а властите откарват мигранти до границата със Сирия с автобуси и полицейски коли. Същевременно президентът Ердоган засилва офанзивата си за създаване на зона в Сирия, където да могат да бъдат изпращани бежанци. "Нашата цел е да заселим поне един милион от сирийските братя и сестри, които сега са в нашата страна в тази безопасна зона в Сирия", заяви той пред събрание на ръководството на управляващата Партия на справедливостта и развитието (АКР) в Анкара миналата седмица.


Проблемът е, че нито една от другите сили, въвлечени във войната в Сирия, не е съвсем съгласна с идеята. И Ердоган, изправен пред перспективата за нова вълна бежанци от Идлиб, където сирийският режим е в настъпление срещу бунтовниците, заплашва Европа, че отново ще бъде залята от мигранти, както през 2015 г. "Ако не ни окажат нужната подкрепа в тази битка, няма да сме способни за спрем тези 3.6 млн. бежанци от Сирия (които са в Турция в момента - бел. ред.) и допълнителните 2 млн. души, които ще минат нашата граница от Идлиб. Ще бъдем принудени да отворим вратите", предупреди Ердоган през уикенда на митинг в Източн а Анадола през уикенда.

Промяната на атмосферата в Турция вече се усеща от Гърция. Страната бе принудена да вземе извънредни мерки, след като за първи път от 2016 г. (когато ЕС сключи споразумение с Турция за бежанците) в страната започнаха да пристигат с лодки от Турция по стотици мигранти на ден. Гръцкият премиер Константинос Мицотакис остро предупреди Турция да не се опитва да заплашва Гърция и Европа с цел да си осигури повече ресурси и помощ за план за разселване на бежанци в Северна Сирия. Но както пише в свой анализ за сп. Foreign Policy докторантът по политология в Brown University Селм Сазак, независимо дали ви харесват тактиките на Ердоган, "всеки трябва да си зададе въпроса какво се иска от Турция - да поеме чуждестранно население с размер на цяла една държава, да намери начин да плати за това и да го направи независимо какво мислят собствените й граждани".

Заради 3.6 милиона проблема



Нарастващата враждебност към сирийците стана видима около местните избори през пролетта, когато много от опозиционните кандидати размахваха бежанската карта. Един от спечелилите кметове от Републиканската народна партия (CHP) отпразнува първия си ден на поста, като отряза помощите за местните сирийци. Новоизбраният кмет на Истанбул Екрем Имамоглу (също от CHP) обещава нулева толерантност към нелегално работещите мигранти и скоро след встъпването си в длъжност разпореди бежанците, които не са регистрирани в града, да се върнат в провинциите, откъдето са дошли. Някои кметове са издали забрани сирийците да използват публичните плажове в техните градове, а други са заповядали сваляне на табелите на арабски език.

Всичко това е в тон с настроенията на турците. Проучване на Центъра по миграционни изследвания към Университета "Билги" показва, че над 85% от турците одобряват репатрирането на бежанци. Изострянето на нагласите се вижда в данните на социологическата агенция "Конда", които показват, че през февруари 2016 г. 72% са казвали, че нямат проблем със сирийските бежанци в техния град. Сега едва 40% от турците твърдят така.

"Тази промяна се дължи на обществената умора от присъствието на сирийците, влошаването на икономиката и начина, по който опозиционните партии използват сирийския въпрос", казва пред "Капитал" Басам ал Куатли, сирийски политолог и управляващ директор на RMTeam, изследователска организация за проучвания в Сирия. При нарастващата безработица сирийците, които работят нелегално, са все по-голям дразнител. През юни в Измир имаше инциденти с атаки срещу сирийци. "Всичко това доведе до промяна в подхода на управляващата АКР, за да оцелее политически в тази нова среда", посочва Ал Куатли. Или както го формулира Селим Сазак, "известният със силния си политически инстинкт и обсебеността си със социологическите проучвания Ердоган вижда надвисналата буря: антиимигрантската вълна в Турция сега е движение в търсене на лидер. И президентът трябва да действа, преди то да намери своя Матео Салвини."

Без изход

За момента депортациите са малко на фона на броя на сирийците в страната. Те обаче изпращат силен сигнал - от една страна, към политическите опоненти на Ердоган, че президентът работи по въпроса за намаляването на бежанците и, от друга, към Европа и САЩ, че трябва да помогнат на Турция да намери ново решение.

Продължаването на настоящата политика изглежда невъзможно. Ердоган твърди, че от 2011 г. насам правителството му е похарчило над 37 млрд. долара за осигуряване на подслон, здравни грижи и образование за сирийските бежанци. Дори числото да е преувеличено, пак е внушително, а осигурените от ЕС 6 млрд. евро по сделката с Турция са помощ, но недостатъчна. И със забавянето на турската икономика Анкара ще има нужда от повече подкрепа. Още повече че "гостите", както биват наричани бежанците (които всъщност нямат бежански статут в Турция, а им е осигурена "временна закрила", която позволява депортиране), няма изгледи да си тръгнат скоро.

"Връщането в Сирия не е опция за повечето от тях заради липсата на сигурност, стабилност и икономически възможности. Мнозинството биха предпочели да останат в Турция, но сега преосмислят опциите си и може да се опитат да стигнат до Европа", казва Басам ал Куатли.

Създаването на анклав в Северна Сирия би решило няколко проблема наведнъж. Разселването на значителен брой бежанци би свалило напрежението в Турция и политическия натиск върху Ердоган. Освен това би гарантирало, че сирийците няма да се впуснат в опасно пътуване към Европа или да бъдат изложени на опасност при връщането си в Сирия. Миналия месец САЩ и Турция се договориха по принцип за създаването на съвместно охранявана зона за бежанци близо до турската граница, но остават още много неизяснени детайли и трудни за изглаждане противоречия, включително по отношение на кюрдите. "Всичко ще зависи от желанието на САЩ да удовлетворят турските си партньори за сметка на амбициите на кюрдските си партньори", казва Басам ал Куатли. Въпреки честите срещи и демонстративната близост между Ердоган и руския президент Владимир Путин, Москва е против създаването на безопасна зона под чужд контрол с аргумента, че това би компрометирало териториалната цялост на Сирия.

И докато решение продължава да не се задава, както пише Селим Сазак, "Турция е тласкана към точката си на пречупване и започва да се пропуква". Парчетата от счупването ще се разлетят към Европа.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Британската предизборна кампания замеси и "Наистина любов" 1 Британската предизборна кампания замеси и "Наистина любов"

Тези избори утвърдиха експлоатацията на емоционални послания със съмнителна достоверност от всички водещи партии

11 дек 2019, 866 прочитания

Европейската зелена сделка: Европа ще стане първият климатично неутрален континент до 2050 г. 2 Европейската зелена сделка: Европа ще стане първият климатично неутрален континент до 2050 г.

За изпълнението на климатичните ангажименти до 2030 г. ще са необходими 260 млрд. евро допълнителни инвестиции на година

11 дек 2019, 988 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
ЕС обмисля въвеждането на нови енергийни данъци

Новият председател на ЕК Урсула фон дер Лайен иска Европа да е лидер по темата

Още от Капитал
LVMH тества границите на лукса

Може ли шик конгломератът да се разрасне още

Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

PISA 2018: Образование с часовников механизъм

Тревожно ниските резултати на 15-годишните в България по индикаторите за функционална грамотност се проектират в бъдещето на страната

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

Кино: "Болка и слава"

Алмодовар вълнуващо за спектакъла на живота и корените на творчеството

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10