Европейският парламент не успя да прокара по-високи разходи за 2020 г.
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Европейският парламент не успя да прокара по-високи разходи за 2020 г.

Reuters

Европейският парламент не успя да прокара по-високи разходи за 2020 г.

Мерките за справяне с климатичните промени получват малко повече пари, докато Турция - по-малко

2042 прочитания

Reuters

© Reuters


Бюджетът на ЕС за 2020 г. ще отпусне с 3.6% повече средства спрямо предходната година - най-вече за мерки за борба с климатичните промени, европейската навигационна система "Галилео", за охрана на границите или за възможността младите европейци да участват в доброволчески дейности. Това стана ясно късно вечерта в понеделник след маратонски преговори (повече от месец) между преговарящите от името на Европейския парламент и финландското председателство на Съвета на ЕС (т.е. страните членки).

Отвъд числата, два са основните изводи от една от най-важните и най-малко отразяваните от медиите политически битки в ЕС – приемането по ежегодния бюджет на 28-те: Европейската комисия, която по подобие на националните правителства изготвя проекта за финансов план на общността, защити сметките си, а страните членки не позволиха на евродепутатите да увеличат значително предвидените плащания, независимо от аргументите им, че с тях се прокарва политиката на активна борба с климатичните промени.

Защо това има значение

Приемането на последния бюджет от настоящата финансова рамка на ЕС (2014 - 2020 г.) беше тест за това как може да протекат преговорите за следващия седемгодишен бюджетен период. Дискусиите по него текат повече от година, а плановете следващата Многогодишна финансова рамка да бъде приета до края на тази година са вече окончателно погребани. Причината е, че нетните донори в бюджета на ЕС (т.е. тези, които дават повече, а получават по-малко) категорично отказват да попълнят финансовата дупка след напускането на Великобритания. Затова и днес се очаква (след редакционното приключване на броя) външните министри на ЕС да постигнат пробив и стигнат по-близо консенсус за общия размер на евробюджета за периода 2021 - 2027 г.

От друга страна, Европейският парламент, който винаги настоява за значително по-високо ниво на разходите, искаше в бюджета за 2020 г. да залегнат повече пари, така че в бъдеще това да се използва като аргумент в преговорите за многогодишния бюджет на ЕС.

Кой какво искаше

Първоначалното предложение на ЕК беше размерът на предвидените плащания за 2020 г. да бъде 153.6 млрд. евро. Страните членки настояваха сумата да е 153.1 млрд. На фона на общия размер разликата е на практика козметична, важното в случая е друго. Всяка година разходите на ЕС имат определен таван, който се залага още с приемането на многогодишния бюджет, в случая - през 2013 г. и ЕК, и страните членки залагаха суми под този таван, което означава, че 28-те в крайна сметка ще могат да спестят някое и друго евро.

Предложението на Европейския парламент беше за 159.1 млрд. плащания, което обаче е малко над годишния таван. Аргументът беше, че ЕС трябва да се съсредоточи върху ефективната подкрепа на различни политики, вместо да се вторачва във второстепенни технически критерии.

Затова и евродепутатите отказаха компромис, но в крайна сметка се съгласиха да смъкнат претенциите си, като финландското председателство на Съвета на ЕС и преговарящите от името на ЕП си стиснаха ръцете върху разходи, близки до първоначално предложените от Европейската комисия. За сметка на това Европарламентът успя да извоюва по-сериозно увеличение на общите задължения, които ЕС може да поема през 2020 г. (бюджетните кредити за поети задължения).

Кой печели

Извън големите програми като общата земеделска политика или политиката на сближаването, които имат малко или много фиксирани годишни плащания, основният печеливш е европейската навигационна система "Галилео", която през тази година изпита сериозни технически трудности. Тя ще получи 1.2 млрд. евро през 2020 г., със 74% повече спрямо предходната година.

В абсолютно изражение първенец е научната програма "Хоризонт 2020", която ще получи с 8.8% повече средства, или малко над 1.1 млрд. евро спрямо 2019 г.

Програмата "Свързана Европа", която финансира трансгранична инфраструктура, също ще се зарадва на голямо увеличение на средствата. Тя ще получи 35% повече пари основно за проекти за възобновяема енергия.

Кой губи

Увеличението на парите за много програми през 2020 г. спрямо тази година обаче е по-високо, отколкото подсказва процентният ръст на съвкупните разходи. Това се дължи на орязването на средства по някои пера. Например парите по споразумението с Турция за бежанците, основната част от които вече е отпусната, през следващата година се свиват. Анкара освен това ще получи и по-малко средства за предприсъединителна помощ заради влошаването на ситуацията с човешките права в страната.

Бюджетът на ЕС за 2020 г. ще отпусне с 3.6% повече средства спрямо предходната година - най-вече за мерки за борба с климатичните промени, европейската навигационна система "Галилео", за охрана на границите или за възможността младите европейци да участват в доброволчески дейности. Това стана ясно късно вечерта в понеделник след маратонски преговори (повече от месец) между преговарящите от името на Европейския парламент и финландското председателство на Съвета на ЕС (т.е. страните членки).

Отвъд числата, два са основните изводи от една от най-важните и най-малко отразяваните от медиите политически битки в ЕС – приемането по ежегодния бюджет на 28-те: Европейската комисия, която по подобие на националните правителства изготвя проекта за финансов план на общността, защити сметките си, а страните членки не позволиха на евродепутатите да увеличат значително предвидените плащания, независимо от аргументите им, че с тях се прокарва политиката на активна борба с климатичните промени.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK