Повече прозрачност за непрозрачния валутен режим на Китай например ще е от полза. В петък в държавни медии Пекин обяви график за либерализиране на сектора на финансовите услуги, който трябва да бъде от полза за китайската икономика, както и за чуждестранните компании.

И все пак споразумението, макар че няма много конкретна информация за него, изглежда повече като демонстрация на добра воля, отколкото разрешаване на търговския спор. Американската отстъпка е незначителна - въпреки че увеличението на митата от 25% на 30% върху китайски внос за около 250 млрд. долара няма да се случи, от 15 декември трябва да се увеличат други мита.

Най-голямата печалба на Тръмп от първата фаза на сделката, както той самият я определя, е увеличените покупки на американски селскостопански продукти. Това обаче беше предложено за първи път от Пекин преди две години, припомня Bloomberg.

Обещанието на китайското правителство да купи селскостопански продукти за 40-50 млрд. долара би трябвало да помогне на американските фермери (ако продажбите станат на достатъчно висока цена). Но при търговията се предполага, че става въпрос за пазари, а не за държавна намеса, а търговските експерти се опасяват, че преминаването към "управлявана търговия" ще подкопае още повече световната търговска система.

Обявените от Китай реформи на пазара на финансови услуги до голяма степен са преразказ на старите обещания и може да не се прилагат ефективно. Премахването на ограниченията върху чуждата собственост в сектора на финансите например не е много полезно, ако правителството използва други регулации, за да възпрепятства американските компании, пише Economist.

По-малко от очакванията

"Няма нищо по-голямо от това, което правим с Китай", каза Тръмп в петък. Но обхватът на споразумението е далеч по-малък от това, което самият президент по-рано предвиждаше, или това, което беше на масата, когато преговорите бяха прекъснати през май.

Освен това остават нерешени основни въпроси на фона на по-широките отношения между двете страни – от китайската блокада на мачовете на НБА, през нарастващите протести в Хонконг до американските санкции за китайски технологични компании и забрана за визи за длъжностни лица.

"Тази сделка едва ли разрешава някой от основните източници на търговски и икономически търкания между двете страни", казва пред Bloomberg Есвар Прасад, бивш ръководител на екипа за Китай в Международния валутен фонд, който сега преподава в университета "Корнел".

Контурите на сделката изглеждат много подобни на тези, договорени от министъра на финансите Стивън Мнучин и министъра на търговията Уилбър Рос, които бяха отхвърлени от Тръмп през последните две години, заяви Уенди Катлър, дългогодишен бивш американски търговски преговарящ, който сега оглавява Asia Society Policy Institute. Според него тази сделка може допълнително да бъде отслабена, защото подробностите предстои да се договорят през следващите няколко седмици.

След месеци на ескалация на напрежението Тръмп направи компромис и предложи нещо, на което той се съпротивляваше месеци – частична, а не всеобхватна сделка, която все още може да прерасне в нещо по-всеобхватно, но може да отнеме до три отделни фази на преговори.

Тази промяна в стратегията отразява реалността, за която много анализатори предупреждават от началото на атаката на Тръмп срещу Китай. Докато американският президент непрекъснато засилваше натиска върху Китай с увеличаването на митата, Пекин не беше склонен да направи исканите от него икономически промени.

"Все още има огромна пропаст, която разделя двете страни по основни структурни въпроси", каза Прасад.

Може би най-важното е, че сделката не включва смяна на играта, която администрацията на Тръмп обеща, ще бъде основа за всяка сделка с Китай. Тази промяна трябваше да гарантира, че Пекин няма да отстъпва от поетите ангажименти.

Колко време ще продължи примирието

Големият въпрос за американския бизнес е дали примирието ще се задържи. Засега изглежда, че е постигнат напредък от преговарящите. Доналд Тръмп нарече споразумението "първа фаза" и добави, че окончателната сделка ще бъде толкова голяма, че ще трябва да бъде приключена последователно. Когато преговарящите стигнат до темите за субсидиите на Китай, държавните предприятия или политиките за данни, преговорите вероятно ще станат по-трудни.

"Има оправдан скептицизъм относно това дали дори минисделката ще бъде сключена. Длъжностните лица заявиха, че ще са необходими три до пет седмици за финализиране на детайлите. Миналите преговори се разпаднаха за по-малко време от това", смятат Том Орлик и Елена Шулятева от Bloomberg Economics.

Има и спорове, които надхвърлят самата търговия. Търговският представител на САЩ Робърт Лайтхайзър заяви, че въпросът за китайския телекомуникационен гигант Huawei, който е изправен пред ограничения да продава на американски компании поради опасения за сигурността, не е част от текущия кръг от преговори. На 7 октомври администрацията на Тръмп добави 28 китайски компании към списъка за ограничаване на бизнеса им със САЩ заради нарушенията на правата на човека от китайското правителство в провинция Синдзян. Китайски говорител определи този ход "тежко нарушение на основните норми, регулиращи международните отношения и груба намеса във вътрешните работи на Китай".

В момента изглежда, че атмосферата на преговорите явно се подобрява. Но двете страни не направиха нито съвместно изявление, нито представиха официален текст, който да представи сделката. Възможно е, както и в минали кръгове от преговори, все още да има недоразумения, които ще станат очевидни само с формализирането на сделката.

През следващите седмици преговарящите ще се опитат да изгладят детайлите. След това Доналд Тръмп и Си Цзинпин се очаква да се срещнат в Чили по време на среща на Азиатско-тихоокеанския форум за икономическо сътрудничество на 13 и 14 ноември, където очакванията са сделката да бъде подписана. Дори двамата лидери да я парафират, компаниите все още ще се сблъскват с огромна несигурност и високи мита.