"Финландците са превъртели", шегува се премиерът Анти Рине, чието ляво-центристко правителство се ангажира с амбициозната задача при идването си на власт през юни. И добавя: "Не забравяйте все пак - това е народ със силна воля." Борбата с климатичните промени е част от програмата на кабинета му за социална, икономическа и екологична устойчивост – опит за баланс, при който климатичната политика не бива да е за сметка на жизнения стандарт.

За да "инвестира в бъдещето", правителството предвижда да увеличи с 1.2 млрд. евро годишно публичните разходи и да отдели допълнителни 3 млрд. евро за разрастване на железопътната мрежа. Финансирането трябва да стане чрез социално и икономически справедливи данъци, основно върху изкопаемите горива. Очаква се те да осигурят 730 млн., а от продаването на държавни активи да дойдат 2.5 млрд. евро.

Екологична справедливост - новата религия на Севера

Зелената трансформация тръгва от притесненията покрай необичайните за Финландия високи температури през последните години. В райони като Лапландия първият сняг идва все по-късно и обърква плановете на туроператорите, а изтънялата ледена покривка е заплаха за местната екосистема. На този фон публикуваният миналия октомври доклад на ООН, предупреждаващ, че ако глобалното затопляне не се ограничи до 1.5 градуса по Целзий, още през 2030 г. планетата ще бъде разтърсена от природни катаклизми, предизвика особена тревога в северната страна.

"Това накара Финландия да се събуди", обяснява пред "Капитал" Сини Харки, програмен мениджър на Greenpeace Nordic за Финландия. Близо 43% от финландците не ползват вече личните си автомобили. Вегетарианско меню вместо месо или пътуване с влак вместо със самолет през Финландия стават все по-популярни. Екологичното съзнание и екологичната справедливост видимо се превръщат в новата религия на европейския север. "Зелените" навици се считат за отговорност на западния човек, притежаващ лукса на свободния избор, за разлика от милиони хора в по-бедните кътчета на планетата. Така в менюто на мензата на университета в Хелзинки скоро няма да присъства телешко, то ще бъде намалено наполовина и в училищата. "Хората осъзнаха, че всеки влияе с начина си на живот върху околната среда, но е работа на политиците да направят така, че природосъобразният избор да е най-лесният и най-евтиният", казва Сини Харки.

Поради тази причина инициативата на Грета Тунберг Fridays for future намери във Финландия многобройни привърженици. Парламентът беше окупиран от млади хора, настояващи пред депутатите за активни политически действия. И когато дясно-центристкото правителство на Юха Сипиле подаде оставка през март заради несправяне със здравната реформа, политическото махалото се наклони към по-лявото, социалното и зеленото. Според проучвания, оповестени около предсрочните избори през април, 80% от финландците смятат спешните климатични мерки за необходимост, а 70% искат новото правителство да прави повече в тази посока.

"Каласатама" - бъдещето на климатична неутралност

За да се достигне климатична неутралност до 2035 г., е нужно емисиите от парникови газове да бъдат съкратени с 80%, а останалите 20% да се компенсират от екосистеми. В тази връзка в Хелзинки от две години се работи конкретно по 147 мерки от 8 различни области, като например подмяна на автопарка с електромобили, консултантски услуги относно енергоспестяващи мерки и използване на възобновяеми енергийни източници. "Имаме даден много сериозен мандат и сме задължени да го изпълним", казва пред "Капитал" Кайза Реета Коскинен, директор на общинския проект "Климатично неутрален Хелзинки", откъдето тръгва идеята за цялата страна.

Цели 57% от вредните емисии във финландската столица идват от отопление. По закон ТЕЦ-овете на въглища трябва да бъдат закрити до 2030 г., като амбицията е срокът да бъде скъсен. За целта енергийната компания Helen Ltd, която е с преобладаваща общинска собственост, подменя още отсега традиционните въглища и газ с пелети, соларна енергия, както и с вода от Балтийско море. С морска вода работи например новооткритата подземната инсталация за охлаждане и отопление, изградена в скалните пластове под финландската столица.

Ако човек иска да си представи накъде води футуристичното пътешествие на Хелзинки, достатъчно е да вземе метрото от центъра и да слезе на спирката в квартал Каласатама. Огромното пространство на бившето рибарско пристанище, освободено при разрастването на града, дава възможност от кота нула да се изгради пространство за живеене, работа и свободно време. Какво да бъде то, се решава съвместно от градската управа, бизнеса и гражданите. В "умния квартал" новите природосъобразни технологии са залегнали в проекта на всяка сграда, включително в зоологическата градина, която работи, без да отделя въглеродни емисии.

Идеята е "умните" технологии да спестяват по един час дневно на жителите на квартала, например с осигуряване на достъп до характерните за Каластама споделени пространства за работа и хоби скоро с код след онлайн резервация. С чип се отварят и шахтите за отпадъци на гърба на жилищните сгради, водещи към подземен лабиринт. Подобно на вакуум инсталацията засмуква отпадъците с 80 км в час и ги отвежда към сортировъчна площадка. Така служители на фирмите за чистота не смущават спокойствието с шумно извозване на боклук. Няма и обикалящи инкасатори на енергийните компании. Интелигентни табла правят сметките вместо тях, а телефонни приложения ориентират гражданите относно потреблението, а също и за пиковите моменти на ползване на енергия. По този начин се избягва претоварване на мрежата, опазва се природата и се спестяват до 30% от разходите.

За работните места и горите

Квартал Каласатама не е Хелзинки и Хелзинки не е Финландия. "Новите технологии правят чистата енергия достъпна в цялата страна. Но с транспорта и селското стопанство нещата са по-сложни. Дори емисиите сериозно да бъдат снижени до 2035 г., климатична неутралност не е възможна. Поради тази причина ни трябват компенсатори, каквито са горите", посочва Сини Харки.

Голяма част от територията на Финландия е гори. Те дават огромни възможности, но и са поле на сериозни конфликти, в сърцевината на които е мощната дървообработваща промишленост. Тя се разраства, осигурявайки работни места, но с цената на увеличаване на сечта, която само през миналата година е нараснала с 30%. "Това е най-голямото предизвикателство пред кабинета. Той трябва да разработи регулации, с които да се проследява свиването на екосистемите, които поглъщат въглерода. Подобни механизми никога не е имало", казва Сини Харки.

Още по-големи проблеми според еколози създават замърсяващите ТЕЦ-ове на торф. Държавата все още ги субсидира и предвижда да бъдат намалени наполовина едва през 2030 г. "Това е най-мръсната форма на производство на енергия. Близо 15% от емисиите идват от тях, а осигуряват само 5% от енергията", обяснява Сини Харки.

Макар да осигуряват работни места на не повече от 2000 души, въпросът с тези ТЕЦ-ове е силно политизиран. Традиционно силните финландски профсъюзи вечe мърморят и се заканват с протести. Населението на Финландия е неравномерно разпръснато из голямата й територия, в голяма част от която природата е сурова. "Работният пазар е небалансиран. Затова обещанието за равни шансове за всички е задача, не по-малко важна от борбата с климатичните промени. Социалният динамит е заложен точно там", казва пред "Капитал" социологът Аря Хаапакорпи.

Обезвреждането на този динамит няма как да стане само с държавни политики и без участието на бизнеса. "Не трябва да говорим за апокалипсис, а да отправяме посланието, че сме в състояние да се справим. Постоянно развиващите се технологии дават тази възможност. Те осигуряват и работни места", заявява министърът на икономиката Катри Кулмуни. Понятията, с които работи финландското правителство, включително и в ролята си на председател на ЕС, са "ефективно използване на ресурсите", "кръгова икономика" и "успешни бизнес модели".

Примери за това във Финландия са както най-големият производител на енергия Fortum, така и малки start up компании като Sulapac, която вече е заела позиции на пазара за алтернативи на пластмасата с асортимента си от сламки и кутийки за козметични продукти. "Материалът на дървесна основа издържа на високи температури и влага 24 месеца, преди да започне процесът на пълно разграждане, а от друга страна е подходящ за масово производство, защото гранулите му са съвместими с обичайните машини за производство на пластмаса", обяснява пред "Капитал" маркетинговият директор на Sulapac Анти Валонен.

Битката с климатичните промени на ниво ЕС носи съвсем прагматични ползи за Sulapac – макар да има големи клиенти във Финландия, без общоевропейски сертификат за чисти от микропластика продукти козметичните кутийки на Sulapac няма да стигнат до масовия пазар. Но Хелзинки ще трябва много да се постарае, за да убеди и най-скептичните страни от Вишеградската четворка за общо споразумение, задължаващо всички в ЕС да постигнат климатична неутралност до 2050 г. Петнадесет години по-рано Финландия вече би трябвало да е дала пример, че това е възможно.