С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 17 окт 2019, 12:48, 2892 прочитания

Сирийската авантюра на Ердоган подкопава НАТО

Може ли Северноатлантическият алианс бъде въвлечен във война заради Турция

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Дори само фактът, че съюзници в НАТО се заплашват с оръжейно ембарго, дискредитира алианса.
Отвъд преките ефекти за изострянето на ситуацията в Северна Сирия и Близкия изток операцията на Турция срещу кюрдските сили създава нови фундаментални рискове за сигурността на западните държави и по-конкретно за функционирането на техния отбранителен съюз НАТО. Опасностите в общи линии могат да бъдат разделени в три категории: все по-голям разкол между страните членки, нарастващи съмнения за лоялността на съюзниците и опасения от директно въвличане на Северноатлантическия алианс във военни действия. Към това могат да се добавят и страховете на Европейския съюз, че възобновяването на активните бойни действия на сирийска земя могат да провокират нова бежанска вълна към Стария континент.

Не случайно генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг замина на спешно посещение в Анкара още миналия петък, където дипломатично обяви, че "Турция е голяма регионална сила, но с голямата сила идва и голямата отговорност". Столтенберг призова "да се избегнат всякакви едностранни действия, които могат доведат по-нататъшна дестабилизация на региона и да ескалират напрежението". Което обаче срещна твърд отпор от турска страна – президентът Реджеп Тайип Ердоган отвърна, че операцията ще приключи, когато кюрдските сили свалят оръжие и се изтеглят от "зоната за сигурност" и никакви евентуални санкции няма да го разколебаят. Но дори самият факт, че съюзници в НАТО изведнъж започват да се заплашват с оръжейно ембарго, провокира притеснения за единството на отбранителната организация, нейната ефективност и решимостта й да действа.

Разцепление сред съюзниците


Само два дни по-късно дойде пресен пример и за разцеплението в редиците на алианса по повод турската инвазия в Сирия. Това беше поведението на британския министър на отбраната Бен Уолъс по време на Парламентарната асамблея на НАТО в Лондон. "Абсолютно ясно е, че Турция продължава да е заплашена от групи като ПКК (Кюрдската работническа партия – бел. ред.) - терористична организация, присъстваща и в тази държава (Сирия). Турция понякога трябва да направи това, което е нужно, за да се защити", обяви той в понеделник, шокирайки голяма част от представителите на другите европейски страни. По принцип ПКК е различна от сирийската кюрдска YPG, която от своя страна изнесе на гърба си битката срещу ИДИЛ, но Анкара поставя знак на равенство между двете организации. Правителството на Унгария пък обяви във вторник, че подкрепя турските планове за заселване на сирийски бежанци в планираната 30-километрова зона, която армията на Ердоган планира за отвоюва от кюрдите.

В дипломатическите среди изказването на Бен Уолъс бе изтълкувано като опит за печелене на по-изгодна позиция за Великобритания в евентуални преговори за търговско споразумение с Анкара след Brexit. Де факто обаче така властите в Лондон разбиха единството на водещите европейски държави, заклеймяващи военната авантюра на Ердоган. В отговор депутат от немския Бундестаг реторично попита британския военен министър: "Ако сте убеден, че Турция има легитимна причина да нахлуе в Сирия, какво бихте отговорили на турците, ако ви попитат дали НАТО ще ги подкрепи, позовавайки се на член 5 от договора на организацията?" Въпросният текст от Вашингтонския договор гласи, че въоръженото нападение срещу една страна членка се третира като акт на агресия срещу всички всички.

Ще се разгори ли конфликтът още повече



Питането на германския депутат поставя на масата най-фундаменталния проблем, който тревожи Запада в момента – може ли да се окаже, че всички държави от Северноатлантическия алианс трябва да обявят война на Сирия, ако се стигне до сблъсъци между армиите на Башар Асад и Ердоган? Хипотетичната ситуация бе коментирана и от външния министър на Люксембург Жан Аселборн. "В момента имаме член на НАТО – Турция, който напада войските на Асад – фактически президент на Сирия. Представете си, че Сирия или съюзниците на Сирия отвръщат и атакуват Турция. Имаме член на НАТО, имаме и член 5, имаме пакт за взаимна защита. Това означава, че всички натовски страни са атакувани и трябва да се притекат на помощ на Турция", посочи Аселборн.
До нова мигрантска вълна едва ли ще се стигне, защото турската армия е разположена между ЕС и бежанците.


Министър-председателят Бойко Борисов също се включи в разсъжденията в тази плоскост. Той допусна, че ситуацията може още повече да се усложни, ако Турция поиска активиране на клаузата за взаимна защита на държавите от НАТО. "Може да стане много интересно – турските официални власти казват, че имат над 700 нападения от кюрди и от сирийци. Така ли е или не е – нито искам да знам, нито се интересувам, но те вече официално говорят за член 5-и", коментира българският премиер след заседанието на съвета за сигурност във вторник. Борисов обаче застана в своеобразен геополитически шпагат по темата - от една страна, България призова за спиране на операцията срещу кюрдите, но от друга, се обяви против евентуални санкции срещу Турция, защото "имаме пет милиарда долара стокооборот". Премиерът изпада и в изключително неудобната позиция да бъде похвален от турския външен министър Мевлют Чавушоглу, който разчете предишните му изказвания като подкрепа за бойните действия срещу кюрдите.

Всички срещу Ердоган

Експертите в сферата на сигурността са изключително скептични по въпроса за евентуална ескалация на конфликта и въвличане на НАТО в бойните действия. Най-малкото защото Турция видимо е инициатор на операцията и я води на територията на съседна държава.

"Има ясно установени правила в НАТО. Ако има такъв тип рискове, те минават през консултации, базирани на споделяне на разузнавателна информация, в резултат на което може да се стигне до решение само на базата консенсус", коментира бившият служебен министър на отбраната Велизар Шаламанов, който е и бивш зам.-директор на агенцията по информация и комуникация на алианса. "Много ясно е казано във Вашингтонския договор, че за целта трябва да има установена агресия срещу територията на страна член", допълва той. И уточнява: "Има изглед тази операция да бъде спряна, тъй като тя не може да бъде успешна. И това много скоро ще бъде разбрано от пряко въвлечените. Освен това много изчистената позиция на основните съюзници в НАТО, на ЕС, включително и на Русия показват, че военен изход не може да бъде постигнат, нито това може да бъде използвано за икономически натиск или за искане на допълнителни средства."

Според Улрике Франке от Европейския съвет по международни отношения е "изключително малко вероятно" Турция да пожелае активиране на член 5 в тази ситуация, защото, ако поиска помощ, Анкара ще изпадне в неизгодната позиция "да признае своя провал". Дори обаче Ердоган да го направи, това не задължава другите членове да пратят армиите си на война, а да се притекат на помощ "с действия, които сметнат за необходими". "Това е фундаментално неразбиране, че когато един член на НАТО каже, че е атакуван, всички останали задължително трябва да дойдат с танкови батальони", обобщава Франке, цитирана от Politico.eu.

Разделяй и владей

"Най-големият дългосрочен риск е за разцепление в НАТО. Доверието в Турция ще намалее, от Турция към съюзниците - също", коментира за "Капитал" бившият служебен министър на отбраната Тодор Тагарев. Според него до сценарий с активиране на член 5 няма как да се стигне, защото по своята същност това не е отбранителна операция. Той смята, че дори да има сблъсъци с редовната армия на Асад, най-вероятно тя би се въздържала от атаки срещу каквото и да било на турска територия. "Това, което е важно да се отбележи, е, че очевидно ЕС като организация трудно може да бъде играч в тази ситуация. Самият факт, че на членките им трябват по 3-4 дни да вземат решение по нещо, което в общи линии е ясно, е показателен", допълва той. И отбелязва, че руснаците играят именно на тази струна – че ЕС е разединен и нерешителен.
Настоящата криза може да даде коз на Тръмп да твърди, че НАТО не работи ефективно и е отживелица.


Първият пример в тази посока дойде още в сряда, когато руският посланик в ЕС Владимир Чижов предупреди гърците, че ще бъдат изоставени като кюрдите, по време на свое посещение на остров Родос. Темата за турската операция е изключително чувствителна за властите в Атина, която има дългогодишни търкания и териториални спорове с Анкара относно акваторията на Егейско море. Чувствителна е и темата за разделената на две Република Кипър, в чиито териториални води Турция в момента провежда сондажи за природни ресурси въпреки протестите на ЕС.

Може би най-притеснителното нещо в ситуацията обаче е поведението на американския президент Доналд Тръмп, провокирал настоящата криза с изтеглянето на щатските военни сили от кюрдските райони в Сирия. Защото набиращите скорост разцепление и недоверие в НАТО може да го върнат на първоначалната му позиция, че Северноатлантическият алианс е отживелица от времето на Студената война.

Капитал #42

Текстът е част от новия брой на седмичния Капитал (18-24 октомври). В броя ще прочетете още:

- Балканска телекомуникационна компания
- Втори опит: Келнер взима bTV
- Да сготвиш Боби Михайлов

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Европейската инвестиционна банка спира финансирането на въглища и газ 3 Европейската инвестиционна банка спира финансирането на въглища и газ

Решението на ЕИБ рязко ще повиши цената на енергийните проекти, които разчитат на изкопаеми горива

15 ное 2019, 1950 прочитания

Майкъл Карпентър: Подкопаването на демокрацията е най-сериозният проблем за НАТО 1 Майкъл Карпентър: Подкопаването на демокрацията е най-сериозният проблем за НАТО

Старши директорът на тинк-танка Penn Biden пред "Капитал"

15 ное 2019, 2241 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Турската офанзива в Сирия: Раздвижване на смъртоносните пясъци

Военната операция на Анкара повишава риска от нова вълна бежанци и терористични атаки в Европа

Още от Капитал
Повече прозрачност в общинския съвет

Основните политически групи единодушно се ангажират с промени в досегашния начин на работа

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10