Когато Брюксел удари, как в Скопие заглъхва

Ако някой се е притеснявал, че ЕС е изгубил влиянието си в Западните Балкани, последните дни са го опровергали, макар и по неприятен начин. Едно решение, взето в Брюксел, отекна толкова силно в Скопие, че ще доведе до оставка на правителството и предсрочни избори.

Само ден след като лидерите на ЕС не успяха да преодолеят френската съпротива и не спазиха обещанието си да дадат дата за започване на преговори за членство на Скопие и Тирана, премиерът на Северна Македония Зоран Заев поиска нови избори. Те ще бъдат през април догодина, а в началото на януари ще бъде назначено служебно правителство, което да ги подготви и проведе.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Така френското Non, затръшнало вратата на ЕС за неопределено време, вече предизвиква политически трусове в Скопие. За момента всички партии в страната декларират, че членството в ЕС е без алтернатива и фиаското в Брюксел миналата седмица няма да ги отклони от този път, но с разгорещяването на предизборната кампания нещата може да се променят. И няма гаранции, че на власт в Скопие няма да дойде някой от типа на бившия премиер Никола Груевски и да върне страната към настръхнал национализъм и изолация.

За България това би означавало нестабилен съсед, завиващ във вредна посока, и вероятно ново обтягане на отношенията със Скопие. Което обяснява защо премиерът Бойко Борисов в Брюксел е бил сред най-гласовитите защитници на Северна Македония и е настоявал ("емоционално" по определение на дипломати) поне за мъглявото обещание във финалния документ, че "Европейският съвет ще се върне към въпроса за разширяването преди срещата на високо ниво ЕС - Западни Балкани в Загреб през май 2020 г.".

Големите надежди...



Освен в договора за добросъседство с България Зоран Заев инвестира огромен политически капитал в Преспанското споразумение с Гърция, което разрешава дългогодишния спор за името на Северна Македония. Така той разчисти пътя към НАТО (официалното приемане е само въпрос на време и вероятно ще се случи в началото на следващата година), но от ЕС вместо дългоочакваното поощрение получи тежък шамар.

"Няма съмнение, че решението на Европейския съвет е удар за правителството на Заев. Отношението на френския президент Еманюел Макрон е убийство на идеала на цели поколения в страната, които в политиката на Заев виждаха надежда най-после да се осъществи мечтата им за европейска Македония", казва пред "Капитал" журналистът Борян Йовановски. Според последните социологически проучвания СДСМ на Заев изостава с около 6% от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. И въпросът е дали партията, която може да се върне на власт в Скопие, е успяла да се освободи от мрачната сянка на Груевски. "Изправена пред избори, ВМРО-ДПМНЕ е изправена и пред своето близко минало и наследството на Груевски, от което за съжаление още не може да се освободи. Ще бъде интересно как ВМРО-ДПМНЕ ще подреди листите си. Груевски ще настоява в парламента да бъдат лоялните му хора, но "разумът" в партията знае, че с фаворитите на Груевски изгледите за победа намаляват", смята Йовановски.

...и техният крах

Политическите турбуленции в Скопие повдигнаха въпроси и около сделката с Гърция за името. Тя ще бъде основна тема в предизборната кампания и ВМРО-ДПМНЕ обещава да я ревизира. "Изпълнението на Преспанското споразумение е потенциално застрашено, тъй като преходният период, в който Северна Македония трябва да издава документи и материали за вътрешна употреба с новото си име, е пряко свързан с отварянето на преговорни глави с ЕС в съответната сфера. При отсъствието на преговори за членство с ЕС правителството, което ще бъде избрано през април, може да реши да не го прави", посочва пред "Капитал" Емилия Туджаровска Георгиевска, изследовател от Карловия университет в Прага.

За Заев е слаба утеха, че френското вето бе определено от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер като "историческа грешка", а еврокомисарят по преговорите за разширяване Йоханес Хан предупреди, че то разрушава доверието към ЕС не само в Западните Балкани, но и изобщо.

"След случилото се Делегацията на ЕС в Скопие придобива тежестта на посолството примерно на Австралия. Имиджът на ЕС е в кома, а правителството на Заев очевидно започва да залага всичките си карти на Вашингтон", посочва Борян Йовановски. Рискът е други сили като Русия и Китай да запълнят вакуума, оставен от ЕС на Западните Балкани. Според д-р Жидас Даскаловски, преподавател по политолгия от битолския университет "Климент Охридски", поне в случая със Северна Македония тази опасност е донякъде преувеличена. "Битката на Русия беше Северна Македония да не влезе в НАТО и тук историята е приключена. Иначе Москва има много слаби връзки със Скопие, тя се фокусира върху Белград и Република Сръбска. Китай е практичен партньор на Сърбия, а в Северна Македония има минимално присъствие", посочва Даскаловски.

Френската блокада (за Северна Македония Париж остана изолиран в съпротивата си, докато за Албания беше подкрепен от Холандия и Дания) изпраща лошо послание - тези като Заев, които инвестират енергия и се движат напред, биват блокирани, докато други като сръбския президент Александър Вучич, който открито флиртува с Русия и Китай и е забравил за всякакви реформи, продължава да отваря преговорни глави с ЕС.

Поставянето на разширяването на ЕС във фризера може да отключи и други неприятни последствия в региона. "Само няколко дни след отказа на Брюксел да започне преговори със Скопие и Тирана Вучич заяви, че евентуално членство в ЕС след десет години не е достатъчно силен стимул за Сърбия, за да оправдае компромисите, които тя трябва да прави сега с Косово. Особено пък след като ЕС не успя да изпълни обещанието си към Северна Македония. Което показва, че нормализацията на отношенията между Белград и Прищина, както и разрешаването на други въпроси на Западните Балкани, зависи от наличието на недвусмислена, честна и заслужаваща доверие перспектива за влизане в ЕС", казва Емилия Туджаровска Георгиевска.

Със замразяването на разширяването ЕС остава без ясна рамка за отношенията си не само със Западните Балкани, но и със страните по източната си граница като Украйна, Грузия и Молдова. Без инструмент да привлича и да вдъхва доверие на съседите си ЕС трудно може да бъде външнополитическият гигант, какъвто, изглежда, си го представя Макрон. И може да продължава да има влияние навън, но вероятно не точно такова, каквото би искал.