Новият фронт на търговската война

Митата, които САЩ са напът да наложат на Европа, не са едностранно решение, а част от механизма за решаване на спорове в СТО.

Само преди броени години либерализацията на световната търговия се приемаше за даденост. Да, не ставаше лесно и бързо, и имаше "лоши момчета" като Китай, но посоката изглеждаше начертана. Един мандат на Доналд Тръмп обаче превключи международните икономически отношения в негативна спирала от мерки и контрамерки.

Равносметката сега е, че в навечерието на забавяне на глобалната икономика и вероятно рецесия САЩ, Европейският съюз и Китай се обстрелват с нови дози протекционизъм, който допълнително натежава на забавилата обороти индустрия. Макар Вашингтон да се надяваше, че от позицията на силата ще може да спечели от надцакването с мита, вече американската икономика усеща първи ефекти от ответните удари на Пекин. И вместо деескалация се задава нова схватка с Брюксел. През миналата седмица Световната търговска организация (СТО) отсъди, че САЩ могат да наложат мита върху стоки от ЕС за 7.5 млрд. долара заради незаконни субсидии на европейския концерн Airbus.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Спор на 15 години

Най-голямата санкция от арбитражния съд на СТО има дълга предистория. През октомври 2004 г. САЩ се оплакват, че правителствата в ЕС са осигурили преференциално финансиране на Airbus, а следващия юни ЕС подава жалба заради щетите, понесени от Airbus, в резултат на американските субсидии за Boeing под формата на данъчни облекчения и щедри договори с Министерството на отбраната. От тогава досега се проведоха редица заседания, а международната организация се произнесе и срещу двете страни. Всяка от тях направи някои корекции, за да удовлетвори взаимните искания, но нито една не беше доволна. Последното решение не е край на конфликта и след около осем месеца СТО вероятно ще разреши на ЕС да наложи мита върху американския внос по същите причини. Дотогава обаче Тръмп може да се изтъква като победител и (предвидимо) си приписа заслугите.

Администрацията му явно не смята да губи време и ЕС може да очаква мита от 18 октомври - 10% за самолети Airbus, произведени във Франция, Великобритания, Германия и Испания - четирите страни в консорциума, и 25% за селскостопански и промишлени стоки. Търговското представителство на САЩ вече е готово със списъка и той включва, както се очаква, италиански пармезан, шотландско уиски и германски вафли. Дори ако даден продукт не е в него, той все още може да бъде ударен с мито, тъй като артикулите могат да бъдат променяни. С мита няма да се облагат части за самолети, произведени в ЕС и използвани за сглобяване на Airbus в щата Алабама, както и тези, използвани от конкурента Boeing, за да се защитят работните места в САЩ. Вашингтон има да се притеснява за това, защото според Airbus компанията купува близо 40% от частите за самолети от доставчици в САЩ. Тя е платила 50 млрд. долара за купуване на продукти в САЩ през последните три години - повече, отколкото е похарчила във Франция, Германия или Великобритания. Митата могат да влязат в сила само три дни след планираното увеличение на тарифите на 15 октомври на китайски стоки на стойност 250 млрд. долара, до 30% от 25%. А това ще е двоен удар, който може да доведе до повишаване на цените за американските авиокомпании и търговци, които внасят продукти от Европа и Китай и крайните потребители.



Война на изтощение

Белият дом гледа на търговските войни като на лост да накара големите си търговски партньори да променят практиките си. САЩ втора година се опитват да постигнат ново споразумение с Китай, но засега Пекин не се огъва под натиска, въпреки че търговската война доведе до забавяне на растежа на китайската, американската и европейската икономика. Администрацията на Тръмп смята, че митата са били ефективни, за да накарат Китай да преговаря и да убедят Япония да отвори селскостопанския си пазар за американски продукти.

СТО не е на същото мнение и за трета поредна година намали очакванията си за растеж на световната търговия, аналогично на Световната банка и Международния валутен фонд. През септември Организацията за икономическо сътрудничество и развитие заяви, че ескалиращите търговски конфликти водят до намаляване на икономическия растеж до най-ниските нива от последната финансова криза.

Парадоксът е, че този път митата не са едностранно решение на Тръмп, анонсирано посред нощ в Twitter. При това арбитражно решение вероятно те биха били приложени от всеки американски друг президент. Това обаче показва колко уязвими са тези многостранни правила във времето, отбелязва сп. Economist. В сектор като производството на самолети, където субсидиите са масови, винаги е било ясно, че САЩ и ЕС трябва да постигнат взаимноизгодно споразумение. Засега обаче такова няма. А решението на СТО ще действа, докато двете страни се договорят или международната организация реши, че Европа спазва правилата си.

Европа готви отговор

Това не е началото на напрежението САЩ - ЕС по тази линия. Миналата година Тръмп се закани да наложи мита и за вноса на произведени в ЕС автомобили, след като миналата година обложи доставките на алуминий и стомана. В средата на 2018 г. Вашингтон и Брюксел обявиха, че ще работят за търговско споразумение, но преговорите бързо прекъснаха заради спор за селското стопанство, защото САЩ настояват секторът да бъде включен в разговорите, а Франция е твърдо против (ярък пример за протекционизъм от Париж).

"Готовността ни да намерим справедливо споразумение остава непроменена. Но ако САЩ решат да наложат разрешени от СТО мерки за противодействие, това ще тласне ЕС в ситуация, в която няма да имаме друг вариант, освен да направим същото", казва ресорният еврокомисар Сесилия Малмстрьом в изявление, което признава решението на организацията.

Преговори очаква и американският търговски представител Робърт Лайтхайзър. В опит да търсят споразумение САЩ няма да наложат мита от 100% върху стоки от ЕС, въпреки че решението на СТО им го позволява.

Преподавателят в Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" Васил Караиванов определя решението като прецедент, който ще доведе до нова битка, но не и до търговска война между САЩ и ЕС. "Да не забравяме, че в началото Доналд Тръмп предложи да се премахнат митата и квотите и от двете страни. Засега САЩ са от силната страна в този спор, имат в ръцете си арбитражно решение, а от страна на ЕС няма силно противопоставяне. И това е по политически причини, защото страните в ЕС не могат да се обединят около водещ политик. Френският президент Еманюел Макрон се опитва да бъде лидерът на Европа, но засега това не се получава, а и Тръмп един път вече го прати в нок даун с прекратяването на споразумението с Иран", казва за "Капитал" Караиванов, като отбелязва, че САЩ имат търговски дефицит с ЕС, а ЕС има дефицит с Русия и Китай. И по този начин излиза, че ЕС взима пари от САЩ, за да плаща на Русия и Китай. А Тръмп обърна няколко пъти внимание на Брюксел за този проблем.

Чад П. Боун, старши сътрудник в Peterson Institute, заявява пред New York Times, че планираната размяна на мита подчертава неспособността на САЩ и ЕС да работят заедно за създаването на по-всеобхватни правила за глобалната търговия, по-специално за субсидиите. Това може да има големи последици за Китай, който Съединените щати и други държави критикуват, че несправедливо субсидира свои компании и така те нечестно получават конкурентни предимства по света.

Известно е, че всяко противопоставяне между големите играчи води до загуби за по-малките. България е част от ЕС, но в този случай по-скоро имаме противопоставяне между САЩ, от една страна, срещу Германия, Франция, Италия и Великобритания, от друга. Малките икономики на ЕС, особено тези от Източна Европа, стоят настрана от този спор. На практика ефектът за България може да е по-скоро вторичен - намаляването на износа за големите европейски износители.

Козовете на двете страни

Световната търговска организация има да решава паралелно дело, което Европейският съюз заведе срещу САЩ за субсидиране на Boeing и Брюксел състави свой списък на американски продукти на стойност 20 млрд. долара, които би могъл да обложи с мито. Очаква се СТО да обяви това решение в началото на следващата година. До него обаче може и да не се стигне, тъй като САЩ блокират избора на нови членове на апелативния съд на СТО. Той ще бъде само от един съдия през декември, когато изтичат договорите на още двама. За издаване на решения съдът има нужда от поне трима заседаващи членове. Следователно, ако Тръмп не промени курса, СТО няма да може да потвърди дали Европа е отменила субсидиите си за Airbus. С други думи, Тръмп на теория би могъл да поддържа тези мита постоянно, обяснява казуса Economist.

Знаейки това, ЕС се опитва да оправдае своите мита, като използва още по-стар спор, решен в негова полза. През 2002 г. СТО отсъжда, че американската данъчна система предоставя на местните износители предимство спрямо техните европейски конкуренти. В отговор от организацията позволиха на ЕС да въведе свои мита срещу американски износ за 4 млрд. долара годишно, докато САЩ не се съобразят с решението. През 2006 г. въпросът беше решен, след като Вашингтон отмени спорните правила и ЕС оттеглиха митата. Целта на действията на ЕС по всяка вероятност е опит да се притисне Вашингтон за намиране на компромис в спора за производителите на самолети.

Според САЩ ЕС няма право съгласно световните търговски правила да наложи мита срещу санкциите, одобрени от СТО. Вашингтон категорично отхвърля твърдението на Брюксел, че и двете страни са еднакво виновни за субсидирането на своите производители на самолети. Представители от администрацията на Тръмп заявиха, че ЕС ще действа "недобросъвестно", ако наложи мита, като използва стария търговски спор, който според тях е решен 2006 г., отбелязва Politicо.

"Ако ЕС продължи с митата, това ще е пореден удар върху правилата на СТО, чиято цел беше да предотвратяват взаимно ескалиране на реципрочните мита", заявява Едуард Алдън от американския Council on Foreign Relations. Според него подобно решение на Брюксел още повече ще компрометира системата по решаване на спорове към търговската организация.

Шансовете за партньорство

Бъдещите отношения между САЩ и ЕС не се очертават да бъдат безоблачни на фона на предстоящите нови преговори за търговско споразумение. На САЩ им помагат два сериозни фактора – първият е, че делът на външната търговия от БВП на страната е два пъти по-нисък от този в ЕС, а това означава, че Вашингтон е два пъти по-малко зависим от международния търговски обмен, отколкото е ЕС, обяснява ситуацията Караиванов.

Вторият изключително важен фактор е това, че САЩ са нетен износител на енергия и са един от най-големите износители на петрол в света, докато ЕС е нетен вносител и голям потребител. "Евросъюзът внася две трети от енергията, която потребява. На практика САЩ определят цените на петрола и имат много важен лост срещу ЕС", отбелязва той.

САЩ и лично Тръмп обаче също имат какво да губят - ответните мерки не само причиняват болка, но и може да ударят най-силно традиционно републиканските щати. Взаимноизгодното решение очевидно е постигане на споразумение, но това изисква промяна в настанилия се манталитет на деглобализация, което при натрупаното напрежение, доловимото икономическо забавяне и ширещия се популизъм ще е трудно.