Федералният резерв на САЩ очаквано свали основните лихвени проценти за трети път тази година само часове след като данните за ръста на БВП показаха, че осезаемо забавяне няма и числата надвишиха очакванията на икономистите. Анализаторите обаче се оказаха прави за друго: данните не повлияха на решението на Фед, чийто президент Джером Пауъл вече беше намекнал на пазарите, че се задава ново сваляне на лихвите.
Намалението е с 25 базисни пункта, като централната банка на САЩ оправдаха очакванията на пазарите. Сега лихвата ще бъде в диапазона 1.5-1.75%. От Фед посочват, че е твърде вероятно да направят пауза по отношение на мерките за парично облекчаване, което означава, че поне временно понижението на лихвените проценти ще спре.
Въпреки всичко
Федералният резерв на САЩ е в сложна позиция, в която продължава да сваля лихвите въпреки доброто представяне на икономиката. Причината за това е притеснението от ефектите на търговската война между САЩ и Китай, както и глобалната тенденция към протекционизъм. Рискът за Фед е, че сваля лихвите, докато икономиката все още е в добро състояние, и може да остане без пространство за маневри в момента, в който прогнозираното силно забавяне или дори рецесия дойде.
Съмненията са и по отношение на политически натиск от страна на Белия дом. Президентът Доналд Тръмп редовно критикува собствения си избор за председател на Фед Джером Пауъл, като няколко пъти е заявявал, че смята избора си за грешка.
Тръмп също е в сложна ситуация, в която трябва да обясни защо иска ниски лихви в момент, в който се хвали с действително силната американска икономика - рекордно ниска безработица, рекордно висока заетост, растящи заплати и сравнително леки щети, породени от търговската война.
Аргументът на Тръмп е, че САЩ не участва в икономическата надпревара с конкурентите си Китай и Европейския съюз на еднакви начала: в Китай централната банка е изцяло политически инструмент, който може да си позволи дори девалвиране на китайския юан, докато в ЕС Европейската централна банка (ЕЦБ) отдавна държи лихвите в негативна територия и участва активно в икономическото възстановяване чрез печатане на пари и отпускане на банкови стимули.
Намаляване на напрежението и от страна на Фед, и от страна на президента може да има при финализиране на очакваната "първа фаза" от сделката между САЩ и Китай, която да уреди някои от проблемните зони между двете страни. Според двете страни договорът е готов, но това не е първият път, в който те са обявявали, че преговорите са завършени, само за да започнат работа отначало. За последно такъв развой имаше малко преди лятото, след което последваха ескалация напрежението, налагане на нови мита и месеци замразени преговори.
Федералният резерв на САЩ очаквано свали основните лихвени проценти за трети път тази година само часове след като данните за ръста на БВП показаха, че осезаемо забавяне няма и числата надвишиха очакванията на икономистите. Анализаторите обаче се оказаха прави за друго: данните не повлияха на решението на Фед, чийто президент Джером Пауъл вече беше намекнал на пазарите, че се задава ново сваляне на лихвите.
Намалението е с 25 базисни пункта, като централната банка на САЩ оправдаха очакванията на пазарите. Сега лихвата ще бъде в диапазона 1.5-1.75%. От Фед посочват, че е твърде вероятно да направят пауза по отношение на мерките за парично облекчаване, което означава, че поне временно понижението на лихвените проценти ще спре.
4 коментара
Сладка работа са ниските лихви.. та ФЕД ще спре ама друг път.. или ако въобще спре, то ще е за да си поеме въздух за още по-голямо сваляне на лихвите.
Докато дългът на САЩ не удари 100 трилиона.. няма да мирясат.
Говорите глупости. Всички централни банки са длъжни да водят антициклична политика. Има пълни индикации, че сме на края на бизнес цикъла - съответно при спад трябва да има стимулираща банкова политика. Растежът на САЩ беше много по-висок миналата година. Това, че намалява по-бавно от очакванията не е достатъчен аргумент, за да обявиш икономиката за растяща.
До коментар [#1] от "mickmick":
Дългът на САЩ към БВП е по-нисък от този на много други държави.
До коментар [#3] от "Георги Георгиев":
Съотношението може да е такова, но по абсолютни стойности как е?
Щото едно е да имаш 1 милиард дълг, друго 20 трилиона/нищо че уж имаш 20 трилиона БВП формиран услуги от типа -подстригване за 100 долара/. А и да не забравяме, че имаме и банкиране с частичен резерв, който умножава тия 20 трилиона поне по 10-20. Отделно имаме и борсов базар където умножаването е по 1000. Ако махнем дълговете - познайте какво ще остане като БВП на държавите.