С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 20 сеп 2019, 12:45, 4136 прочитания

Последният залп на Марио Драги

Европейската централна банка обяви нов пакет от стимули, който трябва да помогне поне донякъде на еврозоната

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Критиците на Марио Драги не смятат, че мерките ще са полезни.
Правителствата във валутния съюз засега не обещават повече разходи.
2 600 000 000 000 евро по-късно Европейската централна банка (ЕЦБ) отново се превърна в главен герой на икономическата сцена. Тя инжектира тази колосална сума във финансовата система на еврозоната, за да я задържи на крака насред глобалната и поредицата дългови кризи. Преди година се смяташе, че задачата е изпълнена, печатницата за пари беше изключена и дори се очакваше покачване на лихвите. 2019 г. обаче изведнъж обърка плановете и принуди Марио Драги малко повече от месец преди да се оттегли от гуверньорския пост, отново влезе в ролята на спасител. Този път не толкова на самото евро, а на политиците в изправилите се на ръба на рецесия европейски държави.

Само че
мерките, които Драги обяви след заседанието на управителния съвет на банката миналата седмица, едва ли ще свършат много работа. Те по-скоро затвърждават опасенията, че паричната политика на водещите централни банки в света е на своя предел. Това натоварва политическите лидери с отговорността да вземат решения в близко бъдеще, макар че докато ЕЦБ им предоставя шанс да продават дългогодишни ДЦК на рекордно ниска и дори отрицателна доходност, няма никакъв стимул за тях да запретнат ръкавите.


Ще помогне ли малката базука

В момента ситуацията в еврозоната не е критична въпреки забавянето на икономиките на САЩ и Китай, но притесненията са налице. Самият Драги заяви, че опасността от рецесия е малка, но нараства. Той призна, че от последното заседание на банката се виждат слабости в икономиката на еврозоната, високи рискове и ниска инфлация. Слабостите идват от големите икономики във валутния съюз. Германската се сви през второто тримесечие и три от водещите икономически институти в страната очакват това да се случи и през третото, което означава, че ще навлезе в рецесия. Италия не отчита растеж през първата половина на годината, а през част от миналата беше в рецесия. Франция също не се справя добре. Негативните ефекти от търговската война между САЩ и Китай, както и хаотичен Brexit допълнително могат да влошат нещата.

ЕЦБ може лесно теоретично да обоснове действията си - от години въпреки невижданите отрицателни лихви и печатането на пари тя не можеше да се справи с проблема с ниската инфлацията – сега показателят е едва около половината от целевите "близо до, но под 2%".



В опит да накара банките да ускорят кредитирането на реалната икономика ЕЦБ намали до нов рекорд лихвения процент по депозитите на банките при нея - той е отрицателен от 2014 г. и сега става -0.5%. Освен това част от тези средства на банките ще бъдат освобождавани от наказателната лихва. Тази схема вече се използва от централните банки в Швейцария, Дания и Япония и намалява щетите за финансовите институции. Но може би най-ключовото - ЕЦБ ще започне отново да купува облигации през ноември, когато бившият директор на Международния валутен фонд Кристин Лагард заема мястото на Драги. Този нов, неограничен във времето кръг на количествено облекчаване ще влива 20 млрд. евро директно на пазарите всеки месец.

Въпросът е дали от новия пакет ще има полза и ще накара правителствата да действат, за което за пореден път настоя Драги. Президентът на ЕЦБ има доста критици – както за поддържаните дълго време отрицателните лихви, така и за печатането на трилиони евро. Сега те твърдят, че най-големите проблеми в еврозоната в момента - глобалната търговска война, хаотичен Brexit и забавянето на Китай, са извън контрола на ЕЦБ. Поради това всеки стимул ще има ограничено въздействие. И смятат, че покупката на облигации, което е най-мощният инструмент на банката, трябва да бъде запазена за истински кризи. Освен това е добре водещите централни банки в света да действат координирано при разхлабване на паричните си политики – това важи особено за ЕЦБ и Федералния резерв в САЩ. Това донякъде е факт, доколкото и Фед донякъде под натиск от президента Тръмп пое курс към понижаване на лихвата си.

Според главния инвестиционен консултант на "Елана трейдинг" Цветослав Цачев ефектът от новия пакет ще е предимно психологически, защото мерките не са толкова силни, колкото изглеждат. Покупката на облигации е в пъти по-малка в сравнение с преди. Същото важи и за намалението на лихвата. "Проблемът е, че отрицателните лихви няма да помогнат на банките и няма да стимулират кредитирането. И когато се оцени съпротивата срещу наливането на пари - против са банките на Германия, Франция, Холандия и Австрия, става ясно, че ЕЦБ е в задънена улица", отбелязва Цачев за "Капитал".

Управляващият партньор на "Балканска консултантска компания" Александър Бебов се надява, че обявените мерки могат да доведат поне до частичен ефект от подобряване на производителността и съответно на конкурентоспособността на европейските икономики.

Решението на ЕЦБ да освободи част от резервите на банките от отрицателната лихва е директно признание, че тя вреди на финансовите институции. Освен че изяжда част от печалбата на банките, тя може да накара спестителите да изтеглят средства, което пък да разклати банковата система.

Австрийският икономист Роберт Холцман обръща внимание на важния въпрос колко ефективни могат да бъдат последващи действия за разхлабване на паричната политика на ЕЦБ. В интервю за Bloomberg той заявява, че в сегашната ситуация Кристин Лагард ще се затрудни да прибегне до по-активни мерки, въпреки че при изслушването й в Европейския парламент тя каза, че ще действа с "ловкост" за възстановяването на инфлацията.

Ще има ли фискални стимули

Големият въпрос е какво ще предприемат страните от еврозоната, след като мунициите на ЕЦБ остават все по-малко и тя е близо до границата на възможностите си. Самият Драги отново призова правителствата да се присъединят към усилията му за подкрепа на икономиката, като каза, че е "крайно време фискалната политика да поеме отговорност".

Главният икономически съветник на Allianz Мохамед ел Ериан обяснява ситуацията много ясно още преди заседанието на ЕЦБ - малцина очакват последните действия да подобрят съществено икономическите перспективи на еврозоната, защото по-нататъшното разхлабване на финансовите условия не помага да се премахнат структурните и цикличните пречки пред растежа.

Политиците обаче доказаха през последните години, че нямат желание да правят тежки реформи, които да доведат до загуба на доверие в тях и съответно до загуба на изборите. Точно обратното – заради ниските лихви страните от еврозоната натрупаха сериозен дълг, като той достигна средно 85% от БВП за валутния съюз (далеч над самоналожения маастрихтски лимит от 60% за страна). Балансът на ЕЦБ е в размер на 40% от икономиката на еврозоната, а с новия пакет банката ще продължи да изкупува облигации на държавите. Това в крайна сметка само отлага проблемите за някой (не непременно по-слънчев) ден, защото в един момент лихвите ще започнат да се повишават, но през това време спестителите страдат от негативен доход.

Цветослав Цачев определя ситуацията по следния начин: "Централната банка създава условията за краткосрочен растеж и дългосрочно неефективно използване на ресурсите. Правителствата се възползват от това. Проблемът е, че отрицателните лихви и неефективната алокация на капитал в световен мащаб имат своя цена и тя в момента се плаща от спестителите и от натрупаните в пенсионните им сметки пари."

Парадоксът е, че нито една от водещите страни в еврозоната не отговаря на всички критерии за членство във валутния съюз в момента. Това е сигнал, че стандартите са твърде занижени – в момента кредитните рейтинги на държави и компании са високи, но ако се приложат стандартите отпреди десет години, тогава те трябва да бъдат намалени осезаемо и всички ще разберат колко рискови са инвестициите в тях, отбелязва Цачев. Така ще се окаже, че пенсионните фондове нямат право да държат стотици милиарди долари дългови книжа на големи компании. И тогава пак ще трябва да се подкрепят от централните банки. Подобна е и ситуацията с Италия - без покупките на ЕЦБ не е възможно да се финансира дългът на страната, а благодарение на тях и на отрицателните лихви няма никакво положително развитие.

Липсата на усещане за криза е една от причините за липса на реформи. "Колкото и да е парадоксално, само страни като Гърция, която беше изправена на прага на икономически колапс, свързан с дълговата криза и раздутите правителствени разходи, направи някои по-сериозни стъпки. В Европа политиците реагират много сериозно само когато положението е станало драматично, както беше в Гърция или дори в България през 1997 г., когато външна идея като валутния борд ни спаси", казва Бебов пред "Капитал".

В създалата се ситуация Франция заговори отново за споразумение за растеж. Финансовият министър Брюно льо Мер припомни, че това се базира на три стълба - повече инвестиции от страни, които имат необходимото фискално пространство за инвестиции, повече реформи за страни с недостатъчна производителност и конкурентоспособност, и необходимост от намаляване на нивото на държавните разходи и държавния дълг.

Погледите са насочени основно към Германия, която търпеше редица упреци през последните години, че не харчи достатъчно, от което страда целият ЕС. Берлин, който има бюджетен излишък и намаляващ дълг, обаче засега смята да се придържа към балансирания си бюджет. Канцлерът Ангела Меркел все пак обяви в Бундестага, че в момента има много инвестиционни проекти. Появиха се информации, че Берлин може да създаде независими държавни органи, които да поемат нов дълг и да стимулират инвестициите в икономиката, без обаче да нарушават строгите правила за разходите в страната. Те позволяват дефицит в държавния бюджет до 0.35% от БВП. Това прави близо 12 млрд. евро на година, но след като се вземат предвид фактори като ниво на растежа, Берлин може да увеличи новия дълг само с 5 млрд. евро догодина. Сумата в никакъв случай не е голяма, но може би Германия не иска допълнително да натоварва бюджета си и си оставя възможност за намеса при сериозна икономическа криза (в разгара на глобалната криза тя увеличи драстично разходите и бюджетният й дефицит достигна до 5% от БВП).

А по-ниски данъци

На фона на надвисналите рискове над еврозоната по-големите фискални стимули и трупането на по-големи бюджетни дефицити са най-лесното, което може да се направи, за да се стимулира икономиката, но не са за предпочитане. Привърженици има и обратната теза - че без значителен фискален ангажимент от правителствата дилемата на централните банки как да действат само ще се изостря.

Факт е, че правителствата харчат повече пари, отколкото събират. И когато не го правят, какъвто е случаят с Германия, биват обвинявани, че спъват растежа. Цечев обяснява рисковете с нарастването на фискалните разходи по следния начин: "През 2016 г., когато американската икономика започва да се възстановява, държавният дълг нарасна с 5.1% от БВП, а номиналният ръст на икономиката е наполовина. Всеки път това работи по-слабо и представлява по-голям проблем в бъдеще."

Затова и все повече специалисти препоръчват намаление на данъците – както за компаниите, така и за доходите на гражданите. Германия вече постави на масата възможността за понижаване на корпоративния данък, Гърция ще понижи този върху доходите. Данъчни облекчения биха стимулирали потреблението, а намаление на корпоративните данъци ще вкара свеж капитал в еврозоната. Проблемът с тази стратегия е, че това без други оптимизации ще натовари и без това опериращите на дефицит бюджети, което ще значи трупане на още повече държавни дългове. А политическа воля за такива оптимизации (които обикновено обединяваме под изтъркания термин "структурни реформи") трудно се намира, особено насред възхода на популистки партии, които вече на места са не само важен фактор, а и управляващи.

И при липсата на идеи как да се разплете този политико-икономически възел всяко правителство е изкушено да прегърне поредния и последен подарък от Драги. И да разчита на следващия от Лагард.

Капитал #38

Текстът е част от брой #38 на седмичния "Капитал" (20-26 септември). В броя ще прочетете още:

- Кой управлява България

- Как Русия влиза по втория начин в "Турски поток"

- Тайната държавна сграда

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Rocket Lab успешно изпробва технологии за многократна употреба на ракети Rocket Lab успешно изпробва технологии за многократна употреба на ракети

Частната космическа компания изведе микросателити в орбита за десети пореден път

6 дек 2019, 1699 прочитания

Доставянето на чиста енергия е по-лесно от съхранението й Доставянето на чиста енергия е по-лесно от съхранението й

Намаляването на емисиите зависи от узряването на технологиите за съхранение на енергия

6 дек 2019, 1452 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Лондон направи предложения за Brexit, Брюксел ги отхвърли

Европейски дипломати предупреждават, че вместо напредък "нещата вървят наобратно"

Още от Капитал
Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Супер звук в мини тяло

Кои са най-добрите TWS слушалки на пазара

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10