Изненадващо настоящият председател на Съвета на ЕС Финландия е внесъл предложение страните членки да одобрят на 15 октомври началото на преговорите за членство в ЕС със Северна Македония и Албания. До момента началото на процеса по присъединяване на двете страни бе блокирано от няколко членки въпреки препоръката на Европейската комисия, че Скопие и Тирана са готови да започнат преговорите. Миналата седмица министърът на външните работи Екатерина Захариева дори призова в Ню Йорк лидерите на ЕС да бъдат по-смели и да стартират преговорите със Северна Македония и Албания. Днес пък стана ясно, че въпреки нерепените исторически спорове със Скопие България няма да блокира определянето на дата.
Ходът на Финландия обаче не означава, че в Скопие и Тирана могат да отварят шампанското. В петък дипломатите на страните членки са стигнали до задънена улица в обсъждането на кандидатурите на двете страни, въпреки че повечето от 27-те подкрепят началото на преговори. Затова според дипломатически източник в Брюксел председателството е взело решение да изслуша всички мнения и да придвижи въпроса със собствена позиция, която да отразява мнението на мнозинството страни членки. Препоръката обаче тепърва трябва да бъде одобрена тази седмица от посланиците на страните членки в европейската столица, за да може след две седмици Северна Македония и Албания действително да бъдат поканени за началото на преговорите за ЕС.
Засега обаче страни като Франция или Холандия отново са показали неотстъпчивост, което прави съмнително, че в следващите две седмици до срещата на лидерите на 27-те страни - членки на ЕС, може да се вземе решение. Много е вероятно въпросът да остане за обсъждане от държавните и правителствените ръководели на 15 октомври.
Още миналата година, по време на българското председателство на Съвета на ЕС, Европейската комисия препоръча началото на преговори за членство с Македония и Албания. Тогава обаче финалното решение беше отложено първоначално за септември, а след това за 2019 г.
Миналата седмица германският Бундестаг гласува за началото на преговори със Северна Македония и под условие с Албания. Преди година пък холандският парламент също одобри резолюция за преговорите с двете страни, която беше изключително критична към Албания и значително по-малко към Северна Македония. Тези настроения сред страните членки увеличават натиска двете страни да не бъдат групирани и да започнат преговорите си за членство в ЕС поотделно.
Изненадващо настоящият председател на Съвета на ЕС Финландия е внесъл предложение страните членки да одобрят на 15 октомври началото на преговорите за членство в ЕС със Северна Македония и Албания. До момента началото на процеса по присъединяване на двете страни бе блокирано от няколко членки въпреки препоръката на Европейската комисия, че Скопие и Тирана са готови да започнат преговорите. Миналата седмица министърът на външните работи Екатерина Захариева дори призова в Ню Йорк лидерите на ЕС да бъдат по-смели и да стартират преговорите със Северна Македония и Албания. Днес пък стана ясно, че въпреки нерепените исторически спорове със Скопие България няма да блокира определянето на дата.
Ходът на Финландия обаче не означава, че в Скопие и Тирана могат да отварят шампанското. В петък дипломатите на страните членки са стигнали до задънена улица в обсъждането на кандидатурите на двете страни, въпреки че повечето от 27-те подкрепят началото на преговори. Затова според дипломатически източник в Брюксел председателството е взело решение да изслуша всички мнения и да придвижи въпроса със собствена позиция, която да отразява мнението на мнозинството страни членки. Препоръката обаче тепърва трябва да бъде одобрена тази седмица от посланиците на страните членки в европейската столица, за да може след две седмици Северна Македония и Албания действително да бъдат поканени за началото на преговорите за ЕС.
1 коментар
Всъщност никой нормален човек не се интересува от мнението на г-н Борисов. Най-малкото, защото то във всеки един миг може да се промени точно наопаки и да се подкрепи със същите думи, ама в обратен словоред...
Защото има и друга гл.т. - цивилизационната.
Хайде да мислим!
Началото на ЕС е поставено през 1951 г от 6 католически страни. По-късните разширения вкарват предимно католически страни. През 1995 г. се присъединяват и две протестантски от скандинавските. Членки са и трите православни - Гърция, Румъния и БГ.
Защо Турция не става цели 50 г член на ЕС? Ами основният довод против членството й е, че ЕС и християнски съюз.
Проекторазширението на ЕС към БЮРМ и Албания е пробив в тая защитна система, защото чрез двете в ЕС се отваря вратата на политическия ислям към сърцето на християнския свят.
А запхадният християнски свят, доста омацан в неолибералните лигавщини, е абсолютно безпомощен спрямо нагласите на крайностите в исляма.
Пловдивският митрополит е произнесъл феноменална реч, която може да се тълкува и в това отношение.
И за сведение на автора: правителството на Кириакос Мицотакис, ако че не е споменато в текста му, също е сред поставящите условия за членство на двете държавици.
И макар че възможностите са доста ограничени, не е зле по темата да се огледат всичките щуротии, които се изговориха ударно. Включително и праволинейно атлантическите на Цецко Цв.
Този пич и пристаналите му скоро-скоро ще направят евроатлантизма мръсна дума...