Защо Франция не иска Северна Македония и Албания
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо Франция не иска Северна Македония и Албания

Председателите на Европейската комисия и Европейския съвет Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск се отправят към пресконференцията си, за да кажат, че отказът Северна Македония и Албания да бъдат поканени за преговори за членство е историческа грешка

Защо Франция не иска Северна Македония и Албания

Скопие и Тирана може да останат задълго във фризера на ЕС и да не получат дата за преговори за членство

20091 прочитания

Председателите на Европейската комисия и Европейския съвет Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск се отправят към пресконференцията си, за да кажат, че отказът Северна Македония и Албания да бъдат поканени за преговори за членство е историческа грешка

© European Council


Северна Македония и Албания получиха утешение – благодарение на намесата на българския премиер Бойко Борисов лидерите на ЕС се съгласиха все пак да споменат, че все още държат вратите за влизане в евросъюза полуотворени и ще се върнат към въпроса следващата година. "Европейският съвет ще се върне към въпроса за разширяването преди срещата на високо ниво ЕС - Западни Балкани в Загреб през май 2020 г." Без намесата на Борисов, която дипломати определят като емоционална, двете страни нямало да получат и това не много обвързващо обещание. Това обаче е слаба награда за Скопие и Тирана.

След като Франция вече блокира възможността двете страни да получат дата за започване на преговори за членство в ЕС, Европейският съвет в Брюксел, който завърши днес, отдели повече от шест часа в опит да вдигне френската бариера. Дискусиите обаче не само не доведоха до напредък, но вместо това френският президент Еманюел Макрон е успял да насочи разговора към екзистенциалните проблеми на ЕС, което не предвещава добри новини за Северна Македония и Албания. Когато ЕС се вторачи в себе си, за него всичко наоколо губи смисъл.

Макрон е заявил според дипломати, че не може с разширяването ЕС да се решават геополитическите проблеми, т.е. той е противник на аргумента, че двете западнобалкански държави трябва да бъдат приети, за да се предотврати евентуалната им дестабилизация. Сблъсъкът е бил толкова остър, че Ангела Меркел е припомнила как ако ЕС е нямал геополитически амбиции и лидери като Хелмут Кол, можеше да няма обединение на Германия, а тя днес да не бъде германски канцлер.

Резултатът за Северна Македония и Албания е, че засега остават във фризера на ЕС. Пред двете страни бяха поставени много условия през миналата и тази година, които те трябва да покрият, но специално в македонския случай те са много по-незначителни от предприетите досега стъпки – да смени името си по настояване на Гърция и да сключи споразумение с България, което да постави на обсъждане възприетата в страната история и национална идентичност. След подобни усилия на практика трудно може да се очаква, че Скопие може да убеди скоро Франция, че заслужава да започне преговори за членство в ЕС. В допълнение самата тема за разширяването ще започне леко да избледнява в Брюксел. Бъдещият председател на Европейския съвет - белгиецът Шарл Мишел, ще бъде далеч по-малко ентусиазиран по въпроса от предшественика си поляка Доналд Туск. Бойко Борисов каза в четвъртък, че има опасност прозорецът за двете страни да се затвори в следващите 10-15 години.

Преговори без история

Българският премиер изглеждаше на моменти ядосан от ситуацията, а в други - сякаш доволен, че "имат шест-седем месеца двете комисии да имат време да завършат споровете по историята, така че хората в България да нямат притеснения". Вече от няколко месеца българското правителство се опитва да притисне Скопие да пренапише учебниците си по история, което естествено не предизвиква ентусиазъм в Северна Македония. А приетата преди десет дни българска "Рамкова позиция относно разширяването на ЕС и процеса на стабилизация и асоцииране: Република Северна Македония и Албания" се приема в Скопие буквално като враждебна.

Въпреки това Борисов се оказа един от най-гласовите защитници на Северна Македония сред лидерите на ЕС.

Френското Non

Сред страните членки на практика се оформят три лагера. Единият, в който са мнозинството държави (24-25 по думите на Доналд Туск), настоява преговорите със Северна Македония и Албания да започнат веднага, другият – Дания, Холандия и Испания, смятат, че това може да се случи само със Скопие, но не и с Тирана, в третият е Франция, която е твърд противник и двете страни да започнат преговори за членство.

Позицията на Дания и Холандия не е новост (холандският парламент има и специална резолюция по този повод), докато Испания за първи път заявява толкова твърдо не. Според испански дипломати причината е, че просто Албания обективно не е готова. Техни колеги обаче подозират, че Мадрид свързва по някакъв начин преговорите с Албания с Косово, което страната отказва да признае като самостоятелна държава.

Формално Франция казва, че към Северна Македония и Албания са били поставени изисквания, които те все още не са изпълнили. Например през 2018 г. Скопие беше призована да положи повече усилия в борбата с организираната престъпност, реформата на разузнавателната си общност, административните реформи и т.н. Тогава обаче беше ясно заявено, че от прогреса в тези области ще зависи конкретната дата за преговори, не самата покана.

Париж обаче се опитва да стопира не датата, а самия процес. Сега Франция настоява за промяна в методологията на разширяването и преговорите. Въпреки че не е ясно какво точно означава това, зад бюрократичната формулировка вероятно стои опитът да се влезе в безкрайно обсъждане на детайлите около това как да се водят преговорите, така че техният старт да се отмести с години.

Ако методологията беше проблемът, Париж можеше да каже това още през миналата година, така че досега тя да бъде поправена и обещанието, което тогава страните членки дадоха на Северна Македония и Албания - че през 2019 г. техният път към ЕС ще бъде отворен, да се изпълни. Реално въпросът е друг и през миналата година френският президент Еманюел Макрон каза, че процесът на разширяване не може да продължи без сериозна реформа в самия ЕС.

За много дипломати твърдата позиция на Макрон е своеобразно отмъщение, след като преди десет дни Европейският парламент блокира предложеният от Париж кандидат за комисар Силви Гулар. Източноевропейските депутатите в комисиите по промишленост, изследвания и енергетика и по вътрешния пазар и защита на потребителите почти единодушно гласува срещу нея. Това обяснение обаче едва ли е сериозно, тъй като френската опозиция срещу започването на преговори със Северна Македония и Албания не е от вчера.

На пресконференцията си в петък след срещата на лидерите френският президент каза още, че процесът на присъединяване трябва да бъде управляван така, че да не позволява връщане на реформите назад, вероятно визирайки такива примери като Унгария, Полша, Румъния и България. Освен това според него, ако сега за преговори беше поканена само Северна Македония, но не и Албания, това може да доведе до етническо напрежение в двете страни. Миналата седмица Макрон пък посочи, че не може да обясни на съгражданите си как Брюксел би стартирал преговори с Тирана, след като все още в страната идват хиляди албанци и искат убежище. По-важното е, че според него ЕС вече е трудно управляем, за да решава собствените си кризи.

Председателите на Европейската комисия и Европейския съвет Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск се отправят към пресконференцията си, за да кажат, че отказът Северна Македония и Албания да бъдат поканени за преговори за членство е историческа грешка
Източник: European Council

Това не е нова френска позиция. През 1997 г., когато трябваше да се реши дали България и Румъния да бъдат приети заедно с другите централно- и източноевропейски страни, Франция беше против. Малко по-късно Париж започна да поддържа тезата, че без институционални реформи ЕС няма да може да функционира. През 2001 г. покойният вече френски президент Жак Ширак предложи изгражданите на "пионерски групи" от страни, които искат по-тясна интеграция и които да тласкат политиките на евросъюза. Естествено в тази пионерска група трябваше да бъдат Франция и Германия като естествените лидери на ЕС. Въпреки че идеята не намери много привърженици в последните почти 20 години, тя продължава да е в основата на визията на Макрон. "След напускането на Великобритания френският президент явно си мисли, че Франция определя дневния ред на ЕС", е коментирал дипломат пред брюкселския Politico.

Ефектът обаче е, че ЕС за пореден път не успя да удържи на думата си - че през октомври тази година със Северна Македония и Албания ще започнат преговори за членство. В случая това е особено болезнено – председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер нарече провала "историческа грешка", тъй като започването на преговорите не означава, че и двете страни ще ги завършат скоро. Преговорите с Турция текат от 2005 г., което все още не означава, че тя ще стане скоро член на ЕС.

Ако ЕС не може да инвестира малко политически капитал в един толкова относително непротиворечив случай, какво остава, когато трябва да действа в много по-тежки ситуации.

Премиерът Бойко Борисов успя да изтръгне поне обещание, че процесът на разширението на ЕС не е приключил
Източник: European Council

Северна Македония и Албания получиха утешение – благодарение на намесата на българския премиер Бойко Борисов лидерите на ЕС се съгласиха все пак да споменат, че все още държат вратите за влизане в евросъюза полуотворени и ще се върнат към въпроса следващата година. "Европейският съвет ще се върне към въпроса за разширяването преди срещата на високо ниво ЕС - Западни Балкани в Загреб през май 2020 г." Без намесата на Борисов, която дипломати определят като емоционална, двете страни нямало да получат и това не много обвързващо обещание. Това обаче е слаба награда за Скопие и Тирана.

След като Франция вече блокира възможността двете страни да получат дата за започване на преговори за членство в ЕС, Европейският съвет в Брюксел, който завърши днес, отдели повече от шест часа в опит да вдигне френската бариера. Дискусиите обаче не само не доведоха до напредък, но вместо това френският президент Еманюел Макрон е успял да насочи разговора към екзистенциалните проблеми на ЕС, което не предвещава добри новини за Северна Македония и Албания. Когато ЕС се вторачи в себе си, за него всичко наоколо губи смисъл.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    mmoutafchiev avatar :-|
    Martin Moutafchiev

    Не е ли по-важно Сърбия и Македония и после Албания? Леко-полека.

  • 2
    uxv41590638 avatar :-|
    Малинчо Паков

    А за какво са му?

  • 3
    deaf avatar :-|
    deaf

    До коментар [#2] от "Малинчо Паков":

    Правилен въпрос. За какво са им на Франция и Германия като само ще им пречат да командват ЕС. Северна Македония,Сърбия и Албания са им нужни само като пазар на френските и немските стоки,иначе - да си налягат парцалите. Само дето от Албания заявиха,че ако не бъдат приети в ЕС,ще се насочат към съюз и приятелство със САЩ.

  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Този ЕС е абсурдно различен от отзи, който беше при падането на Берлинската и десет години след това. Друг е и светът. И с каквито и доводи да си подкрепя това разширяване, то е леногично, защото е емоция и практика от вече отминало време.

    За какво са им на концерта на богатите още дрипльовци, които се суетят да пребъркат джобовете им и да отмъкнат кутията за дарения?
    Още повече, че в македонското Собрание има три мюсюлмански партии, а в албанския парламент всичките са такива! Теоретичното приемане на Македония и Албания ще отвори вратата в ЕП на турски, саудитски, ирански, катарски и пр. интереси, прикрити като религиозно влияние върху избирателите на въпросните партии. Всъщност всички тези избиратели са албанци, ако че живеят в две държави.

    Единственият що-годе реалистичен сценарий за Македония е разделянето й от пакета с Албания. Макар че при все по-втвърдявашата се европейска еманципация от САЩ, зависимостта на македонските управници от Вашингтон е малус... Като прибавим и доста популярната на Запад албанска мафия...

    За г-н Борисов тия мисли се непостижими, но не всички европолитици са от милиционерското училище, все пак...


  • 5
    realismisthename avatar :-|
    realismisthename

    Европа казва не на исляма, ама толкова не й стиска, че се “ежи” само на албания и македония..Нали търсеха работна ръка, какво не им харесват на мюслитата от албания и македония?

  • 6
    xfh59608894 avatar :-|
    xfh59608894

    Ще ги мотат с десетилетия като нас за Шенген и все ще се намира кой да им пречи. Тия неща стават само с договорки под масата; ако разчитат на принципи, глави и пр. глупости, нема да видят ЕС. Нас ни приеха по геополит. причини. Македония първо требваше да спазари името, историята и откъсването от руската орбита за начало на преговорите с ЕС и гарантирано членство до 5-6 години. Беше грешка и да я слагат в пакет с Албания, включително и българска грешка с повтарянето на мантрата "Интеграция на Западните Балкани", вместо "на Сърбия и Македония". Албания е мафиотска държава, където още се делят на кланове, нема место в ЕС в близките поне 30 години.

  • 7
    bira avatar :-|
    Bira

    Защо Франция не иска Северна Македония и Албания?
    ми защото са се видели в чудо с България.
    и им стига толкова засега.

  • 8
    nikolayv avatar :-|
    Nikolay

    Има един начин и Македония и Албания да влязат на секундата в ЕС: като влязат във федеративна единица с България. Звучи като химера, но е потенциално решение.

  • 9
    cbr1571572935624655 avatar :-|
    Красимир Куленски


    До коментар [#] от "
    Martin Moutafchiev
    ":

    Сърбия е първа, след Украйна и Турция, заедно
    С косовския въпрос и близките отношения с Руската Федерация.

  • 10
    olga_kokoshkina avatar :-|
    olga_kokoshkina

    Ако националистическа и шовинистична Сърбия влезе в ЕС първа, Албания и С.Македония ще видят членство в съюза на кукуво лято. Сърбите знаят как да извиват ръце и да рекетират, и членството им в ЕС ще им даде такива лостове за влияние, каквито ние в България не знаем как да използваме. Сърбия със своята неугасваща амбиция за "Велика Сърбия" е държавата която е започнала ВСИЧКИ конфликти и войни на Балканите. Какво ще правим с една такава държава в ЕС?!? За България е много по-добре Македония и Албания да бъдат част от ЕС, а Сърбия да бъде отвън.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK