Европейската инвестиционна банка спира финансирането на въглища и газ

Решението на ЕИБ рязко ще повиши цената на енергийните проекти, които разчитат на изкопаеми горива

От края на 2021 г. Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) спира да финансира проекти, които разчитат на изкопаеми горива – въглища, газ или нефт. Инвестиционната банка на Европейския съюз ще пренасочи финансирането си към проекти за енергийна ефективност и възобновяемата енергия. ЕИБ все пак си оставя вратичка, която да й позволи да отпуска финансиране на проекти с фосилни горива, но само ако те имат намалени емисии от въглероден диоксид – таванът е 250 грама на киловатчас произведена енергия. Лимитът е по-нисък дори от ТЕЦ на газ, освен ако той не произвежда комбинирано електро- и топлоенергия. За сравнение - българските ТЕЦ на лигнитни въглища отделят 1.2 килограма CO2/квтч.

Решението на борда на директорите на ЕИБ беше отложено с два месеца, тъй като много страни членки, които са и акционери в банката, не са доволни от него. Например Германия и Европейската комисия лобираха да не се избързва. Заседанието е продължило повече от 11 часа, писа в twitter вицепрезидентът на банката Андрю Макдауъл, като съгласие е постигнато едва късно в четвъртък вечер.

В крайна сметка, по информация на групата на Зелените в европейския парламент, за завоя в политиката на ЕИБ са гласували 19 страни членки, включително България. Против са били Полша, Унгария и Румъния, шест държави са се въздържали.

Заради съпротивата ЕИБ ще приложи новата си политиката от 2021 г., а не от 2020 г., както беше планирано първоначално. Идващата нова Европейска комисия начело с Урсула фон дер Лайен дори предлага финансовата институция да се трансформира в Климатична банка. Целта на ЕК е през следващите десет години чрез финансиране от ЕИБ да се отключат 1 трлн. евро инвестиции - частни и публични, които да позволят преход на европейските икономики към по-чиста енергия.

"Климатът е основният въпрос в политическата програма на нашето време", заяви президентът на ЕИБ Вернер Хойер в специално изявление, наричайки решението на банката да се откаже от подкрепа на фосилните горива "квантов скок".

Решаващ кредитор

В момента ЕИБ има портфолио от половин трилион евро кредити и е основен кредитор при големите инфраструктурни проекти в ЕС. Миналата година банката е отпуснала 2 млрд. евро заеми за различни енергийни проекти, които разчитат на фосилни горива. Общо от 2013 г. насам ЕИБ е финансирала с 13.4 млрд. евро такива проекти, докато за същия период е подкрепила с 65 млрд. евро проекти в областта на възобновяемата енергия и енергийната ефективност.

В България само преди месец ЕИБ отпусна 110 млн. евро за изграждането на газовата връзка с Гърция, а 67 млн. евро могат да бъдат отпуснати на Софийската община за изграждането на когенерация, която да използва преработените отпадъци от София.

Финансирането от ЕИБ е решаващо за много проекти, тъй като банката може да си позволи да отпусне дългосрочни кредити при относително по-висок риск.

Големият финансов завой

Решението на ЕИБ идва на фона на амбицията на повечето страни от ЕС да постигнат климатично неутрална европейска икономика към 2050 г. Новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен поиска 27-те рязко да повишат амбицията си за намаляване на емисиите си от CO2 към 2030 г. Въпреки че преди по-малко от година беше договорено новото европейско законодателство, което изисква свиване на емисиите с 40% спрямо нивата им през 1990 г., Фон дер Лайен настоява за спад с 55% в следващото десетилетие.

Европейската централна банка скоро също може да последва примера на ЕИБ. Новият гуверньор Кристин Лагард пое ангажимент да вкара климатичните промени във фокуса на финансовата институция. В момента ЕЦБ обсъжда приемането промени в стрес тестовете си, така че те да включват и свързани с климата рискове. По този начин финансовата експозиция на банките към проекти с висок въглероден отпечатък може да бъде преоценена като пасив в техните баланси. Това рязко ще намали апетита им да финансират въглищни или газови проекти.