За едни 0.1%

Много малко вероятно е на 17 и 18 октомври, по подобие на бившия британски премиер Маргарет Тачър, германският канцлер Ангела Меркел да скръсти ръце и да каже на 26-те си колеги "искам си парите". Но именно това е посланието на Германия и още четири страни нетни платци, т.е. тези, които внасят повече, отколкото получават от бюджета на ЕС. С излизането на Великобритания и увеличаването на амбициите да се финансират все повече нови и нови политики, сметката за Германия към 2027 г. например нараства с 10 млрд. евро. Спрямо вноската на страната през 2018 г., това би било скок с близо с 30% (без да се отчита инфлацията за периода). Подобно увеличение се очертава и за Холандия, Швеция, Австрия и Дания.

Европейската комисия обяснява, че голяма част от нарастването на вноските се дължи най-вече на инфлацията за периода и ръста на икономиките на страните членки, но за петте страни се очертава допълнителен шок, тъй като ЕК, а и повечето страни членки настояват те да се лишат от намалението на вноските, които дължат. Оригинално създадени за Великобритания (след ултиматума на Тачър през 1984 г.), рабатите намалят малко тежестта на големите нетни платци. Липсващите пари заради намалените вноски обаче се компенсират от останалите страни. Това води до парадокса България да внася в европейския бюджет повече от Германия като относителен дял от националния си брутен продукт (разбира се не и в абсолютно изражение като суми).

Над 50% от публичните инвестиции в България с произход от бюджета на ЕС

Фотограф: Анелия Николова

Берлин освен това е недоволен и от "непропорционалните промени" в разходната част. За да върже сметките през 2018 г., Европейската комисия предложи средствата от структурните фондове на ЕС за страната, които основно отиват в Източна Германия, да паднат с 20%, т.е. от Германия се очаква не само да дава повече, но и да получава по-малко. Нещо като ситуацията, в която попада Великобритания през 80-те години на миналия век, заради което Маргарет Тачър казва прословутата си фраза.

Автор: Капитал

Преглед на оригинала

Затова петте "пестеливи" държави предлагат на европейския бюджет за 2021 - 2027 г. да се сложи таван от 1% от съвкупния брутен национален продукт на 27-те страни членки. Това означава той да се запази като обща сума – малко над един трилион евро, в общи линии на сегашното си ниво, но без Великобритания. В същото време, за да се компенсира напускането на Обединеното кралство и да се намери финансиране за нови политики, Европейската комисия предложи с малко над десет процента по-висок таван (1.114%). Разликата е над 100 млрд. за седем години. Само за сравнение – това е двойно повече от общата сума, която е предвидена за кохезионния фонд (от който се финансират основно по-бедните източноевропейски страни).

Дори и да не се случи исканото драстично свиване на бюджетните разходи, надеждите на всички източноевропейски страни за "по-амбициозен" бюджет (каквато е и официалната българска позиция), просто няма как да се сбъднат. В Брюксел европейските лидери ще обсъждат таван за бюджет в рамките на 1.03-1.08%, както предлага финландското председателство на Съвета на ЕС. Това означава, че ще се наложи някакво орязване, което е много вероятно да се случи за сметка на "печелившите" като България. В предложения от ЕК бюджет за страната бяха предвидени с 8% повече пари от структурните и кохезионните фондове на ЕС, докато за Чехия, чийто брутен продукт (като паритет на покупателната стойност) е вече по-висок от португалския, средствата бяха орязани с 24%.

Какво още засяга България

Отново, за да компенсира отворената дупка, ЕК предложи бюджетът на ЕС да започне да се пълни от нови източници на приходи – част от средствата от правата за емисии на въглеродни квоти, такса за изхвърлената непреработена пластмаса и процент от хармонизираните корпоративни данъци. Но фона на трилионния бюджет на ЕС общата сума не е голяма, но непропорционално голяма част ще трябва да дойде от по-бедните страни на ЕС, такива като България, които имат много въглищни ТЕЦ и рециклират малко.

Унгария вече заплаши, че ще блокира всякакви нови ресурси за сметка на по-бедните държави. Поне официално София не е заемала рязка позиция по този проблем.

За сметка на това българското правителство отдавна възразява срещу опита европейските средства да се обвържат с върховенството на правото. Най-упорита съпротива обаче оказва Унгария, която дори заплаши да блокира приемането на бюджета, за което се изисква единодушие от всички страни членки. Въпреки че не е официално артикулирана, позицията на повечето източноевропейски страни е да се съгласят на подобно обвързване, тъй като то е жертвеният агнец, който трябва да се принесе на западноевропейското обществено мнение, за да се запази "солидарността", т.е. трансферът на средства от по-богатите към по-бедните страни.

Вероятно София в крайна сметка ще смекчи съпротивата си, както се случва с много други категорични позиции. Новата процедура за наказание на страни, които имат проблеми с правораздавателните си органи, дава повече правомощия на ЕК, т.е. страните членки ще имат по-малка възможност да се месят. Но както България и Румъния доказаха с продължилия вече 11 години мониторинг на ЕК над правосъдните им системи, брюкселската еврокрация е безсилна пред страни, които не искат да се реформират.