Университети стават бойни полета, а протестиращи хвърлят коктейли "Молотов" срещу полицията - ситуацията в Хонконг се превръща в кошмар за китайския президент Си Дзинпин. Част от суверенна територия на Китай пропада в яростна анархия, докато той е превърнал възстановяването на силата и достойнството на страната в централна тема на управлението си, пише Гидиън Ракман във Financial Times.
Президентът посочва, че непосредствената причина за кризата не е по негова вина. Искрата пламна заради законопроект, позволяващ екстрадицията на заподозрени от Хонконг към вътрешността на Китай. Това беше идея, задвижвана от местното управление, и когато Пекин видя силната опозиция, проектът на закон беше оттеглен. Но дотогава протестите се разраснаха и набраха инерция.
Ужас от пълната интеграция
Си Дзинпин обаче носи по-голямата отговорност. От идването му на власт Китай стана по-авторитарен и това подсили недоволството на Хонконг към управлението в Пекин. В подетата кампания срещу корупцията редица известни политически и обществени фигури изчезнаха от публичното пространство, а над 1 млн. души бяха изпратени в поправителни лагери в Синдзян. Нетърпимостта към свободата на словото и избирателният подход към закона се засилиха.
Във формулата "Една държава, две системи" винаги е имало напрежение, но през мандата на Си Дзинпин Китай се върна назад политически - започнаха да бъдат съживявани маоистки лозунги, арестуват се граждански активисти и се затварят неправителствени организации. Затова не е учудващо, че Хонконг следи с ужас изгледите за пълна интеграция с Китай.
Отделна хонконгска идентичност
Настоящият бунт повдига въпроси не само за начина, по който президентът опитва да потуши недоволството, но и за целия му проект. Неговата мантра е "обновяването на китайския народ", а в центъра й е връщането на националната териториална цялост. След Хонконг следващата стъпка трябва да бъде Тайван. Но ако Пекин не може да овладее хонконгските улици, идеята, че ще постигне успех с Тайван, изглежда неправдоподобна.
Освен това протестите подкопават централния стълб в патриотичното образование, прокарвано от управляващите, а именно, че има "един Китай" и че всички китайци искат обединение. Сега е ясно, че мнозина в Хонконг не смятат, че етническата солидарност може да отслаби техните политически притеснения относно държавния строй. Даже напротив – те все повече оформят отделна идентичност, която често е пълна с предразсъдъци спрямо останалата част на страната. Всичко това носи сериозни главоболия за Си Дзинпин.
Университети стават бойни полета, а протестиращи хвърлят коктейли "Молотов" срещу полицията - ситуацията в Хонконг се превръща в кошмар за китайския президент Си Дзинпин. Част от суверенна територия на Китай пропада в яростна анархия, докато той е превърнал възстановяването на силата и достойнството на страната в централна тема на управлението си, пише Гидиън Ракман във Financial Times.
Президентът посочва, че непосредствената причина за кризата не е по негова вина. Искрата пламна заради законопроект, позволяващ екстрадицията на заподозрени от Хонконг към вътрешността на Китай. Това беше идея, задвижвана от местното управление, и когато Пекин видя силната опозиция, проектът на закон беше оттеглен. Но дотогава протестите се разраснаха и набраха инерция.
Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила сиВсеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
2 коментара
Съществената причина за стопанските проблеми на Китай е, че Китайската централна банка е с неправилен начин за емитиране на Китайски ренминби юан. Банковата грешка създава щети и кризи.
Вариантите са:
1. При запазване на банковата грешка: Китайската централна банка е с неправилен начин за емитиране на Китайски ренминби юан – е с нарастващи щети и кризи в Китай.
Китай е жертва на грешката на Китайската централна банка.
2. Устойчивият просперитет на държава е възможен, когато централната банка по правилен начин емитира пари.
Хронофицирано болестно състояние на Капитал е в анонимен текст, в който задължително има цитат от абсолютно неизвестен "експерт", преписан от англоезична мейнстрийм медия, да се ръсят хрумки под формата на самодостатъчни заключения.
Майданът в Сянган се вее само по англоезични неолиберални газети. Целта е много ясна (казана е в прав текст и горе) - да се разклати нещо на председателя Си.
Не е прилично да казвам какво точно му е разклатено всъщност.