С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
4 20 сеп 2019, 10:52, 2429 прочитания

Петролна игра на дронове

Вашингтон и Рияд обвиниха Техеран за атаката срещу саудитската рафинерия. И с това опасността от конфронтация между САЩ и Иран заплашва да излезе извън контрол

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Атаката в Саудитска Арабия разкри слабостите на най-големия производител на нефт и най-голямата петролна компания в света.
  • Възстановяването на производството на Saudi Aramco е най-важният фактор в момента за цените на петрола.
  • САЩ и Саудитска Арабия обвиниха Иран. И с това опасността от конфронтация между Вашингтон и Техеран заплашва да излезе от контрол.
Двоен шок за един ден – това преживя петролният пазар при отварянето си в понеделник. Саудитска Арабия беше ударена тежко в сърцето на своята икономика – производството на нефт и газ, където е един от световните лидери.

Най-голямата й рафинерия беше атакувана с дронове в събота. Отговорност за нападението поеха бунтовниците от племето хуси в Йемен. Официални представители в САЩ обвиниха Иран. Техеран отрича, но крайният резултат е допълнително повишаване на напрежението в Близкия изток и покачване на риска от нежелан военен сблъсък между САЩ и Иран.


Инвеститорите реагираха мигновено и в един ден двата бенчмарка на петролния пазар – брентът и лекият американски петрол, регистрираха многогодишни рекорди. Брентът скочи с почти 20%, макар и за кратко, което беше най-големият ръст от инвазията на Ирак в Кувейт през 1990 г. Американският сорт регистрира 15% ръст, което не беше виждано от 2009 г.

Важният въпрос сега е кога държавният петролен монополист Saudi Aramco ще възстанови производството, защото това е факторът, който в краткосрочен план играе решаваща роля при формирането на цените. Ако отнеме месеци, котировките могат да скочат и до 90-100 долара, сочат първите прогнози.

А големият проблем, който има да разрешава кралството, е как беше допусната тази атака и по какъв начин в бъдеще ще бъде гарантирана сигурността на енергийната инфраструктура в страната. След като в продължение на десетилетия Саудитска Арабия грижливо изгражда репутацията си на надежден и неуязвим производител и доставчик на нефт, сега тя бе взривена. И петролният пазар и световната икономика трябваше да си припомнят, че въпреки шистовия бум в САЩ Саудитска Арабия все още определя движението на нефтените котировки.

Шок в системата



Ударът изтри половината от петролното производство на Саудитска Арабия, а кралството задоволява 5% от световното търсене. Това не е първата атака от хусите, но досега не бяха причинявани подобни щети на петролната индустрия.

Според Bloomberg в абсолютни размери никога не е имало такива сривове. Съкратените сега от Саудитска Арабия 5.7 млн. барела дневно са повече, отколкото по време на революцията в Иран през 1979 г. (5.6 млн.), петролното ембарго от 1973-1974 г. (4.3 млн.), инвазията на Ирак в Кувейт (4.3 млн.) или началото на войната в Ирак през 2003 г. (2.3 млн.).

Саудитска Арабия не се слави с прозрачност при предоставянето на информацията, като сега това се потвърди за пореден път. Не беше представена информация за размера на щетите, а Saudi Aramco не обяви график за възстановяването на производството. Във вторник вечерта новият енергиен министър Абдулазис бин Салман обяви, че половината от изгубеното производство е възстановено, а до седмици напълно ще се справи с проблема. Това помогна на петрола да компенсира частично големия срив от понеделник.

Различни източници от бранша считат, че за да се върне добивът на петрол на предишните нива, може да са нужни седмици, дори и месеци. Повредата на рафинерията в Абкайк - най-голямата в света, е по-сериозна от очакваното, твърди пред Bloomberg Амрита Сен, главен анализатор на петролните пазари в Energy Aspects. Според нея част от продукцията може да се възстанови "сравнително бързо", но пълното възстановяване ще отнеме повече време. Проблемът е в стабилизационните кули, в които се дестилира суровия петрол - почти всички са били ударени от дроновете.

The Wall Street Journal изчислява, че загубите на Saudi Aramco от атаките може да достигнат 300 млрд. долара. Този евентуален финансов удар може и да накара компанията да отложи излизането си на борсата, за което се подготвя от няколко години.

Атаките извадиха на показ сериозен проблем, който отсега нататък ще бъде във фокуса на бъдещите акционери на Saudi Aramco – колко е уязвима инфраструктурата й на подобни нападения. Докато пазарите очакват реакцията на Саудитска Арабия, инвеститорите вероятно се питат как страната е допуснала атака от такъв мащаб и какво означава това в бъдеще. "Саудитска Арабия винаги е казвала, че петролните й инсталации са безопасни. Изведнъж това вече не е така", заяви Амрита Сен.

След неуспешен опит за атентат на терористичната групировка "Ал Каида" срещу рафинерията в Абкайк през 2006 г. и на фона на нарастващата активност на Иран Рияд не пести усилия да гарантира сигурността на петролната си инфраструктура. Според изчисления на вашингтонския Center for Strategic and International Studies във всеки момент близо 40 000 войници охраняват нефтените обекти в кралството и близо 10% от бюджета за отбрана са посветени на енергийната сигурност. И шокът сега е, че със сравнително евтино и достъпно средство като дронове могат да бъдат нанесени толкова разрушителни щети на петролната система. Според Ед Морс от Citigroup, независимо дали на Саудитска Арабия й отнеме дни или седмици, за да възстанови продукцията, атаката показва уязвимостта на Aramco и е сигнал, че "пазарът упорито образува цената на петрола погрешно".

Риск от ескалация

Въпреки поемането на отговорността за атаката от хусите САЩ и Саудитска Арабия обвиниха Иран. И с това опасността от конфронтация между Вашингтон и Техеран заплашва да излезе от контрол.

Както отбелязва колумнистът на Financial Times Гидиън Рахман, добрата новина е, че и трите замесени сили - САЩ, Саудитска Арабия и Иран - имат мотивация да избегнат пълномащабен конфликт. Лошата е, че основните играчи в тази драма - американският президент Доналд Тръмп, саудитският престолонаследник принц Мохамед бин Салман и управляващите в Техеран - имат склонност към хаотични действия, необмислени стъпки и грешни преценки.

Рияд е ентусиазиран поддръжник на стратегията на Тръмп за "максимален натиск" върху Техеран, започнала с оттеглянето на САЩ от иранската ядрена сделка и продължила с налагането на санкции, една от целите на които е да бъде притиснат Иран да спре да подкрепя милиции в региона. Режимът в Техеран отвръща на удара с прекрачване на някои от лимитите за ядрената си програма и с атаки и пленяване на петролни танкери в Ормузкия проток с аргумента, че щом Иран е блокиран да продава своя петрол, той ще блокира другите.

Но в последните седмици Тръмп опитва не толкова агресивен подход с предложението за среща с иранския президент Хасан Рохани и със заявената подкрепа за предложението на Франция за кредитна линия за Иран в размер на 15 млрд. долара, която да помогне на колабиралата му икономика да се справи със санкциите. Само че, както отбелязва Ели Геранмайе от European Council on Foreign Realtions, последната ескалация "стеснява политическото пространство за подобни дипломатически инициативи". Остава надеждата, че Тръмп ще продължава да е по-войнствен в Twitter, отколкото в реалността, и с наближаването на президентските избори в САЩ ще се въздържа да вкара страната в още една продължителна и скъпа интервенция в Близкия изток, за каквато американците нямат никакво желание.
Накъде ще вървят цените

Отговорът зависи от това колко бързо ще бъде възстановено пълното производство в Саудитска Арабия. При необходимост от повече време няма да е изненада барел петрол да стигне и 100 долара, прогнозират търговци и анализатори пред Reuters.

Фючърсите върху сорта брент могат да поскъпнат с 15-20 долара за барел, ако проблемът с доставките продължи седем дни, а цената може да стане трицифрена, ако не се разреши 30 дни, смята Боб Макнали от американската консултантска компания Rapidan Energy Group. Прогнозите на JPMorgan са за 80-90 долара за барел в "следващите няколко месеца", пише руското делово издание РБК.

Такава цена би била далеч от пика от над 145 долара за барел през 2008 г. в месеците преди началото на глобалната криза. От втората половина на 2014 г. последваха няколко години на спад (на моменти под 40 долара, а в последно време - около 60-65 долара), силно засегнал бюджетите на страните производителки.

В опит да успокои пазарите Саудитска Арабия обяви, че ще продължи да поддържа износа си, като за целта ще използва част от резервите си. Енергийният министър на страната Абдулазис бин Салман обяви, че до края на септември доставките ще бъдат 11 млн. барела петрол на ден, а до края на ноември – 12 млн., което означава, че би трябвало проблемът да е разрешен напълно. Производството през следващия месец ще достигне 9.89 млн. барела и най-големият износител на петрол ще изпълни пълните доставки за клиентите си този месец, обяви още министърът.

Други държави от петролния картел ОПЕК и няколко извън него като Русия (заедно формиращи ОПЕК+, които с непазарни методи се опитват да дирижират цените на суровината) имат ограничена възможност да предложат допълнителни количества на пазара. Обединените арабски емирства например могат да предоставят 330 хил. барела дневно, Кувейт - 290 хил., Казахстан и Русия - съответно 130 и 120 хил.

Според ОПЕК е рано да се говори за отмяна на сделката, сключена в ОПЕК+ миналата година за свиване на добива. Дори това да се случи, в момента те биха могли да предложат на пазара едва 900 хил. барела дневно, което е под 20% от загубените количества заради атаките в Саудитска Арабия.

Изстрелването на цената на петрола дойде в твърде неблагоприятен момент за световната икономика. Към негативните ефекти от търговската война между САЩ и Китай, забавянето в Германия и опасността от глобална рецесия сега се добавя и рискът от устойчиво повишаване на цените на петрола.

Капитал #38

Текстът е част от брой #38 на седмичния "Капитал" (20-26 септември). В броя ще прочетете още:

- Кой управлява България

- Как Русия влиза по втория начин в "Турски поток"

- Тайната държавна сграда

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Турската операция в Сирия: Какво ще стане със задържаните членове на ИДИЛ 8 Турската операция в Сирия: Какво ще стане със задържаните членове на ИДИЛ

Кюрдите заявяват, че на фона на офанзивата пазенето на джихадистите вече не е техен приоритет

13 окт 2019, 1184 прочитания

Япония беше ударена от най-мощния тайфун от десетилетие 1 Япония беше ударена от най-мощния тайфун от десетилетие

Загинали са поне 18 души, а над 7 млн. бяха принудени да напуснат домовете си

13 окт 2019, 2005 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Последният залп на Марио Драги

Европейската централна банка обяви нов пакет от стимули, който трябва да помогне поне донякъде на еврозоната

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма