Всъщност най-важното е, че независимо дали я смятате за екологична Жана д'Арк или апокалиптична кукла на конци, тя и армията от нейни последователи тийнейджъри направиха нещо, което учените климатолози не успяват вече десетилетия - да фокусират вниманието върху проблема с климатичните промени. "Децата казват това, което ние повтаряме от 30 години. Но сега те имат чуваемост, каквато ние никога не сме получавали. Обяснявахме на политиците точно това от години и те не ни слушаха. Но младите, те са честни, невинни по свой начин и говорят директно за проблемите, които не са създали, но ще трябва да плащат за тях", казва Фолкер Квашнинг, съосновател на инициативата "Учени за бъдеще," пред списание Foreign Policy. И резултатът е, посочва той, че в последните месеци има повече действия на политическо ниво, отколкото за десет години назад, макар все още да няма решителен обрат в политиките.

Срещата на върха в Ню Йорк също приключи с конкретни ангажименти от 66 държави, 93 компании и над 100 града да постигнат нулеви нетни въглеродни емисии до 2050 г. Дори те да бъдат изпълнени обаче, до намаляването на емисиите до ниво, което да ограничи глобалното затопляне до под 2 градуса по Целзий (каквато е целта на Парижкото климатично споразумение) или още по-добре до 1.5 градуса, остава още ужасно много работа.

Но промяната в нагласите е факт. "Ако политиците не действат, ще изгубят младото поколение. И това ги тревожи", твърди Фолкер Квашнинг. Или, както им каза Грета Тунберг: "Погледите на всички бъдещи поколения са върху вас. И ако изберете да ни провалите, ви казвам, че никога няма да ви простим."

Кой се страхува от Грета Тунберг

Когато на 20 август миналата година Грета сяда пред парламента в Стокхолм с лозунга "Училищна стачка за климата", едва ли си е представяла какво ще последва. Днес тя вече e номинирана за Нобелова награда за мир, срещала се е с папата, Барак Обама, Ангела Меркел, генералния секретар на ООН Антониу Гутериш и Арнолд Шварценегер, изнасяла е речи в Европейския и британския парламент, в американския Конгрес и на Световния икономически форум в Давос.

Грета има синдром на Аспергер (психично състояние от аутистичния спектър) и тя го определя като своя "суперсила", която ѝ позволява да се концентрира върху своята кауза и да бъде пряма и директна, когато говори за нея. "Аз имам специален интерес. Много е типично хората от аутистичния сектор да имат специален интерес. ... Мога да правя едно и също нещо с часове", казва тя пред списание New Yorker. Или в случая с климата - с години. Тя започва да проучва темата за климатичните промени, когато е осемгодишна. Спира да яде месо, да купува неща, които не са абсолютно необходими, и да лети със самолет. Открива силата си да убеждава, когато майка ѝ, известна оперна певица, също спира да лети и на практика жертва международната си кариера, а баща ѝ става вегетарианец. В интервю за The Guardian Грета казва, че постигнатото с родителите ѝ е показало, че има смисъл и че може да променя.

Опитът ѝ да променя света по нейния начин - назидателно, категорично, сплашващо ("Нямам нужда от вашата надежда, искам да изпаднете в паника", заяви тя в Давос) - завихря ураган от нападки срещу нея. Като най-безобидните са, че е фанатичен киборг и PR продукт на семейството си/климатичните алармисти/"зеления" фашизъм, а най-безвкусните стигат до аналогии с девойка от Хитлеровата младеж, използвана за пропаганда в нацистки стил.

Малкото момиче и големите надежди

Критиките срещу Грета идват не само от консервативното дясно и климатичните скептици. Колумнистът на в. New York Times Кристофър Колдуел я обвинява, че призивите ѝза незабавни действия са "в противоречие с демокрацията". Според Колдуел с "грубия си език" и "нереалистичните" си искания шведската тийнейджърка само "сее паника" и "опростенчество". От "зелените" среди се чуват гласове, че измества фокуса върху себе си, нанася щети с догматизма си и окарикатурява каузата, с която се ангажира.

Но противният аргумент е, че, да, картината, която чертае Грета, е черно-бяла, лишена от многобройните нюанси на сложните и координирани действия, нужни за справяне с климатичните проблеми, без да се стига до излишни вреди върху живота на милиони хора. Но пък кой изобщо очаква от едно 16-годишно момиче да има всички отговори и да спаси света? Нали точно за това са политиците. Които - доказано - имат нужда от натиск, за да започнат да правят нещо. А в последната година никой не е показал по-голям талант да ги притиска от едно малко момиче със сърдити очи.