...и за региона

Във външнополитически аспект пред Израел има важни въпроси. Преди всичко това са отношенията с палестинците. Засега няма изгледи преговорите между Израел и Палестинската власт да бъдат възстановени. Предвид случващото се около Йерусалим и актуалната тема за съдбата на селищата в Западния бряг, както и съдбата на палестинските бежанци перспективите за нов кръг от директни преговори са изключително малки. За някои предвид изброените проблеми дори съдбата на Споразумението от Осло е поставена на карта.

Израел има роля и по въпроса за бъдещето на вътрешнопалестинското помирение между "Хамас" и "Фатах". През последните две години Израел фокусира много внимание върху икономическата ситуация в Ивицата Газа, където от 2007 г. насам де факто управлява "Хамас". Усилията преследват изключително интереси в областта на сигурността. Нетаняху няма интерес от нова ескалация, подобна на тази от 2014 г., в контекста на стремежа му да спечели нови избори. Това внимание на Израел обаче има определени последици и се отразява по-скоро негативно върху връзките между правителството и Палестинската власт.

Към това се добавя и течащата икономическа криза в Рамала след решението на Израел да намали плащанията към бюджета на Палестинската власт, под предлог че няма да толерира даване на пари на семействата на терористи. Според Рамала това противоречи на Парижкия протокол, който урежда финансовите взаимоотношения с Израел след Осло. С тлееща подкрепа от арабските страни и все по-твърда политика от страна на Израел, Палестинската власт се намира все по-дълбоко в дебрите на собствената си убеденост, че е жертва на конспирация, на таен план, който всъщност е познат под името "Сделка на века". За това спомена неотдавна и гостуващият в София палестински министър на външните работи Риад ал Малки. Посещението му в България показа отново, че палестинското ръководство отдавна няма визия или политическа стратегия и се намира в състояние на криза.

Ключов въпрос през последните години за Израел е кризата в Сирия и ролята на Иран и "Хизбула" в нея. През изминалите седмици поредица от инциденти от Багдад до Бейрут маркираха нов период на напрежение, в който поредица от стратегически обекти, принадлежащи на Революционната гвардия на Иран и "Хизбула", бяха неутрализирани. И макар темата да е в центъра на предизборната борба и да се представя като част от непримиримата политика на Нетаняху в защита на Израел, всъщност кризата в Сирия и мястото на Иран в този контекст ще остане актуална и далеч след изборите. Сам по себе си този въпрос надхвърля границите на предизборната риторика.

За да обобщим, изборните резултати сами по себе си няма да представят изненади. До края на днешния ден това ще стане очевидно. Вероятно и "Ликуд", и партията "Синьо-бяло" ще имат приблизително равен брой депутати. Много зависи и от това каква ще бъде избирателната активност и особено тази сред арабското население на Израел. Това ще определи дали т.нар. консервативна религиозна десница ще успее да събере повече гласове.

В крайна сметка обаче основната интрига е дали Авигдор Либерман и Нетаняху ще намерят път един към друг в очертаващите се сложни преговори за съставяне на правителство, в които на масата ще бъдат и представителите на крайно десните и религиозни партии. И двамата лидери имат нужда от компромисно решение. Единият, за да започне това, което много хора виждат като начало на похода му към премиерския пост, а другият – не само за да остане в историята като най-дълго управлявалия политик в Израел, но и за да избегне възможни сериозни съдебни дирения.