С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
10 4 окт 2019, 12:23, 22078 прочитания

Най-очакваната криза

Вече всички предвиждат края на бизнес цикъла и растящ риск от рецесия. За България прогнозите са само за забавяне

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Глобалният растеж се забавя, икономиките на големи европейски държави се свиват, експерти очакват обръщане на цикъла.
  • Кога и колко силно ще е потъването зависи от куп рискове: Brexit без сделка, търговската война САЩ - Китай, ситуацията в Близкия изток
  • Прогнозите за България за следващата година засега са оптимистични - растежът само ще се забави

Част от темата

Прогнозите за рецесия през 2020 г.

Какво казват икономистите за глобалната икономика

На този етап никой не очаква рецесия, но рисковете тази прогноза да се обърне са много

Думата криза предполага да се случва нещо драматично и непредвидимо. Затова и очакванията за предстоящи икономически турбуленции догодина трудно влизат в това определение. За надвисналия край на възходящия бизнес цикъл вече се говори открито, като за даденост. Забавянето на глобалния растеж е факт от месеци и някои големи европейски икономики начело с Германия вече отчитат свиване на БВП. Изпреварващи индикатори сигнализират покачваща се вероятност от рецесия в еврозоната и дори в САЩ.

Същевременно прогнозите на различни институции бяха коригирани надолу, но далеч не вещаят срив, а по-скоро забавяне. Консенсусът сред икономическите анализатори е за плавно, но продължително потъване. Всички виждат засилваща се вероятност, но не и сигурност за рецесия в следващите 12 месеца, която освен това може да бъде избегната или отложена с нови монетарни или фискални (доколкото има възможност за такива) мерки. Така че, за да заговорим за криза, трябва да се случи нещо повече от широко прогнозираното обръщане на цикъла. Подобни изненади могат да дойдат по много линии. Стоят притесненията, че годините на отрицателни лихви и заливане на финансовия сектор с ликвидност са произвели балони. Не липсват и апокалиптици, които виждат нов колапс в стил 2008 г., породен от този или онзи ъгъл на световните пазари. А и, разбира се, прогнозите са базов сценарий, в който винаги има поле нещата да се развият по-добре, но и по-зле при материализиране на конкретни рискове. И не е като да няма такива - правителството на Великобритания уверено я води към изход от ЕС без сделка, търговските войни и примирия на САЩ с Китай се движат с непредвидими амплитуди, а цената на петрола е функция от все по-крехкото спокойствие в Близкия изток.


На този фон всеки, който има да прави някакъв бюджет в България, е в дилема. От една страна, все още няма нито данни, нито очаквания, които да сигнализират сериозни трусове тук. Въпреки забавянето на износа практически няма институция, която да прогнозира под 2.5% ръст на БВП за догодина. Същевременно за малка отворена икономика, интегрирана в международните вериги на доставка и с фиксиран курс, няма много бариери пред навлизането на глобалното забавяне. През 2008 г. то се случи с около половин година закъснение, но това не е много надежден индикатор с колко този път могат да се отложат ефектите. А още по-малко може да се предвиди колко тежки ще бъдат те.

Какво показват индикаторите

Че глобално икономиката вече се забавя, не е въпрос на дебат. Дори и само възобновените синхронно парични стимули от ЕЦБ и Федералния резерв са достатъчен знак за притесненията за здравето на големите икономики. Охлаждането се улавя и в статистиката - на места, и особено в еврозоната, доста рязко. PMI индексите, които измерват нагласите на бизнеса, вече дават сигнали за сериозно очаквано свиване в индустриалния сектор в Германия. Те се дублират и от понижението на бизнес климата, измерван от института Ifo. Най-голямата икономика в еврозоната вече отчете свиване на БВП през второто тримесечие на 2019 г. (-0.1%) и когато излязат данни за третото, се очаква те да покажат още едно свиване - класическата дефиниция за рецесия. А притесненията идват най-вече от търговската несигурност в отношенията на САЩ и ЕС, но и на САЩ и Китай - голям вносител на германски инвестиционни стоки.



Великобритания също отчете -0.2% спад за второто тримесечие на 2019 г. и е на крачка от вероятно обявяване на техническа рецесия. Засега с изключение на стагниращата италианска икономика (в последните тримесечия около или малко над нулата) другите европейски страни и особено тези в Централна и Източна Европа показват по-добра устойчивост. Много от тях обаче са свързани с Германия като поддоставчици, така че индустриалните проблеми няма как да не се отразят в намаляване на поръчките и свиване на износа на целия ЕС.

За САЩ картината е по-различна - там индикаторите за реалната икономика доскоро не показваха сериозно забавяне. Данните за индустрията от август обаче сочат свиване. Периодът е все още кратък, за да се види ясен тренд, но индексът на Institute for Supply Management за производството в началото на октомври показа най-ниска стойност от десетилетие. Паралелно с това финансовите пазари дават множество сигнали за предстояща рецесия. Най-много внимание бе обърнато на обръщането на кривата на доходността на американските ДЦК през август, което се приема за един от надеждните индикатори, предсказал всички девет рецесии от 1950-те години насам. По принцип колкото по-дългосрочни са дълговите книжа, толкова по-голяма доходност носят те. Когато обаче всички очакват скорошна рецесия, са по-склонни да купуват по-дългосрочни книжа - цената им се качва, а доходността пада. На подобен принцип функционира и индикаторът за вероятност от рецесия в следващите 12 месеца на Нюйоркската федерална резервна банка, който е на най-високите нива от 2008 г. и показва 37%, като се покачва всеки месец.

Извън това обаче има още много светнали в червено косвени индикатори, които се ползват с различна степен на доверие. Такъв е засилването на продажбите на акции в публичните компании от вътрешни лица - логиката е, че ако директорите в коропорациите искат да кешират книжата си, това значи, че може би очакват спад на цените им. В номинално изражение те са на нивата от 2006-2007 г. Ето и друг пример: наскоро доклад на UBS показа, че глобално повечето фамилни офиси, управляващи финансите на някои от най-богатите хора в света, се готвят за рецесия, като увеличават кеша в балансите си.

Какво може да се обърка

На този фон прогнозите на почти всички международни институции, банки и тинк-танкове не показват сериозни притеснения. Почти всички понижават очакванията си, но никъде в централните им сценарии не може да се открие и следа от глобална рецесия, няма и такива за свиване на БВП в еврозоната или дори за Германия. Всички обаче подчертават засилващите се рискове и евентуалното им материализиране стои като своеобразна застраховка пред реализирането на прогнозите.

И именно тук е проблемът - неизвестните в уравнението при процесите на бурна деглобализация стават толкова много, че предвиждането на икономиката вече граничи с невъзможното. А това оставя възможност очакванията за плитка рецесия да се окажат свръхоптимистчини, като списъкът с какво може да се объркат плановете не е нито кратък, нито пренебрежим. Ето някои от тях:

- Наслагване на негативни политически събития - големите рискове пред глобалната икономика често са изтъквани - търговски войни, Brexit, конфликт с Иран Геополитически рискове винаги е имало, но сега те се развиват много по-хаотично и с големи амплитуди. Замразяването и затоплянето на отношенията САЩ - Китай изглеждат по-подвластни на дневни настроения, отколкото на бизнес логика. И всекидневно се появяват нови подсюжети за възможните оръжия - ако при ограниченията за Huawei аргументът беше национална сигурност, за неща като намерението да се отрежат китайски компании от листване на американски капиталови пазари идейни аргументи липсват. Само по себе си всяко такова рисково събитие би предизвикало шок, който може и да не е достатъчен да потопи икономиката. В комбинация обаче ефектът би могъл да се усили. Отделно самото наличие на толкова непредвидими фактори създава страхове на всички нива - от дребни предприемачи до големи мултинационални компании или финансови институции. А това действа въздържащо за инвестициите и води до забавяне на растежа, дори и да не се стигне до най-лошия изход.

- Неяснота как функционира машината - за справянето с глобалната финансова криза централните банки нагазиха в много некартографирани територии. Балансите им са раздути с трилиони напечатани долари, евро, йени и паундове и в тях стои солидно количество изкупен публичен и частен дълг. Отрицателните лихви и отрицателните доходности размиха оценките за риска и по принуда вкараха инвеститори и банки в рискови активи в търсене на рентабилност. Всичко това е един напълно нов свят, в който не само липсва практически опит как работят закономерностите, но на места липсва и теоретичен. Класическият бизнес модел на банките е съсипан и не функционира в този огледален свят, където парите имат отрицателна стойност. Не е ясно дали именно заради това дори сравнително лека рецесия няма да предизивка сериозни трусове на финансовите пазари. Например през септември ликвидността на овърнайт междубанковите пазари буквално пресъхна, което принуди Федералния резерв да излезе с краткосрочни репо операции. Анализаторите считат, че причините за това замръзване са технически, а не както при фалита на Lehman Brothers - страх от неплатежоспособност.

- Липса на възможност за реакция - всички тези вече почти напълно използвани лостове за отхлабване на паричната политика оставят доста ограничено поле за противодействие от централните банки. Това важи особено за ЕЦБ, която вече 4 години наказва банките с отрицателни лихви и всяко ново понижаване в опит да се тушира рецесия рискува долнително да подкопае печалбите на банките, което може да доведе до друг тип криза - чисто финансова. През годините, докато ЕЦБ правеше "каквото е необходимо", президентът й Марио Драги неспирно призоваваше правителствата да се включат с нужните реформи. Сега в самия край на мандата му той гласовито приканва правителствата, които имат възможност, да се включат и с фискални мерки. Спорно е обаче доколко има фискално пространство за такива и доколко с настъпване на рецесия то няма да изчезне. Анализ на Deutsche bank показва, че съвкупното ниво на задлъжнялост сега е по-високо от това преди предишната криза и въобще по-високо от когато и да е исторически извън военновременни периоди.

- Пукане на балони - годините на лесни пари от централните банки имат и друг проблем - надуват финансови балони в различни активи, които в края на цикъла може да започнат да гърмят неконтролируемо. Идеята на максимално разхлабената парична политика е да стимулира кредитирането, оттам инвестициите и потреблението и това да генерира растеж и инфлация. Проблемът е, че не винаги се покачват цените на стоките, които се търсят - потребителската инфлация, такава каквато я мерят националните статистики, остана ниска, а се вдигат цени на акции, имоти и други активи. Затова и по-дълбока от очакваното криза може да дойде не толкова от индустриален спад, колкото от рязко пукане на някой балон.

- Малки проблеми в голям Китай - през предходната криза Китай беше вносител от последна инстанция за целия свят. Сега обаче Пекин не е в толкова добро здраве и отчита най-бавните си темпове на растеж от десетилетия - за второто тримесечие той падна до 6.2% на годишна база, което е под най-ниското ниво в началото на 2009 г. А за 2020 г. вече има прогнози за под 6%. Засега въпреки индикаторите за слабост опасността от твърдо приземяване на Китай, при което централно планираната икономика стане неудържима, не се счита за твърде вероятна. Но със сигурност при криза Пекин по-скоро ще е фокусиран върху вътрешните си проблеми и може да отвърне със собствени антипазарни мерки (за което и трудно ще бъде критикуван след митата от САЩ). Другите големи развиващи се пазари също страдат от свои проблеми - Турция е в рецесия, от която тепърва ще излиза, а Аржентина е пред пореден финансов колапс.

- Самосбъдващо се пророчество - очакването за рецесия само по себе си може да я задълбочи. При перспективата за свиване на икономиката поведението и на фирми, и на потребители се променя. Първите отлагат и преосмислят инвестиции, а вторите ограничават разходи. Така отслабеното съвкупно търсене се отразява в по-нисък БВП.

Естествено има шанс и дирижабълът на световната икономика този път да бъде направляван внимателно и да се снижи плавно. Но при всичко изброено допускането на грешки изглежда не просто вероятно, а почти сигурно. Надеждите са те да не са големи и да са поправими.
Как изглежда България

Засега прогнозите за цяла Централна и Източна Европа остават по-скоро позитивни, като очакванията на институции и банки са не само за липса на рецесия, но и за минимално забавяне на растежа. Според Unicredit за целия регион понижението ще е с 1 процентен пункт от 3.8% очаквани за 2019 на 2.8% за 2020 г. В страни като България, Хърватия и Чехия обаче анализаторите на банката очакват по-слабо свиване, а по-съществен ефект ще има в Унгария и Румъния.

Конкретно за България в последните си ревизии две банки (Unicredit и Raiffeisen) покачват очакванията си за текущата година леко до 3.5%, но свалят тези за следващата до съответно 2.9 и 2.5%. Все още не са излезли есенните прогнози на Европейската комисия и МВФ, така че не се знае доколко усещането за забавяне ще влезе и в институционалните прогнози. Финансовото министерство също още не е публикувало макрорамката на бюджета и не е ясно при какви параметри се планират държавните финанси за 2020 г. А БНБ в последния си "Икономически преглед" на база данни до 15 юли прогнозира 3.7% за тази, 3.6% за следващата година и 3.4% за 2021 г. Според ветрилообразната графика на централната банка, показваща възможното отклонение от основната й прогноза, практически опасност от рецесия през 2020 г. липсва - тя е под 20%. А с 60% вероятност годишният растеж на БВП през последното тримесечие на 2019 г. ще бъде в интервала 2.7–5%.

Все пак от БНБ виждат повече рискове да бъде постигнат по-нисък растеж от прогнозирания, отколкото възможност да е по-висок. "По-слабо от заложеното в базисния сценарий външно търсене на български стоки и услуги би могло да се реализира при: по-нисък спрямо базисния сценарий икономически растеж на важни за България търговски партньори, допълнително влошаване на икономическата ситуация в Турция, излизане на Обединеното кралство от ЕС без споразумение, а също и при потенциалното въвеждане на допълнителни външнотърговски протекционистични мерки от страна на САЩ", посочват анализаторите на БНБ.

Според Unicredit целият регион вече усеща забавянето в Германия и през последното тримесечие на 2019 и през 2020 г. отслабналият износ ще започне да се процежда и в намаляване на вътрешното търсене. В резултат следващата година ще е първата от десетилетие, в която растежът на БВП на ЦИЕ ще е под потенциалния. България обаче стои добре според банката, която предвижда по-голям ръст само за Полша от следените от нея икономики в региона. Освен това в матрицата си за уязвимост на икономиките Unicredit нарежда България сред тези с най-малки макрорискове, като основните проблемни зони, светещи в червено, са ниското подреждане на страната в класации като Doing Business на Световната банка и Индекса за конкурентоспособност на Световния икономически форум (и двете по-скоро заради нереализирани реформи и меки фактори като бюрокрация, корупция и тромава и непредвидима съдебна система). Страната влиза в края на бизнес цикъла с нисък дълг (малко над 20% от БВП), приличен фискален резерв (10 млрд. лв., от които 3 млрд. лв. Сребърен фонд), излишък по текущата сметка (5.5% от БВП) и сравнително балансиран бюджет, макар и за 2019 и 2020 г. да се очакват дефицити.

Интересно е, че банките предвиждат ръстът на цените на имотите да се запази дори и при умерено забавяне на растежа заради комбинацията от покачване на доходите и ниските лихви. Банкери вече изказват притеснения от бързите ръстове в ипотечното кредитиране при свити маржове, но темповете далеч не са като тези от 2007-2008 г. и засега рисковете се приемат за управляеми. Същевременно не се вижда желание за по-активна регулаторна намеса в укротяване на имотния бум - БНБ въведе допълнителен антицикличен капиталов буфер, но засега не е дала знак да обмисля твърди ограничения за ипотечния пазар (обичайно слагане на таван за съотношенията на заема към обезпечението или заема към дохода на кредитополучателя).

Плюс за България може да е очакваното възстановяване от рецесията на съседна Турция, която е сред най-големите експортни дестинации. А минуси могат да дойдат от всевъзможни външни шокове, които са способни да объркат всякакви планове и да превърнат всяко внимателно прогнозирано забавяне в изненадваща криза.

Капитал #40

Статията е част от брой #40 на седмичния "Капитал" (4 - 10 октомври). В броя ще прочетете още:

- Какво казват икономистите за глобалната икономика
- Нов голям офис проект в "Хладилника"
- Колко струва издръжката на домашен любимец

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Анестезиолозите на алианса Анестезиолозите на алианса

Лидерската среща на НАТО в Лондон се проведе "на обезболяващи", позаглади противоречията и отложи решаването на фундаменталните проблеми за по-късно

5 дек 2019, 202 прочитания

Германия изгони двама руски дипломати заради убийство в Берлин Германия изгони двама руски дипломати заради убийство в Берлин

Прокуратурата подозира руско или чеченско участие в убийството на грузинец в германската столица

5 дек 2019, 243 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Марс в илюминатора...

SpaceX представи почти завършен прототип на първия междупланетен космически кораб Starship

Още от Капитал
Има ли спасение за "Топлофикация София"

Общинското дружество е в критично състояние, но ръководството му твърди, че има въможноти за стабилизиране

Спас Русев: Увеличихме стойността на Vivacom от 750 млн. до 1.3 млрд. евро

Планирам други инвестиции в България след приключване на сделката за БТК

Нов кмет, нова такса смет

Една от основателните причини за ръста на местните данъци и такси е увеличената цена за депониране, кои са другите

Новата еврокомисия: по-малко целувки

Климатичните промени ще са основен приоритет на новия председател Урсула фон дер Лайен, което вещае големи промени за енергийната политика на България

Ново място: Little Bird Place

Галерията е посветена на взаимовръзките между природата и изкуството

Да пишеш в интересни времена

Литовската писателка и носителка на "Златен лъв" Вайва Грайните за нуждата да преценяваме думите си

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10