Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Естер Дюфло и Абиджит Банержи от Масачузетския технологичен институт

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Георги Ангелов
5261 прочитания

Естер Дюфло и Абиджит Банержи от Масачузетския технологичен институт

© Reuters


Темата накратко
  • Нобеловите лауреати за икономика тази година са Абиджит Банержи и Естер Дюфло от Масачузетския технологичен институт и Майкъл Кремър от "Харвард".
  • По същия начин както при клиничните изследвания, тримата Нобелови лауреати използват полеви изследвания, за да сравнят различни реформи и политики.
  • Така се избягват политиките тип "проба-грешка" и се спестява прахосването на ресурси на данъкоплатците.

На 14 октомври Шведската академия на науките обяви, че награждава трима икономисти с наградата за 2019 година на Шведската централна банка за икономически науки в памет на Алфред Нобел. Абиджит Банержи, Естер Дюфло (от Масачузетския технологичен институт) и Майкъл Кремър (от "Харвард") получават наградата от 9 млн. шведски крони заради "техния експериментален подход към ограничаване на глобалната бедност".

Шведската академия подчертава, че през последните две десетилетия стандартът на живот се подобрява значително в голяма част от света, като брутният вътрешен продукт се удвоява в най-бедните страни между 1995 и 2018 г., а детската смъртност спада двойно. Въпреки това обаче все още над 700 млн. души живеят с изключително ниски доходи, милиони деца умират от лесно предотвратими заболявания, а половината деца по света завършват училище без базова грамотност и смятане. Така че все още има сериозни проблеми за решаване в редица страни по света. Те изискват да се изберат подходящи политики и да се предприемат адекватни решения, които да дават резултати и не са много скъпи – това е особено важно, тъй като трябва да се прилагат в бедни страни, в които ресурсите са ограничени. Не по-маловажно е неработещи и неефективни политики да се спират или да се избягват, за да не се прахосват ресурси.

Полеви изследвания, преди да се налеят милиони

Стандартният подход е новите политики да се базират на теоретични модели или на примери от други страни. Например, ако децата не научават достатъчно в училище, някой ще предложи да се осигурят повече учебници, тебеширените дъски да се сменят с компютри и проектори или да се назначат повече учители с по-високи заплати. Едно правителство може да реализира една или няколко от тези политики и след години да разбере, че от нея няма никакъв ефект. Но това ще бъде загубено време и прахосани средства. Ако се действа с този подход на проба и грешка, подобренията ще стават бавно, ще струват скъпо и въобще не е сигурно, че някога ще се уцели правилният модел. Нещо повече, международните организации и донори – които често финансират подобни реформи и промени – могат да загубят търпение, ако техните средства се оказват похабени без реални резултати. Представете си милиарден проект за подобряване на здравния статус в бедните страни, който е изпълнен, но няма никакъв резултат. Дали организациите, които го финансират, ще могат да съберат пари за следващ подобен проект? Дали данъкоплатците ще погледнат с добро око на такова прахосване на средства?

Нужен е по-ефективен подход от проба и грешка на национално ниво. И тазгодишните лауреати показват, че такъв подход съществува. Те стават пионери в прилагането на полеви изследвания, или по-точно рандомизирани контролирани изпитвания (randomized controlled trials).

Какво е това? Звучи сложно, но не е. Всъщност всеки зрител на сериала "Доктор Хаус" знае за какво става дума. Защото точно така се правят клиничните изследвания на нови лекарства. Най-общо казано, при изследване на нови лекарства определен брой болни хора се разделят на случаен принцип на две групи – на едната се дава новото лекарство (това е експерименталната група), а на другата не се дава нищо или им се дава нещо, което прилича на хапче, "плацебо". Втората половина от хората са "контролна група" и тя служи за сравнение, за да се прецени доколко има ефект от лекарството. Общо взето, ако получаващите лекарство се справят по-добре от контролната група, значи лекарството действа. Обратно, ако двете групи показват подобни резултати, значи няма полза от лекарството.

По същия начин както при клиничните изследвания, тримата Нобелови лауреати използват полеви изследвания, за да сравнят различни реформи и политики. Например на случаен принцип може да се избере представителна извадка от 300 училища. Също на случаен принцип тези училища могат да се разделят на три групи - в 100 училища да се дадат повече учебници на децата, в други 100 училища да се осигури безплатен обяд, а в останалите 100 училища да не се прави нищо, те са контролна група. С такъв експеримент може да се тества дали учебниците или безплатният обяд помага за подобряване на резултатите на учениците – каквито твърдения е имало. Точно с такъв експеримент тазгодишните лауреати доказват, че нито учебниците, нито безплатният обяд подобряват резултатите на учениците. В трите групи училища няма систематични разлики в резултатите на учениците.

Такъв вид експеримент е сравнително евтин за изпълнение – защото изследването се провежда в малка, но представителна извадка от училища. Ако има положителен резултат, политиката може да се приложи на национално ниво, например в милион и половина училища в Индия. Но ако няма ефект, не се прилага, съответно се спестяват огромни ресурси. Понеже е много по-евтино да се провеждат такива полеви изследвания, могат да се тестват множество различни политики и да се определят тези, които наистина работят. Нещо повече, изследователите не само теоретизират на бюро някъде в някой западен университет, а прекарват време на място, в полеви условия, което им позволява да открият нови факти, механизми и модели и така да получат по-добро разбиране на проблемите и евентуално да формулират по-добри решения.

По-високи заплати на учителите или безплатен обяд за учениците

На макроикономическо ниво отдавна се разработват модели на развитието, които включват в себе си човешкия капитал, които показват положителната роля на образованието върху икономическите резултати. С други думи, икономиката осъзнава ролята на образованието и човешкия капитал. Но макромоделите не дават отговор как точно да се подобри човешкият капитал, нито предлагат решение и политики как да се увеличи записването в училище или да се подобри обучението.

На макрониво може да се достигне до извода, че трябва да се заделят повече ресурси за образование и то да се подобри, но не може да се каже точно как да стане това в точно определена страна със специфични проблеми. Дали ресурсите да се насочат в заплати на учители, в повече учители, в повече училища, в повече учебници, в стипендии или в безплатен обяд за учениците, или в нещо друго? Макроикономиката не дава отговор, но полевите изследвания могат да дадат този отговор.

Едно изследване на тазгодишните Нобелови лауреати показва например, че не е достатъчно да се вкарат всички деца в училище – необходимо е и да се подобри качеството на училищата, в които се записват. Оказва се, че образователният процес е по-труден в семейства, в които родителите нямат завършено образование и съответно децата се нуждаят от повече усилия на учителите, за да постигнат същите резултати като децата, идващи от семейства с високо образователно равнище. Парадоксално, но по-добри резултати се постигат не с повече учители и по-малки класове, а с подобрена педагогика и подпомагане на по-слабите ученици извън редовните часове. Особено важно е да се приспособи учебният материал с възможностите на учениците.

В Индия един от проблемите е, че учителите и медицинският персонал често отсъстват, от което страда качеството на услугата. Няколко изследвания показват, че това може да се промени с финансови стимули за редовно идване на работа и постигнати резултати или с по-кратки трудови договори за учителите, които се подновяват само при постигнати резултати в обучението.

Едно от епохалните изследвания на тазгодишните Нобелови лауреати по икономика е свързано с ефекта на така нареченото микрофинансиране, което беше особено популярно доскоро и за което Мухамад Юнус получи Нобелова награда за мир през 2006 г. Въпреки модата на микрокредитирането, в което се изляха милиарди долари, изследванията не показват никакъв положителен ефект от него. То не стимулира нито предприемачеството, нито растежа, нито потреблението. От друга страна, тазгодишните лауреати доказват връзка между растежа на фирмите и кредитните ограничения – когато фирмите срещат проблеми с достъпа до кредит, това ограничава развитието им.

* Авторът е старши икономист в Институт "Отворено общество"

Майкъл Кремър от "Харвард"
Източник: Reuters
Темата накратко
  • Нобеловите лауреати за икономика тази година са Абиджит Банержи и Естер Дюфло от Масачузетския технологичен институт и Майкъл Кремър от "Харвард".
  • По същия начин както при клиничните изследвания, тримата Нобелови лауреати използват полеви изследвания, за да сравнят различни реформи и политики.
  • Така се избягват политиките тип "проба-грешка" и се спестява прахосването на ресурси на данъкоплатците.

На 14 октомври Шведската академия на науките обяви, че награждава трима икономисти с наградата за 2019 година на Шведската централна банка за икономически науки в памет на Алфред Нобел. Абиджит Банержи, Естер Дюфло (от Масачузетския технологичен институт) и Майкъл Кремър (от "Харвард") получават наградата от 9 млн. шведски крони заради "техния експериментален подход към ограничаване на глобалната бедност".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    Новите нобелови лауреати по икономика са създали подходи за борба с бедността, ала полезни резултати няма и не може да получат, защото се запазва съществената причина за бедността – централната банка емитира пари по неправилен начин.
    При запазване на местната проява на световната банкова грешка – колкото по-пълно се прилагат създадените подходи, толкова повече бедност ще има в съответната държава.
    В борбата с бедността може да постигнат желани успехи, когато централната банка емитира парите по правилен начин.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK