Регионалното неравенство и търговската война застрашават глобалната икономика

Световният икономически растеж през 2019 г. ще се забави до най-ниското му равнище след финансовата криза от 2008 г. насам. За това предупреди Международният валутен фонд (МВФ) в последния си доклад World Economic Outlook. В него фондът посочва регионалното неравенство и все повечето негативни последици от търговските спорове по света, като два от най-големите рискови фактори за глобалния растеж.

Край на синхронизирания ръст

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Изследователите на фонда акцентират върху негативния ефект на регионалните различия в доходите и производителността в различните страни върху глобалния растеж. През десетилетията, непосредствено след Втората световна война, в целия западен свят се наблюдава по-силен растеж в по-бедните региони. В резултат на това националните територии стават по-балансирани по отношение на доходите и производителността. Около 1980 г. тази конвергенция се забавя, а на някои места се и обръща.

Изследователите се фокусират върху определен показател на регионалното неравенството – т.нар. коефициент 90/10, който предполага, че значителна част от приходите идват от малка част от територията. През 1950 г. в развитите икономики този показател е възлизал на 2 – по-богатите региони са били близо два пъти по-богати от бедните. През 1980 г. той е бил 1.6, като тогава започва да стагнира и постепенно да се увеличава след 2000 г. Това се случва заради пика и последвалия спад в производствената заетост. В доклада си МВФ твърди, че причините за това забавяне са глобализацията на търговията и технологичните промени.

Изследователите на фонда се фокусират върху по-големи региони, като са установили трайни локални ефекти от шоковите сътресения в глобалната търговия. Неблагоприятните търговски сътресения засягат изложените на тях региони, но само за година или две, след което икономиките се адаптират, а заетостта и безработицата се връщат на нивата преди шока. По-малките региони обаче могат да бъдат особено силно засегнати, особено ако разчитат на сложно производство, което страни като Китай могат да реализират на по-ниски цени. Но констатациите на МВФ показват, че този фактор не е причина за по-големи регионални различия.



Ако регионалното неравенство се ръководи най-вече от технологичните промени, всяко забавяне или промяна на либерализацията на търговията няма да го спре - технологиите ще продължат да напредват. По-важното според МВФ обаче е, че политиците вече са нащрек за ефектите от технологичните промени и как те могат да разрушат цели общества и компании.

Понижените прогнози

Новият доклад на МВФ описва подробно икономическите трудности, причинени от митата на САЩ и Китай, включително преките разходи, пазарни трусове, намалените инвестиции и понижена производителност заради прекъсванията във веригите за доставки. Според фонда до 2020 г. обявените мита биха понижили световния БВП с 0.8%. Фондът очаква ръстът на световния брутен вътрешен продукт (БВП) през тази година да е 3%, което е по-ниско от юлската прогноза за 3.2%. До голяма степен понижението е заради все по-големите рискове за негативни последици от търговските спорове по света. Предвижда се растежът да се увеличи до 3.4% през 2020 г.

"Слабостта в растежа се обуславя от едно рязко влошаване в производствената дейност и световната търговия, като по-високите мита и продължителната несигурност около търговската война пречат на инвестициите и търсенето на капиталови стоки", коментира главният икономист на МВФ Гита Гопинат. По думите ѝ секторът на услугите все още е силен в големи части от света, но има някои знаци, че той се забавя в САЩ, Китай и някои части на Европа.

За да се справят със следващия глобален икономически спад, от фонда препоръчват на държавите да се стремят да намалят търговското напрежение, да засилят многостранното сътрудничество и своевременно да адресират финансовите несигурности, които крият риск за растежа в средносрочен план. "Повишаването на растежа, което е от съществено значение за осигуряване на по-добри икономически перспективи за всички, трябва да остане всеобхватна цел", се казва в доклада на фонда. Като се има предвид несигурната перспектива и големите рискове, от МВФ смятат, че фискалната политика може да играе по-активна роля, особено на местата, където тя не е толкова затегната.