Икономиката на еврозоната със скромен растеж

Инфлацията в еврозоната продължава да намалява.

Икономиката на еврозоната продължи да расте със скромни темпове през третото тримесечие, като опровергава очакванията, че ще се забави допълнително поради търговското напрежение и несигурността заради Brexit.

Брутният вътрешен продукт (БВП) във валутния съюз е нараснал малко над очакванията - с 0.2% за трите месеца до септември, без промяна спрямо предходното тримесечие. Годишният ръст е бил 1.1%, който е най-слабият от началото на 2019 г. Това показват експресните данни на Евростат, обявени в четвъртък.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

По-далеч от рецесията

Експресните данни показват, че икономиката в еврозоната се е стабилизирала въпреки опасенията, че може да се насочи към рецесия. Анкетираните от Bloomberg икономисти очакваха ръстът да спадне до 0.1% през третото тримесечие, пише Financial Times. През миналата година БВП в еврозоната нарасна с 1.8%, а Европейската централна банка (ЕЦБ) очаква тази година да бъде 1.1%. В същото време инфлацията продължава да намалява и да е далеч от целта на ЕЦБ.

Все още няма данни за представянето на отделните страни, но очакванията са Германия да е изпаднала в рецесия през изминалото тримесечие. Другата голяма икономика в ЕС – тази на Франция, в сряда отчете 0.3% тримесечен ръст, малко над предвижданията.



ЕС отчита малко по-висок икономически растеж от еврозоната – на тримесечна база той е 0.3% (при 0.2% през второто) и 1.4% на годишна, което е без промяна спрямо второто.

От ING отбелязват, че все още има опасения за по-нататъшно забавяне, докато спадът на индустриалното производство продължава. Банката отчита като положителна новина това, че на тримесечна база еврозоната спира забавянето на ръста си. Все пак повишение на БВП от 0.2% заедно с бавното начало на последното тримесечие и малко по-високата безработица през септември показват, че икономиката се нуждае от положителни новини за търговските отношения, за да не продължи да се забавя, считат от холандската банка.

Инфлацията е по-притеснителна

Тревожен знак за новия президент на ЕЦБ Кристин Лагард е инфлацията в еврозоната. През октомври тя е намаляла до 0.7% на годишна база, което я отдалечава още повече от целта на централната банка за растеж на потребителските цени под, но близо до 2%.

Намалението на инфлацията се дължи на спада на цените на енергията и бавния растеж на неенергийните промишлени стоки, което компенсира повишаването на цените на услугите и храните, алкохола и тютюна. Безработицата остана стабилна в еврозоната през септември – на ниво от 7.5%.

Притесненията остават

В сряда френската икономика надмина очакванията на анализаторите, като запази темповете си на растеж от 0.3% за трите месеца до септември. Тя се представя по-успешно с предизвикателствата от забавянето на световната икономика в сравнение с по-зависимите от износа Германия и Италия.

Въпреки това вече има тревожни признаци за икономиката на валутния съюз през последното тримесечие на годината. Икономическото доверие в еврозоната – съставен от това на бизнеса и на потребителите, намаля до 100.8 пункта през октомври, което най-ниското му ниво от почти пет години. Германските данни за БВП ще бъдат обявени на 14 ноември и се очаква да покажат още едно свиване в икономиката, което означава влизане в рецесия.

Предстоящите месеци вероятно ще останат трудни за еврозоната. Докато последните новини за глобални икономически рискове като търговската война и Brexit са обещаващи, притесненията за намаляване на индустриалното производство за момента се запазват. Ако тези рискове отпаднат, въпросът е колко бързо това ще се отрази на експортните поръчки и доверието, смятат от ING. Това ще бъде от ключово значение за перспективите за растеж през 2020 г.