Един от начините е да се намалят плащанията в брой. Повечето незаконни транзакции се извършват в брой, защото не могат да се проследят. Плащанията по банков път, чрез дебитна карта или кредитна карта обаче са по-лесни за проследяване. Един от начините да се свие сивата икономика е да се насърчат електронните плащания. Държавите, в които плащанията с карти са по-често срещани, обикновено имат по-малък размер на сивата икономика, както личи от графиката на Economist.

Все повече картови разплащания

и недостатъчен спад на сивата икономика в България

От нея се вижда, че в България нивото на сивата икономика е най-голямо от страните в ЕС, а това на картовите разплащания е най-ниско. В интерес на истината през последните години размерът на сивата икономика в страната намалява, а делът на електронните разплащания нараства.

Плащанията в брой стават все по-непопулярни в България благодарение на голямото проникване на картови продукти сред населението и все по-широката употреба на безконтактната технология.

Сумата на плащанията с банкови карти, извършени в България през миналата година, е надхвърлила за втори пореден път 10 млрд. лв. Това показват обобщените данни за 2018 г. на Българската народна банка. От тях 6.7 млрд. лв. са били вътре в страната, а 3.4 млрд. лв. – към чужбина. Тенденцията на увеличаване на плащанията с карта е стабилна, като през петте години до 2017 г. средногодишното увеличение е с 26%.

Годишният доклад Masterindex на Mastercard, който дава информация за възприятията на българите към разплащателните методи, показва, че през 2019 г. почти всеки българин притежава дебитна карта (98%), докато делът на хората с кредитна е 40%. Притежателите на дебитни карти в България са повече в сравнение с тези в съседните ни Македония и Сърбия. Близо половината от запитаните проявяват интерес към незабавните трансфери и P2P разплащанията, като основна причина за това са бързината и удобството, които осигуряват.

Въпреки продължаващия възходящ тренд България остава последна в ЕС по картови плащания на човек от населението, като най-близо до нас са Румъния и Италия. Най-добре по този показател се представят скандинавските страни Дания, Швеция и Финландия, следвани от Великобритания, показват данните на Европейската централна банка.

По отношение на сивата икономика докладът на МВФ, който разглежда проблема в 158 страни, показва, че през последните 25 години тя намалява в България, но делът й остава един от най-високите в ЕС. Според авторите на документа делът на сенчестата икономика в страната спада от над 35% от БВП през 1991 г. до малко над една пета през 2015 г. Средното ниво за периода от 1991 г. насам обаче е 29.2%. Така България е в дъното спрямо останалите европейски държави, а пред нея са единствено Малта и Румъния. За сравнение - в Германия и Франция сивата икономика е съответно 12 и 14%.