Кристалина Георгиева и шансът за МВФ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кристалина Георгиева и шансът за МВФ

Около избора на Кристалина Георгиева начело на МВФ медиите си припомниха думите на предшественичката й Кристин Лагард: "Ако имаше Lehman Sisters, а не Lehman Brothers, светът днес щеше да е доста по-различен."

Кристалина Георгиева и шансът за МВФ

Големите предизвикателства пред новия управляващ директор са и възможност да извърши промени в институцията с 1 трилион долара

Петър Карабоев
5022 прочитания

Около избора на Кристалина Георгиева начело на МВФ медиите си припомниха думите на предшественичката й Кристин Лагард: "Ако имаше Lehman Sisters, а не Lehman Brothers, светът днес щеше да е доста по-различен."

© Reuters


Българката е новият капитан, който ще води кораба на Международния валутен фонд през задаваща се буря.

Едва ли някой ще се изненада, ако името ѝ се появи в годишната класация на най-влиятелните жени в света за 2019 г. на Time, Forbes или BBC. От няколко седмици управлява световна финансова институция с 1 трилион долара. И мнозина тепърва се учат как да произнасят името ѝ (Gor-ghee-ava, опита се не особено удачно да помогне западно издание). "Случвало се е при срещи с мъже министри първо да ме помислят за преводачката", каза тя през лятото пред списание Times.

Кристалина Георгиева е новият капитан, който не само трябва да води кораба на Международния валутен фонд през задаваща се буря. Екипажът ѝ трябва да премине успешно през рифовете и изпаднали в затруднение икономики и да посочи на закъсалите къде са тихите и сигурни пристанища. Нещо повече - тя е на позиция, от която дори може донякъде да влияе за разгонването на струпващите се облаци. "След като 10 години бе шаферка в глобалната политика - винаги вицепрезидент, №2 или човекът, който току-що изпусна висок пост - тя няма какво да губи, като управлява МВФ с твърда ръка", написа за нея Politico. "Кристалина Георгиева е най-влиятелната жена във Вашингтон, която не се казва Нанси (Пелоси)", допълни изданието след годишната среща на МВФ и Световната банка в американската столица в средата на октомври.

Трите задачи

Каквито и да са били амбициите ѝ, когато през лятото се е съгласила да бъде предложена за управляващ директор на фонда, тя е изправена пред поне три важни реформи в институцията:

  • Да запази и увеличи ресурсите за предотвратяване на финансова нестабилност;
  • Да реформира структурите за управление на 75-годишната организация;
  • Да синхронизира помощните пакети на МВФ с Парижкото споразумение за климата и целите на ООН за устойчиво развитие.

Това са големи предизвикателства, а в момента има и конкретен казус - кризата в Аржентина, по който управляващият директор може да демонстрира промяна в посоката и методите на МВФ.

Георгиева изглежда най-добре подготвена за последната задача, защото неведнъж е изтъквала личната си ангажираност срещу действията на човечеството, предизвикващи бързи промени в климата: "Огромната ми тревога е как ще се справим с промените в климата. Виждала съм щетите от суши, наводнения и урагани и съм загрижена, че не се движим достатъчно бързо." В Световната банка и в Европейската комисия тя ръководеше политики за борба с бедността и последиците от природните бедствия и знае, че за тях се искат упорство и търпение, защото резултатите не идват бързо. Репутацията на МВФ по тази тема не е най-добрата. Вероятно защото програмите на фонда се свързват с болезнени реформи и орязване на бюджетни и социални разходи, в които опазването на околната среда не е водещ приоритет. Освен това МВФ има устойчив имидж на финансов кредитор, а не на организация като Световната банка, която работи и по социални програми, търсейки за целите им различни глобални партньори.

Реформата на квотите ще почака

Втората задача - за управлението на фонда, ще трябва да почака по-добри времена. Кристалина Георгиева заяви на годишната среща на МВФ и СБ, че преговорите за промените в акционерната структура не вървят и страните членки са решили въпросът да бъде отложен до декември 2023 г. Процесът, известен като 15-а ревизия на квотната система, трябваше да приключи до края на 2019 г., но през април финансовият министър на САЩ Стивън Мнучин обяви, че страната му е категорично против увеличаване на финансирането за МВФ и промяната в квотите, "защото фондът има достатъчно ресурси да изпълни мисията си".

Така беше избегнат конфликт с Вашингтон още в началото на мандата ѝ. САЩ не искат с промяна на квотите не само Китай да получи повече права на гласуване и тежест във вземането на решенията, но и група от бързо растящи възникващи икономики, доста от които не са съвсем демократични държави. При последната подобна промяна през 2010 г. китайците малко увеличиха дела си и намаля този на страни от Европа. САЩ практически имат право на вето със своя дял и са най-големият вносител в бюджета на МВФ. Там не са забравили, че има и правило, определящо централата на фонда да е в най-голямата икономика на света. В обозримо бъдеще това може да се окаже Китай и не само американците искат това преместване да се отложи колкото може повече.

Пари за помощ ще има

Това бе цената да се реши първата - и на прага на световна рецесия - най-важна задача: да се гарантира, че МВФ ще има поне 1 трилион долара, с които да помага на своите членове. Финансовият министър на САЩ Мнучин одобри инициативата за удвояване на средствата за кризисно кредитиране до 500 млн. долара, колкото бяха в най-тежките времена на кризата от 2008-2009 г. В допълнение ще се намалят двустранните кредитни споразумения, за да останат ресурси, преминаващи през политиките на МВФ. Но това е свързано и с удвояване до около 38 млрд. долара на средствата, с които САЩ се ангажират за фонда New Arrangements to Borrow (NAB). Тези средства се нуждаят от одобрение тепърва в Конгреса във Вашингтон, където и без това си имат проблем с огромния бюджетен дефицит на страната. Споразуменията за двустранно кредитиране за общо 440 млрд. долара изтичат в края на тази година, но ще бъдат удължени с още една, за да могат страните членки да одобрят промените. NAB беше създаден през 1998 г., увеличен 10 пъти по време на последната глобална криза и изтича през 2022 г.

Всичко това отваря още работа на Кристалина Георгиева. Тя ще трябва да работи с квотна система, която мнозина смятат, че не отразява тежестта на държавите в съвременните реалности и фаворизира онези, които следват САЩ.

Аржентина като проблем и възможност

Първият удобен случай да се промени нещо, изглежда, е Аржентина - страната с най-голямата помощна програма в историята на МВФ. Сделката с нея бе в духа на 90-те години на ХХ век - дерегулиране на финансовия сектор, повишаване на лихвите, нови големи заеми от световните капиталови пазари. Резултатът от комбинацията с лошо управление на правителството е влизане в нова спирала на неплатежоспособност и възход на леви популисти.

Сега Кристалина Георгиева може да промени малко подхода, като първо изиска строг контрол на капиталовите потоци, поддържане на солидни валутни резерви и координиране с регионални банки за развитие. Тя е подходящият човек за подобна мисия, написаха икономистите Кевин Галахър от Boston University и Хайхон Гао от Китайската академия за социални науки, координиращи комисия на Г-20 за международната финансова архитектура. Те изтъкват, че тя има по-широк възглед за ролята на финансите и развитието в сравнение с предшественичката си Кристин Лагард - банкер и бивш финансов министър.

А между другото...

Това означава също и че Кристалина Георгиева ще трябва да изкара доста хора (и в МВФ, и извън него) от зоната им на комфорт. Това е деликатна задача, тъй като четирите борда на фонда с техните сложни баланси на интереси ограничават доста повече полето за действие в сравнение с поста ѝ в Световната банка.

Посред всичко това тя трябва да намери време и място да прокарва визията си за прекратяване на търговските войни, преминаване "от примирия към мир", повече инвестиции в потенциала на жените, изправяне пред дигиталните предизвикателства. Нужна ѝ е и подкрепа от централни банкери, политици, бизнес организации, профсъюзи, изследователи, анализатори, медии "Денят ми е нарязан на тънки резени като салам. Ползвам електрическа кола и по пътя до офиса слушам We Will Rock You, ако ми предстои сериозна работа", казва тя интервюто си за Times.

"Дори Кристин Лагард не може сама да реши проблемите с бавния икономически растеж", посочи миналата седмица Георгиева към новия управител на Европейската централна банка в залата. Двете са сред много малкото жени по световните финансови върхове, а това също може да се окаже и важен фактор за промяна към по-малко стадно мислене и повече прагматизъм. Около избора на Кристалина Георгиева начело на МВФ медиите си припомниха думите на французойката в статия от септември 2018 г.: "Казвала съм, че ако имаше Lehman Sisters, а не Lehman Brothers, светът днес щеше да изглежда доста по-различен."

Българката е новият капитан, който ще води кораба на Международния валутен фонд през задаваща се буря.

Едва ли някой ще се изненада, ако името ѝ се появи в годишната класация на най-влиятелните жени в света за 2019 г. на Time, Forbes или BBC. От няколко седмици управлява световна финансова институция с 1 трилион долара. И мнозина тепърва се учат как да произнасят името ѝ (Gor-ghee-ava, опита се не особено удачно да помогне западно издание). "Случвало се е при срещи с мъже министри първо да ме помислят за преводачката", каза тя през лятото пред списание Times.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Разбира се, че е важен бюджетът, но да не влизаме в обувките на г-н Борисов и да абсолютизираме парите...

    Много по-съществени са механизмите, които управляват къде и колко ще отидат. Това се решава от най-големия акционер в МВФ. И решенията обслужват интересите на най-големия акционер и са чисто политически.

    Така например в Еквадор МВФ разклати моркова пред президента Ленин Моралес и се съгласи да отпусне исканите със сълзи 4 млрд. долара кредит, чак когато Моралес обяви, че Джулиан Асандж ще бъде изгонен от посолството на Еквадор в Лондон и по същество предаден на озърташите се за него САЩ.

    Много подобно стана в Украйна - кредит срещу приватизация на структурно определящи индустрии и земя в полза на конкретни американски лица и корпорации.

    Бунтовете, от които гори цяла Латинска, са в резултат колкото на управлението на десните правителства в Чили, Бразилия, Аржентина, Колумбия, Еквадор, Хондурас, толкова и на политиката на МВФ за изсмукване на кръвта на народите,...

    Навсякъде там МВФ стиска здраво гражданите за гушата.
    Лагард забърка каквото можа. Следващата просто ще продължи линията.

    Креолите без да знаят къде е България, бързо ще я намразят.

  • 2
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    Кардиналната слабост на Международния валутен фонд е съгласието централната банка неправилно да емитира пари. Фаталната банкова грешка създава щети и кризи (актуален пример: Република Чили).
    Вариантите са:
    1. При запазване на банковата грешка: централната банка неправилно емитира пари – е с нарастващи щети и кризи.
    Международният валутен фонд подсигурява за нови щети.
    2. Устойчивият просперитет на държава е възможен, когато централната банка правилно емитира пари.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK