Освен това с решенията на Общия съд се затварят някои от легалните начини за избягване на данъци от големи мултинационални компании, от които страда и България. ЕК твърдеше, че Starbucks и Fiat Chrysler Finance Group са се възползвали от споразумения с холандските и люксембургските данъчни власти, които са приели техните методология за вътрешнофирмени покупки и така двете компании са спестили данъци.

В случая със Starbucks Общият съд на ЕС анулира решението на ЕК с мотив, че тя не е успяла да докаже по същество, че американската компания е получила данъчно предимство, макар че е открита грешка в методологията при определяне на задълженията. При Fiat Chrysler Finance Group обратно - съдът потвърждава мнението на ЕК, която при разследването си е установила, че люксембургските власти са предоставили специални данъчни предимства на поделението на автогиганта, което важи само за Fiat. Това е довело до определяне на данъчните задължения на Fiat в много по-ниски размери, отколкото биха били определени според данъчните закони Люксембург.

Освен че създават напрежение преди произнасянето по казусите на Apple и Amazon, двете решения на Общия съд, макар и с разнопосочен резултат, подкрепят ЕК за нейната практика да разглежда данъчните сделки между данъчните власти и фирми като въпрос на държавна помощ. По правило ЕК няма право да се бърка в данъчната политика на страните членки, но не така стои въпросът за държавната помощ - по тази тема брюкселската институция е арбитър с огромни правомощия. Поради това към ЕК има обвинения, че използва държавната помощ като претекст, за да се опитва да хармонизира данъците в ЕС. В последно време обаче страните като Люксембург, Холандия и Ирландия сами започнаха да променят данъчното си законодателство заради натиска на останалите страни членки.