Падането на мониторинга върху България още виси в несигурност
Десет страни, сред тях най-вече Франция и Холандия, настояват ЕК да продължи наблюдението върху съдебната система и борбата с корупцията
Отпадането на Механизма за сътрудничество и проверка – наблюдението на Европейската комисия върху съдебната реформа и борбата с корупцията в България, все още тъне в несигурност. "Страните членки все още изучават последния доклад на Европейската комисия по МСП и все още е рано за заключение." Това заяви за "Капитал" дипломат от една от държавите, настроена скептично към падането на мониторинга за България.
В сряда следобед дипломатите от 27-те страни членки отново обсъждаха на техническо заседание каква да бъде тяхната позиция по предложението на ЕК за прекратяване на механизма върху България. Това е второто заседание по темата, след като преди две седмици между осем и 11 страни изразиха скептицизъм към възможността България да "изкласи" от МСП.
Очакванията са, че до 19 ноември, когато е следващото заседание на външните министри на страните членки, съответно - първата възможност страните членки да одобрят официално заключение, няма да бъде постигнат компромис на техническо ниво.
Наблюдението беше наложено над България и Румъния при присъединяването им към ЕС и продължава вече 13 години. Официално заявената му цел е да помогне на двете страни да изпълнят минималните стандарти в областта на независимостта и ефективността на съдебната система, както и доведат до "професионални разследвания на корупцията на високо равнище".
Евродепутатите подкрепят ЕК за падането на механизма
Всички големи политически групи в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на европарламента подкрепиха мнението на Европейската комисия, че Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП) трябва да отпадане за България. Социалистите и либералите освен това поискаха това да стане и за Румъния. Изказалите се от името на парламентарните групи наблегнаха основно на факта, че механизмът е дискриминационен, тъй като обхваща само две страни, а проблеми има навсякъде.Единствено групата на Обединената левица/Северната зелена левица (която обединявам много комунистически и крайно леви формации) беше против. Ирландката Клеър Дали попита ЕК как точно разбира напредъка на България на фона на смачканата медийна свобода в страната.
Позицията на депутатите ще даде нови аргументи на Европейската комисия за свалянето на мониторинга.
Всички български депутатите се изказаха за прекратяването на МСП, макар и с нюанси. Левите Елена Йончева и Петър Витанов наблегнаха на факта, че механизмът се използва като инструмент за спиране на влизането на България в Шенгенското пространство, което наказва българските граждани, а не политиците. Но в същото време корупцията в страната не е намаляла, въпреки наблюдението.
Най-краен беше евродепутатът от ГЕРБ Емил Радев, според когото в целия свят имало корупция, а някои страни се справяли по-лошо от България и Румъния в борбата с нея. Радев зададе и въпроса колко е струвал мониторингът през последните 12 години и посъветва ЕК да направи "решителни стъпки" за приключване на МСП.
На 22 октомври ЕК заключи, че София е изпълнила всички заложени през 2007 г. критерии, докато за Букурещ мнението беше, че все още не е постигнат достатъчен прогрес. Въпреки това водената от Жан-Клод Юнкер институция отказа да вземе окончателно решение за отпадането на механизма за България, като предпочете да поиска мнението на страните членки и на Европейския парламент.
Тази седмица в рамките на два дни такава възможност имат както 27-те, така и Европейският парламент. Днес привечер Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на европарламента също започва обсъждане на докладите за България и Румъния по МСП, като депутати предполагат, че в следващите седмици може да се стигне и до дебат в пленарната зала.
Кой е срещу
Срещу отпадането на мониторинга за България е група от десет страни, но по думите на дипломат от една от тях истинските противници са страните, "които напоследък имаха проблем с разширяването на ЕС", т.е. Франция, Дания и Холандия. Трите държави бяха срещу поканата към Албания за започване на преговори за членство, а Париж наложи вето на поканата към Северна Македония. Останалите шест или седем страни са готови на компромис "срещу допълнителни предпазни мерки".
Според дипломат, участвал на срещата в сряда, болшинството страни подкрепят прекратяването на МСП, но е значителен и броят на тези, които са против, а това ще попречи на 27-те да излязат с общо заключение.
Дипломатите ще имат още една среща няколко дни и ако на нея не се стигне да консенсус, вероятно въпросът ще се повдигне за решение на политическо ниво - от посланиците на страните членки в Брюксел.
Ами ако няма решение?
По принцип нито Съветът на ЕС (т.е. страните членки), нито Европейският парламент може да вземе обвързващо решение, тъй като преценката за оставането или отпадането на Механизма за сътрудничество и проверка е в ръцете на Европейската комисия. Въпреки това ЕК няма как да не се вслуша в мнението на страните членки и евродепутатите.
По-интересно е какво се случва, ако страните членки не постигнат компромис и съответно нямат заключения. Тогава ЕК ще трябва да вземе решението сама, което на теория облагодетелства българското правителство, особено ако встъпването на новия състав на ЕК се забави още. Лично сегашният председател Жан-Клод Юнкер пое ангажимент още през 2014 г. наблюдението да отпадне до края на мандата на тази комисия, така че сега, позовавайки се на противоречивото мнение на страните членки, ЕК може да излезе със заключение за отпадане на МСП.
Освен това, след като вече има заключение, че България изпълнява всички критерии, дори и да има решение за продължаване на МСП, не е ясно какво точно ще анализира един нов доклад. Другояче казано, ЕК няма много мотиви да иска оставането на наблюдението над България.
