Новият фронт на търговската война

"Да не забравяме, че в началото Доналд Тръмп предложи да се премахнат митата и квотите и от двете страни. Засега САЩ са от силната страна в този спор, имат в ръцете си арбитражно решение, а от страна на ЕС няма силно противопоставяне. И това е по политически причини, защото страните в ЕС не могат да се обединят около водещ политик. Френският президент Еманюел Макрон се опитва да бъде лидерът на Европа, но засега това не се получава, а и Тръмп един път вече го прати в нок даун с прекратяването на споразумението с Иран", казва за "Капитал" Караиванов, като отбелязва, че САЩ имат търговски дефицит с ЕС, а ЕС има дефицит с Русия и Китай. И по този начин излиза, че ЕС взима пари от САЩ, за да плаща на Русия и Китай. А Тръмп обърна няколко пъти внимание на Брюксел за този проблем."
------------------------------------------
Колкото и да ненавиждам Дъмп заради всичко, което прави и най-вече на което е представител, то не може да се игнорират фактите, посочени в цитата от статията.

Всичко е описано перфектно.

Тактично е избегнато, обаче, обяснението: защо се пропука западната монолитност?
Защо САЩ подхванаха някакви на пръв поглед шизофренни протекционистични войни и със западните си хем конкуренти, хем съюзници? И може ли да биеш по икономиката на едни държави (да осигуряваш спад на доходите и стандарта на живот и ръст на безработицата на гражданите им) и в същото време да искаш същите тия да скачат в окопа, за да мрат за някакви ваши общи ценности?

Излизането на САЩ от Съвместния всеобхватен план за действие (ядрената сделка с Иран) принуди мултинационални корпорации, базирани в ЕС, като Тотал, Алианц, ПСА, Ербъс, Мерцк, Роял Дъч Шел и пр. панически да зарежат бизнес за стотици млрд Е в Иран. И дяловете им бяха изкупени от китайски и руски най-вече енергийни компании. Останаха и празнини - в автомобилостроенето, транспорта.

В този смисъл митата, които САЩ се гласи да наложи на пармиджаното или на гъшия дроб ще са със смехотворен ефект спрямо стотиците милиарди Е загуби от напускането на Иран.

Подходът Тръмп да се представя пред публиката като някакъв шантав счетоводител със сметало, който иска на всяка цена да изравни търговското си салдо, е обидно елементарен.
Нещата ще намерят своето обяснение само, ако се осмисли, че в момента светът е в процес на промяна на геополитическия и идеологическия модел. Еднополюсният неолиберален свят е зад гърба ни и ред събития ни тикат в очите примери за това: иранската опърничавост, турският сербезлък, хусисткото хулиганство към Сауди Арамко, севернокорейската балистична пиромания и т.н.

Доскорошният хегемон е в тотална геополитическа дисфункция и за нея виагра няма открита. Затова от Г-20 в Япония просълзи инфото, че Тръмп, Си и Путин май са се договорили за нещо генерално. Някой някому е обещал да не прави нещо, ако първият си наляга парцалите.

Сред тримата големи няма европейски политик. За да стане Европа субект на собствената си история, явно трябва да се смени това поколение европолитици. Тъжното е, че фон дер Лейеновият евроелит е още по-зле и от Юнкеровия.

Субектността на ЕС видимо ще се отложи за друг път...
А дотогава ЕС ще тича като уплашен помияр, губещ изчезващата следа от довчерашния си господар.