С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 17 окт 2019, 17:31, 11957 прочитания

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027
  • Големите донори като Германия настояват вноските им да не се увеличават
  • Това може да доведе до орязване на предложените от Европейската комисия фондове за България, която е една от малкото страни, които като цяло запазват нивото си на финансиране
Ако Brexit не засенчваше всичко, а Северна Македония и Албания вече бяха получили покана да започнат преговори за членство в ЕС, тази седмица в Брюксел трябваше да се говори само за пари. По време на срещата на лидерите на 27-те тази седмица (след редакционното приключване на броя) трябва да се постигне напредък в базовия въпрос – кой колко ще дава и кой колко ще получава от бюджета на евросъюза за периода 2021 - 2027 г. Въпреки опитите в последната година да се намери компромис пропастта между имащите - Германия, Холандия, Австрия, Швеция и Дания, и искащите - цяла Централна, Източна и Южна Европа, остава огромна. Става дума за над 100 млрд. евро за седем години.

През 2018 г. Европейската комисия предложи бюджет за 2021 - 2027 г., който в номинално изражение е с няколко процента по-висок от този за предходния период. Това позволява както да се компенсират загубите от напускането на Великобритания (която би трябвало да внася между 12 и 14 млрд. евро годишно), така и да се финансират нови програми в областта на обраната, научните изследвания или охраната на границите. Като цяло българското правителство посрещна с облекчение новината – страната е една от малкото, които получават повишение на средствата по структурните и кохезионните фондове на ЕС и губи относително малко пари в областта на земеделието. Въпреки че България ще трябва да плаща малко повече в бюджета на ЕС, общият баланс ще продължава да е повече от положителен (през миналата година страната е била на плюс с близо 1.6 млрд. евро). Тази картина обаче ще бъде леко помрачена.



За едни 0.1%

Много малко вероятно е на 17 и 18 октомври, по подобие на бившия британски премиер Маргарет Тачър, германският канцлер Ангела Меркел да скръсти ръце и да каже на 26-те си колеги "искам си парите". Но именно това е посланието на Германия и още четири страни нетни платци, т.е. тези, които внасят повече, отколкото получават от бюджета на ЕС. С излизането на Великобритания и увеличаването на амбициите да се финансират все повече нови и нови политики, сметката за Германия към 2027 г. например нараства с 10 млрд. евро. Спрямо вноската на страната през 2018 г., това би било скок с близо с 30% (без да се отчита инфлацията за периода). Подобно увеличение се очертава и за Холандия, Швеция, Австрия и Дания.

Европейската комисия обяснява, че голяма част от нарастването на вноските се дължи най-вече на инфлацията за периода и ръста на икономиките на страните членки, но за петте страни се очертава допълнителен шок, тъй като ЕК, а и повечето страни членки настояват те да се лишат от намалението на вноските, които дължат. Оригинално създадени за Великобритания (след ултиматума на Тачър през 1984 г.), рабатите намалят малко тежестта на големите нетни платци. Липсващите пари заради намалените вноски обаче се компенсират от останалите страни. Това води до парадокса България да внася в европейския бюджет повече от Германия като относителен дял от националния си брутен продукт (разбира се не и в абсолютно изражение като суми).

Над 50% от публичните инвестиции в България с произход от бюджета на ЕС

Фотограф: Анелия Николова

Берлин освен това е недоволен и от "непропорционалните промени" в разходната част. За да върже сметките през 2018 г., Европейската комисия предложи средствата от структурните фондове на ЕС за страната, които основно отиват в Източна Германия, да паднат с 20%, т.е. от Германия се очаква не само да дава повече, но и да получава по-малко. Нещо като ситуацията, в която попада Великобритания през 80-те години на миналия век, заради което Маргарет Тачър казва прословутата си фраза.

Затова петте "пестеливи" държави предлагат на европейския бюджет за 2021 - 2027 г. да се сложи таван от 1% от съвкупния брутен национален продукт на 27-те страни членки. Това означава той да се запази като обща сума – малко над един трилион евро, в общи линии на сегашното си ниво, но без Великобритания. В същото време, за да се компенсира напускането на Обединеното кралство и да се намери финансиране за нови политики, Европейската комисия предложи с малко над десет процента по-висок таван (1.114%). Разликата е над 100 млрд. за седем години. Само за сравнение – това е двойно повече от общата сума, която е предвидена за кохезионния фонд (от който се финансират основно по-бедните източноевропейски страни).



Дори и да не се случи исканото драстично свиване на бюджетните разходи, надеждите на всички източноевропейски страни за "по-амбициозен" бюджет (каквато е и официалната българска позиция), просто няма как да се сбъднат. В Брюксел европейските лидери ще обсъждат таван за бюджет в рамките на 1.03-1.08%, както предлага финландското председателство на Съвета на ЕС. Това означава, че ще се наложи някакво орязване, което е много вероятно да се случи за сметка на "печелившите" като България. В предложения от ЕК бюджет за страната бяха предвидени с 8% повече пари от структурните и кохезионните фондове на ЕС, докато за Чехия, чийто брутен продукт (като паритет на покупателната стойност) е вече по-висок от португалския, средствата бяха орязани с 24%.

Какво още засяга България

Отново, за да компенсира отворената дупка, ЕК предложи бюджетът на ЕС да започне да се пълни от нови източници на приходи – част от средствата от правата за емисии на въглеродни квоти, такса за изхвърлената непреработена пластмаса и процент от хармонизираните корпоративни данъци. Но фона на трилионния бюджет на ЕС общата сума не е голяма, но непропорционално голяма част ще трябва да дойде от по-бедните страни на ЕС, такива като България, които имат много въглищни ТЕЦ и рециклират малко.

Унгария вече заплаши, че ще блокира всякакви нови ресурси за сметка на по-бедните държави. Поне официално София не е заемала рязка позиция по този проблем.

За сметка на това българското правителство отдавна възразява срещу опита европейските средства да се обвържат с върховенството на правото. Най-упорита съпротива обаче оказва Унгария, която дори заплаши да блокира приемането на бюджета, за което се изисква единодушие от всички страни членки. Въпреки че не е официално артикулирана, позицията на повечето източноевропейски страни е да се съгласят на подобно обвързване, тъй като то е жертвеният агнец, който трябва да се принесе на западноевропейското обществено мнение, за да се запази "солидарността", т.е. трансферът на средства от по-богатите към по-бедните страни.

Вероятно София в крайна сметка ще смекчи съпротивата си, както се случва с много други категорични позиции. Новата процедура за наказание на страни, които имат проблеми с правораздавателните си органи, дава повече правомощия на ЕК, т.е. страните членки ще имат по-малка възможност да се месят. Но както България и Румъния доказаха с продължилия вече 11 години мониторинг на ЕК над правосъдните им системи, брюкселската еврокрация е безсилна пред страни, които не искат да се реформират.

Капитал #42

Текстът е част от новия брой на седмичния Капитал (18-24 октомври). В броя ще прочетете още:

- Балканска телекомуникационна компания
- Втори опит: Келнер взима bTV
- Да сготвиш Боби Михайлов

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Европейската инвестиционна банка спира финансирането на въглища и газ 3 Европейската инвестиционна банка спира финансирането на въглища и газ

Решението на ЕИБ рязко ще повиши цената на енергийните проекти, които разчитат на изкопаеми горива

15 ное 2019, 1928 прочитания

Майкъл Карпентър: Подкопаването на демокрацията е най-сериозният проблем за НАТО 1 Майкъл Карпентър: Подкопаването на демокрацията е най-сериозният проблем за НАТО

Старши директорът на тинк-танка Penn Biden пред "Капитал"

15 ное 2019, 2217 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Още от Капитал
Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10