- Атаката в Саудитска Арабия разкри слабостите на най-големия производител на нефт и най-голямата петролна компания в света.
- Възстановяването на производството на Saudi Aramco е най-важният фактор в момента за цените на петрола.
- САЩ и Саудитска Арабия обвиниха Иран. И с това опасността от конфронтация между Вашингтон и Техеран заплашва да излезе от контрол.
Двоен шок за един ден – това преживя петролният пазар при отварянето си в понеделник. Саудитска Арабия беше ударена тежко в сърцето на своята икономика – производството на нефт и газ, където е един от световните лидери.
Най-голямата й рафинерия беше атакувана с дронове в събота. Отговорност за нападението поеха бунтовниците от племето хуси в Йемен. Официални представители в САЩ обвиниха Иран. Техеран отрича, но крайният резултат е допълнително повишаване на напрежението в Близкия изток и покачване на риска от нежелан военен сблъсък между САЩ и Иран.
Инвеститорите реагираха мигновено и в един ден двата бенчмарка на петролния пазар – брентът и лекият американски петрол, регистрираха многогодишни рекорди. Брентът скочи с почти 20%, макар и за кратко, което беше най-големият ръст от инвазията на Ирак в Кувейт през 1990 г. Американският сорт регистрира 15% ръст, което не беше виждано от 2009 г.
Важният въпрос сега е кога държавният петролен монополист Saudi Aramco ще възстанови производството, защото това е факторът, който в краткосрочен план играе решаваща роля при формирането на цените. Ако отнеме месеци, котировките могат да скочат и до 90-100 долара, сочат първите прогнози.
А големият проблем, който има да разрешава кралството, е как беше допусната тази атака и по какъв начин в бъдеще ще бъде гарантирана сигурността на енергийната инфраструктура в страната. След като в продължение на десетилетия Саудитска Арабия грижливо изгражда репутацията си на надежден и неуязвим производител и доставчик на нефт, сега тя бе взривена. И петролният пазар и световната икономика трябваше да си припомнят, че въпреки шистовия бум в САЩ Саудитска Арабия все още определя движението на нефтените котировки.
Шок в системата
Ударът изтри половината от петролното производство на Саудитска Арабия, а кралството задоволява 5% от световното търсене. Това не е първата атака от хусите, но досега не бяха причинявани подобни щети на петролната индустрия.
Според Bloomberg в абсолютни размери никога не е имало такива сривове. Съкратените сега от Саудитска Арабия 5.7 млн. барела дневно са повече, отколкото по време на революцията в Иран през 1979 г. (5.6 млн.), петролното ембарго от 1973-1974 г. (4.3 млн.), инвазията на Ирак в Кувейт (4.3 млн.) или началото на войната в Ирак през 2003 г. (2.3 млн.).
Саудитска Арабия не се слави с прозрачност при предоставянето на информацията, като сега това се потвърди за пореден път. Не беше представена информация за размера на щетите, а Saudi Aramco не обяви график за възстановяването на производството. Във вторник вечерта новият енергиен министър Абдулазис бин Салман обяви, че половината от изгубеното производство е възстановено, а до седмици напълно ще се справи с проблема. Това помогна на петрола да компенсира частично големия срив от понеделник.
Различни източници от бранша считат, че за да се върне добивът на петрол на предишните нива, може да са нужни седмици, дори и месеци. Повредата на рафинерията в Абкайк - най-голямата в света, е по-сериозна от очакваното, твърди пред Bloomberg Амрита Сен, главен анализатор на петролните пазари в Energy Aspects. Според нея част от продукцията може да се възстанови "сравнително бързо", но пълното възстановяване ще отнеме повече време. Проблемът е в стабилизационните кули, в които се дестилира суровия петрол - почти всички са били ударени от дроновете.
The Wall Street Journal изчислява, че загубите на Saudi Aramco от атаките може да достигнат 300 млрд. долара. Този евентуален финансов удар може и да накара компанията да отложи излизането си на борсата, за което се подготвя от няколко години.
Атаките извадиха на показ сериозен проблем, който отсега нататък ще бъде във фокуса на бъдещите акционери на Saudi Aramco – колко е уязвима инфраструктурата й на подобни нападения. Докато пазарите очакват реакцията на Саудитска Арабия, инвеститорите вероятно се питат как страната е допуснала атака от такъв мащаб и какво означава това в бъдеще. "Саудитска Арабия винаги е казвала, че петролните й инсталации са безопасни. Изведнъж това вече не е така", заяви Амрита Сен.
След неуспешен опит за атентат на терористичната групировка "Ал Каида" срещу рафинерията в Абкайк през 2006 г. и на фона на нарастващата активност на Иран Рияд не пести усилия да гарантира сигурността на петролната си инфраструктура. Според изчисления на вашингтонския Center for Strategic and International Studies във всеки момент близо 40 000 войници охраняват нефтените обекти в кралството и близо 10% от бюджета за отбрана са посветени на енергийната сигурност. И шокът сега е, че със сравнително евтино и достъпно средство като дронове могат да бъдат нанесени толкова разрушителни щети на петролната система. Според Ед Морс от Citigroup, независимо дали на Саудитска Арабия й отнеме дни или седмици, за да възстанови продукцията, атаката показва уязвимостта на Aramco и е сигнал, че "пазарът упорито образува цената на петрола погрешно".
Риск от ескалация
Въпреки поемането на отговорността за атаката от хусите САЩ и Саудитска Арабия обвиниха Иран. И с това опасността от конфронтация между Вашингтон и Техеран заплашва да излезе от контрол.
Както отбелязва колумнистът на Financial Times Гидиън Рахман, добрата новина е, че и трите замесени сили - САЩ, Саудитска Арабия и Иран - имат мотивация да избегнат пълномащабен конфликт. Лошата е, че основните играчи в тази драма - американският президент Доналд Тръмп, саудитският престолонаследник принц Мохамед бин Салман и управляващите в Техеран - имат склонност към хаотични действия, необмислени стъпки и грешни преценки.
Рияд е ентусиазиран поддръжник на стратегията на Тръмп за "максимален натиск" върху Техеран, започнала с оттеглянето на САЩ от иранската ядрена сделка и продължила с налагането на санкции, една от целите на които е да бъде притиснат Иран да спре да подкрепя милиции в региона. Режимът в Техеран отвръща на удара с прекрачване на някои от лимитите за ядрената си програма и с атаки и пленяване на петролни танкери в Ормузкия проток с аргумента, че щом Иран е блокиран да продава своя петрол, той ще блокира другите.
Но в последните седмици Тръмп опитва не толкова агресивен подход с предложението за среща с иранския президент Хасан Рохани и със заявената подкрепа за предложението на Франция за кредитна линия за Иран в размер на 15 млрд. долара, която да помогне на колабиралата му икономика да се справи със санкциите. Само че, както отбелязва Ели Геранмайе от European Council on Foreign Realtions, последната ескалация "стеснява политическото пространство за подобни дипломатически инициативи". Остава надеждата, че Тръмп ще продължава да е по-войнствен в Twitter, отколкото в реалността, и с наближаването на президентските избори в САЩ ще се въздържа да вкара страната в още една продължителна и скъпа интервенция в Близкия изток, за каквато американците нямат никакво желание.
Накъде ще вървят цените
Отговорът зависи от това колко бързо ще бъде възстановено пълното производство в Саудитска Арабия. При необходимост от повече време няма да е изненада барел петрол да стигне и 100 долара, прогнозират търговци и анализатори пред Reuters.Фючърсите върху сорта брент могат да поскъпнат с 15-20 долара за барел, ако проблемът с доставките продължи седем дни, а цената може да стане трицифрена, ако не се разреши 30 дни, смята Боб Макнали от американската консултантска компания Rapidan Energy Group. Прогнозите на JPMorgan са за 80-90 долара за барел в "следващите няколко месеца", пише руското делово издание РБК.
Такава цена би била далеч от пика от над 145 долара за барел през 2008 г. в месеците преди началото на глобалната криза. От втората половина на 2014 г. последваха няколко години на спад (на моменти под 40 долара, а в последно време - около 60-65 долара), силно засегнал бюджетите на страните производителки.
В опит да успокои пазарите Саудитска Арабия обяви, че ще продължи да поддържа износа си, като за целта ще използва част от резервите си. Енергийният министър на страната Абдулазис бин Салман обяви, че до края на септември доставките ще бъдат 11 млн. барела петрол на ден, а до края на ноември – 12 млн., което означава, че би трябвало проблемът да е разрешен напълно. Производството през следващия месец ще достигне 9.89 млн. барела и най-големият износител на петрол ще изпълни пълните доставки за клиентите си този месец, обяви още министърът.
Други държави от петролния картел ОПЕК и няколко извън него като Русия (заедно формиращи ОПЕК+, които с непазарни методи се опитват да дирижират цените на суровината) имат ограничена възможност да предложат допълнителни количества на пазара. Обединените арабски емирства например могат да предоставят 330 хил. барела дневно, Кувейт - 290 хил., Казахстан и Русия - съответно 130 и 120 хил.
Според ОПЕК е рано да се говори за отмяна на сделката, сключена в ОПЕК+ миналата година за свиване на добива. Дори това да се случи, в момента те биха могли да предложат на пазара едва 900 хил. барела дневно, което е под 20% от загубените количества заради атаките в Саудитска Арабия.
Изстрелването на цената на петрола дойде в твърде неблагоприятен момент за световната икономика. Към негативните ефекти от търговската война между САЩ и Китай, забавянето в Германия и опасността от глобална рецесия сега се добавя и рискът от устойчиво повишаване на цените на петрола.
- Атаката в Саудитска Арабия разкри слабостите на най-големия производител на нефт и най-голямата петролна компания в света.
- Възстановяването на производството на Saudi Aramco е най-важният фактор в момента за цените на петрола.
- САЩ и Саудитска Арабия обвиниха Иран. И с това опасността от конфронтация между Вашингтон и Техеран заплашва да излезе от контрол.
Двоен шок за един ден – това преживя петролният пазар при отварянето си в понеделник. Саудитска Арабия беше ударена тежко в сърцето на своята икономика – производството на нефт и газ, където е един от световните лидери.
4 коментара
"...опасността от конфронтация между САЩ и Иран заплашва да излезе извън контрол"
Светломира Гюрова,Кирил Кирчев
Защо плашите хората?
Хайде да мислим.
Но първо няколко терминологични изяснявания.
1. Тия, дето им викоте хуси не са племе, а са членове на шиитската секта зайдити;
2. Членовете на военната организация на сектата се наричат Хути. Ето да четете:
http://wreview.eu/s/hutite-v-yemen.html
3. А се наричат и хусити, защото са последователи на имам Хусейн ал Хуси, който вдига в Йемен антиправителствения метеж през 2004 г. и по-късно е убит от саудитските наемници. Мъченик.
Да обобщим: сектата е зайдити, организацията Хути, а бойците й се назовават хусити - последователи на ал Хуси.
За интересуващите се - много добра статия от портал Култура:
https://kultura.bg/web/%D0%B9%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0
И сега по същество:
І. Саудитска бързо възстанови експорта и цените на петрола тръгнаха надолу. 90-100 долара са глупости, защото пазарите са спокойни. А защо са спокойни?
Сателитните снимки на дупките по петролните кули, които обиколиха света, ясно показаха, че са от попадения на ракети без бойни глави. Видимо целта е била не да се възпроизведе петролен Апокалипсис, а да се демострират възможности:
1. За преодоляване на старичката американска ПРО пейтриът;
2. За хирургическата точност на попаденията.
Всичко това е показнО, за да има Вашингтон над какво да мисли, когато си няма мярка на приказките. Няма сигурни данни какви, къде и колко балистични ракети има Иран, но показва какво може да направи с няколко от тях.
ІІ. Сигурността на петрлната инфраструктура в Саудитска.
Това е държавата с втория най-голям бюджет за въоръжение след САЩ. Нагъчкана е с най-модерното американско оръжие. И въпреки това десетина гараж мейд дрона прекосяват по диагонал цялата й територия и атакуват най-голямата в света рафинерия и най-голямото нефтено поле, което осигурява половината от добива на страната.
Репутационните щети не са за саудитите - толкова могат мързеливците, - а за сюзерена им САЩ. Светът видя как едни голи и боси бунтовници хусити под носа на явно сдаващия багажа хегемон могат безпрепятствено да атакуват с дронове охраняванате с американски ПР системи петролни инсталации на съюзниците му. И дума не се чува, че американската ПРО е била задействана.
Казано с две думи: видя се ясно, че САЩ са безсилни да защитят съюзниците си, дори които ония пребогато им плащат за това.
ІІІ. Разпределение на силите.
В проксивойната САЩ-Иран американците са в неизгодна позиция, защото техните прокси са изключително ялови. Това са войските на т.н. Антийеменска коалиция: Саудитска, ОАЕ (които напоследък се дърпат) и Бахрейн. Йеменските бунтовници ги бият на провала! А! И Австралия и Англия са доброволци в заверата, доколкото тия от някогашната империя въобще смятат да влизат в бой.
От другата страна са воюващите вече седма година и с безкраен боен опит шиитски милиции в Ирак, Сирия и проиранските Хезбулла и Хамаз в Ливан и на окупираните от Израел територии. Йордания и Египет са на нож със Саудитска, заради поддържаните от нея групи на Ал Кайда на тяхна територия.
Реално няма кой да извади кестените от огъня и да ги поднесе на подносче на Вашингтон!
От друга страна Иран, стига да го предизвикат с нападение, може за часове да запали Израел, Ливан, да смаже кюрдите в Сирия и американския контингент в Ирак.
А Саудитска?
Саудитска ще гори и дими дълго.
За трите си години във властта пинизът на Тръмп да нагнетява страховити заплахи, за да отчопли все някаква отстъпка, се изтърка.
Америка стана досадно предсказуема. И най-вече с това, че в изборна година никой нейн президент не ще ковчези, завити в райе.
После ще е късно, защото Китай и Иран подписаха инвестиционни намерения Пекин да инвестира равностойността на 280 млрд в петролната инфраструктура на Техеран и още 120 млрд в друга инфраструктура. И да изпрати на първо време 5000 китайски военни, които да охраняват обектите...
Обектите, които Америка си бе набелязала да атакува в Иран...
За всичко си прав, освен за едно - Израел ще приседне на Иран. Малко повечко ще им дойде на аятоласите, щото Израел от 1948 насам е свикнал да живее под постоянна военна заплаха отвсякъде. Израелските военни и разузнаване ще се справят с Иран - можем да сме сигурни. Има и още нещо - петролът отдавна вече не е това, което беше през 1970-те и още по-рано. Благодарение на един американски частник, който успя да разбута целия сектор на автомобилостроенето. След 10 - 12 години световните нужди от петрол ще намалеят поне 15 - 20 пъти и така е правилно - каменната ера не е приключила щото, видиш ли, са свършили камъните. Но тогава ще се приключи и с голямото значение на Саудитска Арабия, Иран, а също и на Русия в световната икономика и политика.
Във втората инфографика САЩ никъде ги няма в експорта на петрол. А не е така. И много искам да разбера поне едно хаотично действие и грешна преценка на персите.
Д-ре, почитания!
До коментар [#3] от "borodino":
Признавам, че нямам търпимост към скудоумия. Към избирателно вадене на факти също - това е чиста дезинформация, ако, че се прави от двама декларативни борци срещу фалшивите новини.
Обикнатият от капиталци Financial Times достатъчо отдавна (преди дроновете), за да са могли да го прочетат двамата автори, написа, че от властващия саудитски клан са натискали най-богатите фамилии да участват в ІРО на Saudi Aramco, за да може компанията да достигне оценка от 2 трлн. долара.
Сред "уговаряните" са почти всички високопоставени арестанти при антикорупционната акция отпреди 2 г, инквизирани в риядския хотел Риц Карлтън, които доста пара оставиха, за да се откупят. Сега кандърмата е тези блокирани авоари да се влеят в Saudi Aramco...
Не че някой мисли Саудитска за Атинска демокрация, ама все пак нещата могат да се назовават с истинските им имена. Нали? Пък и щом Financial го казва...
Защото едно е да пишеш химически неутрални информационни конструкции, като тия горе, съвсем друго е да вникнеш в контекста. Да, няма как да стане. Саудитска е съюзник на САЩ, пък от САЩ идват заплатите и на двамата. Така че, който чел - чел...
И да припомня на уважаваните Гюрова и Кирчев, че след седмица става точно година, откакто в саудитското консулство в Истанбул бе задушен и разпарчалдосан трупа на един леко несъгласен с МБС колумнист във Washington Post - Джамал Хашогжи.
Просто когато отново им се случи да пишат неангжиращо за тиранията СА, да се опитат да си представят кървавите следи от влаченото му тяло в консулството и звукът от рязането на костите му.
Турците публикуваха звуков файл от последните мигове и борбата на Джамал за живот. Следващият път, когато в Капитал пишат за Саудитска, обещавам да го прикача. Разтърсващо е.