ЕС налага санкции на турски граждани заради сондажите около Кипър
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

ЕС налага санкции на турски граждани заради сондажите около Кипър

Reuters

ЕС налага санкции на турски граждани заради сондажите около Кипър

България има интерес Брюксел да отправи силни предупреждения към Турция

2821 прочитания

Reuters

© Reuters


Страните - членки на ЕС, приеха налагането на "ограничителни мерки" по отношение на турските граждани и компании, които са участвали в сондажните дейности в икономическата зона на Кипър. Техните активи могат да бъдат замразени, а достъпът им до територията на ЕС ще бъде забранен. Списъкът с лицата тепърва ще се уточнява, но той няма да включва политически фигури, въпреки че сондажните дейности едва ли са били предприети без политическа благословия.

Това е второто решение за налагане на санкции, което ЕС взема в рамките на един месец, като през юли вече бяха наложени финансови санкции на Турция заради незаконните проучвания в кипърски води. В средата на октомври външните министри решиха да наложат ембарго за доставки на оръжие, за чието спазване обаче отговарят страните членки. Причината за решението беше нахлуването на Турция в Северна Сирия на 9 октомври, което целеше да изтласка силите на кюрдската сирийска опозиция от граничните региони между двете страни. Кюрдите бяха основните съюзници на западните страни в операциите срещу "Ислямска държава".

Двата санкционни режима са по-скоро символични, като дипломати споделят, че целта е неофициално е да се даде възможност на Турция да се откаже от действията си. Реално обаче ЕС не е готов за челна конфронтация с Анкара.

Кипърският спор

Турската компания Turkiye Petrolleri получи лиценз за проучвания в Егейско море от Севернокипърската турска република, която е призната само от Анкара след окупацията на северната част от острова от Турция през 1974 г. Анкара твърди, че има същите права като Кипър върху всички находки на общия за двете страни континентален шелф. Причината е, че двете страни не са делимитирали морските си граници (т.е. не са разграничили морските си пространства), тъй като Турция настоява Северен Кипър също да получи своя изключителна икономическа зона, докато Кипър не е съгласна да създаде прецедент.

Поради тази причина Кипър и ЕС не признават лицензите за проучване, тъй като смятат, че цялата морска изключителна икономическа зона около острова принадлежи на Република Кипър. Затова и според Брюксел проучванията, които се извършват от турски кораби под охраната на турските военноморски сили, са незаконни.

През последния месец Турция изпрати проучвателни кораби дори на юг от Кипър, където островната република вече предостави лицензи за проучвания и добив на въглеводороди на компании като френската Total, италианската Eni, американската Exon Mobile и британско-холандската Shell. Миналата година два турски военни кораба пък попречиха на проучванията на Eni.

Френският министър на отбраната Флоранс Парли пристига на борда на френската фрегата "Лангедок" по време на учения край Кипър през 2017 г.
Източник: Reuters

Засега обаче само Франция изпрати военноморски сили за съвместни учения с кипърския ВМС.

Българският интерес

България е особена позиция. От една страна, София отказа да прекрати износа си към Турция, като премиерът Бойко Борисов обясни действията на воденото от него правителство с прекратяването на огъня от турските сили в Северна Сирия на 18 октомври, както и с нежеланието да се прекъсва работата на българските оръжейни заводи. Българският износ за Турция обаче е микроскопичен. Без съмнение по-важната причина е нежеланието да се дразни турският президент Реджеп Таийп Ердоган, който редовно заплашва да насърчи стотиците хиляди бежанци в страната да тръгнат към Европа.

От друга страна, България има интерес от максимално бързото разработване на газовите находища в кипърските води. Днес например при старта на изграждането на газовата връзка с Гърция премиерът Борисов каза, че след завършването "ще се правят доставки от Америка, от Катар, от Кипър, от Египет и от Азербайджан" (реално договор има само с азерската Socar – бел. ред.).

В неделя, 10 ноември, кипърското правителство одобри лиценза за разработването на газовото находище "Афродита", което се очаква да влезе в експлоатация през 2025 г. Находището е оценено на 130 млрд. кубически метра газ, а островната държава очаква по половин милиард евро годишно от концесионни плащания. Заедно с другите потенциални находища в кипърската изключителна морска икономическа зона Кипър може да се окаже сериозен доставчик на газ за Европа, а България да стане един от транзитните маршрути.

Така че българският интерес е Брюксел да изпрати максимално силен сигнал към Турция, че няма да търпи Анкара да нарушава интересите на някоя от страните членки както заради потенциалните газови разкрития, така и заради традиционната политика на сдържане на турския експанзионизъм.

Страните - членки на ЕС, приеха налагането на "ограничителни мерки" по отношение на турските граждани и компании, които са участвали в сондажните дейности в икономическата зона на Кипър. Техните активи могат да бъдат замразени, а достъпът им до територията на ЕС ще бъде забранен. Списъкът с лицата тепърва ще се уточнява, но той няма да включва политически фигури, въпреки че сондажните дейности едва ли са били предприети без политическа благословия.

Това е второто решение за налагане на санкции, което ЕС взема в рамките на един месец, като през юли вече бяха наложени финансови санкции на Турция заради незаконните проучвания в кипърски води. В средата на октомври външните министри решиха да наложат ембарго за доставки на оръжие, за чието спазване обаче отговарят страните членки. Причината за решението беше нахлуването на Турция в Северна Сирия на 9 октомври, което целеше да изтласка силите на кюрдската сирийска опозиция от граничните региони между двете страни. Кюрдите бяха основните съюзници на западните страни в операциите срещу "Ислямска държава".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Попара с пръжки! Каквото е чул - написал...
    Шапка свалям на г-н Прокопиев, че с такива автори продължава да успява да изкопчва грантове!

    Темите са две:
    - историческата нефелност на ЕС;
    - силната позиция на Турция.

    Но хайде да тръгнем от историята.

    1. През 1960 г Кипър получава независимост от Великобритания. През септември в Никозия е подписан договор от 5 точки, в който страните-гаранти на новата държава Великобритания (която си запазва две военноморски бази в Кипът за вечни времена), Гърция и Турция (тъй като населението на страната е от етнически гърци и турци) поемат грижата за независимостта и териториалната й цялост.
    През юли 1974 г военната хунта в Атина инспирира военен преврат в Кипър от гръцки военни, привърженици на идеята за присъединяване на Кипър към Гърция (еносис). Правителството на министър-председателя архиепископ Макариос ІІІ е свалено със сила. Настава хаос.
    През август Търция изпълнява задълженията си като страна-гарант, описани в т.4 от договора и предприема операция "Атила" за възстановяване на конституционния ред на острова.
    Тъй като вече 45 г. не се установява разбирателство между гръцката и турската кипърски общности, непризнатата от никоя държава ( освен Турция) Севернокипърска турска република продължава да съществува на основата на същите демократични основи, на които и останалите европейски държави: многопартийна система, парламентаризъм, избори.

    2. Много любопитен е текстът на т.3 от доровора. Там пише, че независимата държава Кипър няма право да членува в икономически и политически съюзи. В този смисъл присъединяването на Кипър към ЕС е в разрез с договора й за независимост. И дава 5-6 аса в ръцете на Анкара, защото договорът от Никозия изобщо не е отменян, суспендиран или изтекъл.

    Юридически Турция е в абсолютното си право да продължава да мотивира всичките си действия спрямо Кипър с договора за независимост и с произтичащите от него задължения. В Брюксел са много наясно с това. Затова всичките им действия около Кипър са видимо несмели.

    По темата единственият капацитет е журналистката Бранислава Бобанац, която си позволява да назовава нещата е истинските им имена.




Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK