С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 17 окт 2019, 13:08, 5300 прочитания

Турската офанзива в Сирия: Раздвижване на смъртоносните пясъци

Военната операция на Анкара повишава риска от нова вълна бежанци и терористични атаки в Европа

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Нахлуването на Турция в Сирия качва риска от нова вълна бежанци и терористични атаки в Европа.
  • След оттеглянето на САЩ Русия определя условията в Сирия и е тази, която може да спре Ердоган.
  • Оставеният от САЩ вакуум развързва ръцете на Путин и Иран и може да възроди ИДИЛ.
През 1975 г., след като Вашингтон оттегля подкрепата на ЦРУ за борещите се за автономия кюрди в Ирак, Хенри Кисинджър формулира американската линия по следния начин: "Обещайте на кюрдите всичко, дайте им каквото могат да вземат, и майната им, ако не могат да разберат шегата." Така повече от четири десетилетия по-късно решението на президента Доналд Тръмп да изостави кюрдите, най-важният съюзник на САЩ в Сирия, не е особено оригинално. Което не означава, че не е късогледо, безразсъдно и опасно.

Само за дни "огромната и несравнима мъдрост" на Тръмп да обяви на 6 октомври изтеглянето на американските войски от Северна Сирия и с това да отвори пътя за турска офанзива срещу кюрдите преначерта картата на бойното поле и подпали един до момента относително спокоен район в разкъсваната от осемгодишен конфликт държава. Резултатите от започналата на 9 октомври турска инвазия в Североизточна Сирия са смърт, прогонени хора и избягали от затворите джихадисти. За Европа и намиращата се на първа линия до Турция България това покачва риска от нова вълна бежанци и от терористични атаки, извършени от озовали се на свобода бойци от заплашващата да надигне глава Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ).


Импулсивните ходове на Тръмп са подарък за противниците на Америка и Запада в Близкия изток - Русия, Иран и техният клиент, бруталният режим на сирийския президент Башар Асад. Американската неангажираност и турската агресия поставят на изпитание и НАТО (вижте на стр. 34).

И след Тръмп - хаос

Когато преди десет месеца Тръмп обяви американско изтегляне от Сирия, това доведе до оставката в знак на протест на тогавашния министър на отбраната Джеймс Матис, а президентът даде на заден и само намали наполовина броя на войниците. Сега дошлата изневиделица дори за Пентагона заповед за напускане на 100 от оставащите близо 1000 американски войници в Сирия (които досега се намираха в странната позиция да стоят между съюзника на САЩ в НАТО Турция и американския партньор на терен, кюрдските милиции YPG) изцяло промени картината в региона.



От началото на турската инвазия в Североизточна Сирия насилието е довело до смъртта на десетки и до прогонването на над 150 000 души. Настъпващите турски части и сирийските бунтовници под тяхно командване вече са обвинявани в жестокости и военни престъпления. На циркулиращо из социалните мрежи видео е заснет сирийски боец, който показно екзекутира завързан кюрдски пленник.

Оставени сами пред турската офанзива, кюрдите прибегнаха към единственото спасение - договорка с Асад и Русия. "Ако трябва да избираме между компромиси и геноцид срещу нашия народ, без съмнение избираме живота", написа кюрдският командир Мазлум Абди в статия за сп. Foreign Policy. Вероятно с цел запазване на отворени опции оглавяваните от кюрдите Сирийски демократични сили от години се опитват да избягват открита конфронтация с режима в Дамаск. И сега бяха принудени да сключат немислима допреди дни сделка с Асад, носеща отпечатъците на кремълската дипломация.

"Русия не само води играта, но и определя условията в Сирия. Тя активно помогна за успешното сближаване между YPG и сирийския режим. И сега това позволява на Дамаск да влезе в Североизточна Сирия за първи път от 2012 г. насам и да наложи контрол над територии там. Така Русия определено печели", казва пред "Капитал" Синан Юлген, председател на Центъра за икономически и международни изследвания в Истанбул (EDAM). И докато Турция и Асад (с подкрепата на Кремъл) настъпват, Америка отстъпва. На 13 октомври министърът на отбраната Марк Еспър обяви, че Вашингтон ще изтегли всички оставащи американски войници в Северна Сирия, за да не се озоват притиснати между армиите на Анкара и Асад. Което на практика е признание, че Америка е безсилна на бойното поле за разлика от Русия. "Москва вероятно е най-важният играч на терен в Сирия и вече видяхме как тя постави руските сили като буфер между турската и сирийската армия", посочва пред "Капитал" Дейвид Бътър от британския аналитичен център Chatham House.

Оставеният от САЩ вакуум развързва и ръцете на Иран в региона. След като Тръмп оттегли Америка от споразумението за иранската ядрена програма и вдигна напрежението с политиката си за упражняване на "максимален натиск" върху Техеран, на практика иранският режим и неговите проксита са оставени да атакуват петролни танкери в Омрузкия проход и нефтени инсталации в Саудитска Арабия без особени последствия. Вашингтон не успява и да се противопостови на влиянието на Техеран в Сирия и Ирак, където подкрепяното от Америка правителство на премиера Адел Абдул Махди се клати на фона на облени в кръв протести.

"До известна степен Турция също печели в тази ситуация, защото успя да предотврати появата на границата си на регион, контролиран от YPG и Кюрдската работническа партия", казва Синан Юлген. Въпросът за турския президент Реджеп Тайип Ердоган е дали не започва авантюра, в която има риск да затъне. След като успя да притисне Тръмп да му даде зелена светлина за офанзивата, сега Ердоган внимателно трябва да прецени докъде да стигне тя. Една от целите - отслабване и прогонване на YPG (които Анкара смята за сирийско разклонение на ПКК) и осуетяване на създаването на кюрдска автономия в съседство с Турция, изглежда постигната за момента.

Но завладяването и контролирането на територия с 430 км дължина на 30 км навътре в Сирия, където да бъдат разселени намиращите се в Турция 3.6 млн. сирийски бежанци, може да се окаже скъпо и вероятно кърваво начинание. Както вече показва навлизането на частите на Асад в град Манбидж, в някой момент Турция ще трябва да реши дали да се сражава със сирийския режим, или да се договори с него кой какво да владее в тази зона. "Анкара ще опита да създаде някакъв вид дългосрочен демографски буфер между нея и основните сирийски кюрдски области, за да предотврати свързването на кюрдите в Турция с кюрдите в Сирия. Турските власти вече инвестираха във вид "турска зона" западно от Ефрат и северно от Алепо, където вкараха доста ресурси. От турска гледна точка те вече изразходват средства за подслоняването на сирийски бежанци в страната, така че ще гледат на "зоната за сигурност" като на ценово неутрално начинание, тоест преместване на хора от една област в друга", смята Дейвид Бътър.

Голямата опасност е възраждането на ИДИЛ в настъпилия хаос. Но както отбелязва пред "Капитал" проф. Джошуа Ландис от Университета в Оклахома, опасенията може да са преувеличени. "Нито кюрдите, нито сирийското правителство искат съживяване на ИДИЛ. Сега Дамаск е във възход, освен това е в съюз с кюрдите и разчита на помощта на Русия и Иран, така че всички тези страни имат интерес да унищожат джихадистите." Разбира се, Америка има много повече ресурси за заличаването на остатъците на ИДИЛ, но не иска да помага на Дамаск. "И САЩ трябва да решат дали не харесват повече ИДИЛ, или не харесват повече сирийското правителство. А това е голям проблем за американците, защото никога не са сигурни кого не харесват повече", добавя Ландис.

Разместването на шахматната дъска

Отдръпването на САЩ от Близкия изток, макар и сега да се случва с типичната за Тръмп шокираща непредвидимост, всъщност е продължаване на политиката на Барак Обама, който бързаше да изкара Америка от войната в Ирак и искаше да насочи вниманието й към Азия. Проблемът е за Европа, която отново се оказва неподготвена. Както отбелязва анализ на Натали Точи (съветник на върховния представител на ЕС по външната политика Федерика Могерини) и Синан Еким в Politico, "за разлика от САЩ европейците не могат да си позволят лукса просто да си тръгнат. Те са свързани с Турция и Близкия изток по исторически, географски, обществени и икономически причини". Ердоган заложи "на изолационизма на Тръмп и малодушието на Европа" и рискът му се отплаща. Руският президент Владимир Путин също има защо да е доволен.

Опитите на Америка и Европа да спрат Ердоган със санкции засега не са успешни. "Санкциите са много лош инструмент, ако идеята е да накарат Турция да промени поведението си. Единственото, което могат да постигнат, е да ескалират още повече напрежението между САЩ и Турция и ЕС и Турция. За да работят подобни мерки, те трябва да имат ясна цел, а случаят не е такъв. Какво искат САЩ и ЕС да направи Турция в Сирия? Освен това санкциите са доста меки за момента", отбелязва Синан Юлген. Всъщност, ако някой може да окаже натиск на Ердоган, то това по-скоро е Путин. "Руснаците са единствените, които могат да убедят Турция. Но САЩ все още имат влияние над Анкара, защото са членове на НАТО. Същото се отнася и за Европа, която икономически е много важна за Турция", смята Джошуа Ландис. Въпросът е дали във Вашингтон и Брюксел има някой, който ще се осмели да използва тези инструменти.

Мантрата на Тръмп е, че Близкият изток не носи нищо освен "пясъци и смърт". Но историята показва, че всеки, който си тръгне прибързано оттам, отново бива завлечен в прашната бездна.

По темата работи и Марина Станева

Капитал #42

Текстът е част от новия брой на седмичния Капитал (18-24 октомври). В броя ще прочетете още:

- Балканска телекомуникационна компания
- Втори опит: Келнер взима bTV
- Да сготвиш Боби Михайлов

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Британската предизборна кампания замеси и "Наистина любов" 1 Британската предизборна кампания замеси и "Наистина любов"

Тези избори утвърдиха експлоатацията на емоционални послания със съмнителна достоверност от всички водещи партии

11 дек 2019, 882 прочитания

Европейската зелена сделка: Европа ще стане първият климатично неутрален континент до 2050 г. 2 Европейската зелена сделка: Европа ще стане първият климатично неутрален континент до 2050 г.

За изпълнението на климатичните ангажименти до 2030 г. ще са необходими 260 млрд. евро допълнителни инвестиции на година

11 дек 2019, 1000 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Още от Капитал
Бъдещият софийски жк "Галакси"

Срещу необявена цена "Галакси инвестмънт груп" стана собственик на най-големия парцел за строителство в рамките на София

На първо място инженер

Станислав Протасов, съосновател на софтуерната компания Acronis

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

Кино: "Болка и слава"

Алмодовар вълнуващо за спектакъла на живота и корените на творчеството

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10