С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 ное 2019, 13:50, 2822 прочитания

Германският финансов министър отвори вратата за довършване на банковия съюз

Предложението на Олаф Шолц е за частична обща депозитна гаранция, но срещу нея иска банкови и данъчни реформи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
За пръв път от поставянето на основите на банковия съюз преди седем години германската опозиция срещу последния му трети компонент - обща схема за депозитна гаранция, се пропуква. В своя позиция, публикувана във Financial Times, финансовият министър Олаф Шолц даде заявка, че доизграждането на тристълбовата единна регулаторна рамка в ЕС е от ключово значение и че Берлин би обмислил някаква форма на колективна защита на влоговете, но при определени условия.

Досега Германия твърдо отхвърляше идеята за Обща депозитна гаранция (European Deposit Insurance Scheme /EDIS/) поради страховете, че държавата и данъкоплатците й може да се окажат по още една линия натоварени с проблемите на държави с по-отхлабена банкова регулация и проблеми в сектора - основно Италия. Затова и идеята на финансовия министър на Меркел е първоначалната отговорност и разходи да си останат национални, а общият механизъм да действа като презастраховател, както и преди задействането да бъдат предприети още реформи с цел да се намали рискът в системата. Те вероятно ще предизвикат полемика в много от другите страни членки, а и не е ясно дори дали Шолц ще успее да убеди Берлин в предложението си - според цитирани от FT берлински представители неговата идея е лична, представена е само за дебат и не е координирана с канцлера.


Схемата на Шолц

Евентуалният бъдещ общ механизъм е очертан в общи щрихи. Според Шолц той трябва да функционира на три нива. Първо, при банков фалит трябва да се използват ресурсите на националните фондове за гарантиране на влоговете. На второ място, ако те са изчерпани, трябва да се активира Европейски фонд, който да се управлява от Единния съвет за преструктуриране (Single Resolution Board /SRB/) - институцията, която отговаря за втория стълб на банковия съюз - преструктурирането на системно значими банки, и вече управлява 33 млрд. евро фонд за целта. Новият фонд ще може да предоставя ограничена ликвидност посредством заеми, които трябва да се връщат. И накрая, ако е необходимо още финансиране, то ще остане отговорност за съответната страна членка.

В плана обаче не е очертано нито какъв размер трябва да има единният фонд, нито как той ще бъде попълван. Националните фондове се финансират с вноски от банките, базирани на размера на депозитите им и на рисковия им профил, като вероятно е този модел да се пренесе и тук. Ако обаче това е допълнителна такса за банките, тя би се пренесла към крайните клиенти. Възможно е и частично натрупаните в националните фондове средства да се прехвърлят в общия, но след като те остават първа линия на защита, вероятно ще трябва да са добре капитализирани. Доколкото фондът само ще отпуска заеми, той може да ползва рейтинга на ЕС и да се финансира и от капиталовите пазари. Все пак Шолц оставя опция да се обмисли и възможност той да поема загуби, но чак след като всички компоненти на банковия съюз са въведени.



Ябълките на раздора

Макар това затопляне от Берлин към идеята за завършването на банковия съюз да звучи обнадеждаващо, едва ли идеята на Шолц ще получи приветствия в много европейски столици. Причината са допълнителните условия, които той поставя, за да проработи този план.

От една страна, германският финансов министър настоява за редица банкови реформи. Според него е важно да се унифицира режимът за несъстоятелност на банки в съюза и допълнително намаляване на рисковете в системата чрез разчистване на лошите кредити и отчитането на рисковете от вложенията в държавен дълг. Макар Шолц да говори за плавни и постепенни мерки, вероятно думите му ще се приемат критично в Италия, чийто банков сектор продължава да е основен източник на нестабилност в еврозоната.

Друга линия на промени, които се предлагат, са отдавнашни германски политически идеи (подкрепяни и от Франция) - хармонизиране на данъчните основи и въвеждане на минимално ефективно данъчно облагане. Това според тях дава нечестни предимства, като възможността за данъчен арбитраж ограничава честната конкуренция в съюза. Тези идеи обаче традиционно не се харесват на догонващи държави, които се опитват да привличат инвестиции, включително и с по-ниски и по-прости данъци. Такава е и в България, която залага на плоски 10% данъци за доходите и фирмените печалби при широка основа.

Ефектът за България

Към момента България не е част от банковия съюз (който към момента включва единен надзор и единно преструктуриране), но се очаква да влезе в него догодина, така че евентуални промени ще засягат и тукашната финансова система. При липсата на детайли е трудно да се прецени какъв би бил ефектът за страната от въвеждането на третия стълб - единна депозитна гаранция по модела на Шолц. Българският Фонд за гарантиране на влоговете в банките сега технически е на минус, така че чисто концептуално всяка допълнителна гаранция е добре дошла.

Реално България вече покрай КТБ изпадна точно в ситуация да се нуждае от подобен презастраховател. През 2014 г. във ФГВБ имаше натрупани 2.1 млрд. лв., но той трябваше да заплати над 3.6 млрд. лв. по гарантираните влогове на банката в размер на до 196 хил. лв. на клиент. Разликата от 1.5 млрд. лв. първоначално беше набавена чрез заем от Министерството на финансите, а впоследствие той бе рефинансиран с два заема от МБВР и ЕБВР за по 300 хил. евро. Така към момента, след като последните пет години ФГВБ събира вноски от банки и получи над 400 млн. лв. от осребряването на имуществото на КТБ, той разполага с 1.2 млрд. лв. активи, докато задълженията му към държавата и международните институции са 1.6 млрд. лв.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

След сделки за газ и оръжие Тръмп остана доволен от визитата в Индия 1 След сделки за газ и оръжие Тръмп остана доволен от визитата в Индия

Това е най-важното партньорство за XXI век, заяви домакинът - премиерът Нарендра Моди

25 фев 2020, 183 прочитания

Големите азиатски икономики са засегнати от коронавируса Големите азиатски икономики са засегнати от коронавируса

Епидемията може да изтрие цял процентен пункт от растежа на Китай за тази година

25 фев 2020, 425 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Новото румънско правителство листва на борсата три от най-големите държавни дружества

Ще бъде закрит и суверенният инвестиционен фонд, създаден от предишното ляво управление

Още от Капитал
Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Отчети това

Как умните електромери могат да намалят сметките за ток

Автогол с еврозоната, мачът продължава

Изборът сега е между по-добро икономическо бъдеще и статуквото

Руско-турската прокси война* може да ескалира

Турският президент Ердоган е на път да атакува директно армията на Башар Асад. Това ще има непредвидими последствия

Моя страна, моя Южна Корея

Кратък гид към корейската нова вълна в киното

Имало едно време в "Червената къща"

Какво се случи в "Червената къща" и какво е бъдещето на сградата с дълга история на "Любен Каравелов" 15

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10