Насърчаването на картовите разплащания може да намали сивата икономика

Законните покупки на стоки и услуги, които умишлено са укрити от властите и върху които не се плащат данъци, съставляват може би една трета от световната икономика. Най-сивите икономики са в Африка на юг от Сахара и в Централна Азия, пише Economist.

Поради непрозрачния им характер е трудно да се представят точни данни за икономиките в сянка. Изследователите стигат до оценките си чрез проучвания на общественото мнение или чрез установяване на несъответствия в макроикономическите данни – например за разликата между доходите и разходите в една страна.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Сива икономика – по-малко данъци

Проучване на Международния валутен фонд от 2018 г. установи, че сивата икономика в Европейския съюз възлиза на 17% от официалния БВП. Несъбраните данъци означават по-малко пари за харчене за здравеопазване, образование и сигурност. В много страни от ЕС сивата икономика е достатъчно голяма, за да покрие годишния бюджетен дефицит. Тези загуби вероятно не могат да бъдат възстановени изцяло, но могат да бъдат ограничени.

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Един от начините е да се намалят плащанията в брой. Повечето незаконни транзакции се извършват в брой, защото не могат да се проследят. Плащанията по банков път, чрез дебитна карта или кредитна карта обаче са по-лесни за проследяване. Един от начините да се свие сивата икономика е да се насърчат електронните плащания. Държавите, в които плащанията с карти са по-често срещани, обикновено имат по-малък размер на сивата икономика, както личи от графиката на Economist.



Все повече картови разплащания
и недостатъчен спад на сивата икономика в България

От нея се вижда, че в България нивото на сивата икономика е най-голямо от страните в ЕС, а това на картовите разплащания е най-ниско. В интерес на истината през последните години размерът на сивата икономика в страната намалява, а делът на електронните разплащания нараства.

Плащанията в брой стават все по-непопулярни в България благодарение на голямото проникване на картови продукти сред населението и все по-широката употреба на безконтактната технология.

Сумата на плащанията с банкови карти, извършени в България през миналата година, е надхвърлила за втори пореден път 10 млрд. лв. Това показват обобщените данни за 2018 г. на Българската народна банка. От тях 6.7 млрд. лв. са били вътре в страната, а 3.4 млрд. лв. – към чужбина. Тенденцията на увеличаване на плащанията с карта е стабилна, като през петте години до 2017 г. средногодишното увеличение е с 26%.

Годишният доклад Masterindex на Mastercard, който дава информация за възприятията на българите към разплащателните методи, показва, че през 2019 г. почти всеки българин притежава дебитна карта (98%), докато делът на хората с кредитна е 40%. Притежателите на дебитни карти в България са повече в сравнение с тези в съседните ни Македония и Сърбия. Близо половината от запитаните проявяват интерес към незабавните трансфери и P2P разплащанията, като основна причина за това са бързината и удобството, които осигуряват.

Въпреки продължаващия възходящ тренд България остава последна в ЕС по картови плащания на човек от населението, като най-близо до нас са Румъния и Италия. Най-добре по този показател се представят скандинавските страни Дания, Швеция и Финландия, следвани от Великобритания, показват данните на Европейската централна банка.

По отношение на сивата икономика докладът на МВФ, който разглежда проблема в 158 страни, показва, че през последните 25 години тя намалява в България, но делът й остава един от най-високите в ЕС. Според авторите на документа делът на сенчестата икономика в страната спада от над 35% от БВП през 1991 г. до малко над една пета през 2015 г. Средното ниво за периода от 1991 г. насам обаче е 29.2%. Така България е в дъното спрямо останалите европейски държави, а пред нея са единствено Малта и Румъния. За сравнение - в Германия и Франция сивата икономика е съответно 12 и 14%.