Протестите в Хонконг клатят целия проект на Си Дзинпин

Университети стават бойни полета, а протестиращи хвърлят коктейли "Молотов" срещу полицията - ситуацията в Хонконг се превръща в кошмар за китайския президент Си Дзинпин. Част от суверенна територия на Китай пропада в яростна анархия, докато той е превърнал възстановяването на силата и достойнството на страната в централна тема на управлението си, пише Гидиън Ракман във Financial Times.

Президентът посочва, че непосредствената причина за кризата не е по негова вина. Искрата пламна заради законопроект, позволяващ екстрадицията на заподозрени от Хонконг към вътрешността на Китай. Това беше идея, задвижвана от местното управление, и когато Пекин видя силната опозиция, проектът на закон беше оттеглен. Но дотогава протестите се разраснаха и набраха инерция.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Ужас от пълната интеграция

Си Дзинпин обаче носи по-голямата отговорност. От идването му на власт Китай стана по-авторитарен и това подсили недоволството на Хонконг към управлението в Пекин. В подетата кампания срещу корупцията редица известни политически и обществени фигури изчезнаха от публичното пространство, а над 1 млн. души бяха изпратени в поправителни лагери в Синдзян. Нетърпимостта към свободата на словото и избирателният подход към закона се засилиха.

Във формулата "Една държава, две системи" винаги е имало напрежение, но през мандата на Си Дзинпин Китай се върна назад политически - започнаха да бъдат съживявани маоистки лозунги, арестуват се граждански активисти и се затварят неправителствени организации. Затова не е учудващо, че Хонконг следи с ужас изгледите за пълна интеграция с Китай.



Отделна хонконгска идентичност

Настоящият бунт повдига въпроси не само за начина, по който президентът опитва да потуши недоволството, но и за целия му проект. Неговата мантра е "обновяването на китайския народ", а в центъра й е връщането на националната териториална цялост. След Хонконг следващата стъпка трябва да бъде Тайван. Но ако Пекин не може да овладее хонконгските улици, идеята, че ще постигне успех с Тайван, изглежда неправдоподобна.

Освен това протестите подкопават централния стълб в патриотичното образование, прокарвано от управляващите, а именно, че има "един Китай" и че всички китайци искат обединение. Сега е ясно, че мнозина в Хонконг не смятат, че етническата солидарност може да отслаби техните политически притеснения относно държавния строй. Даже напротив – те все повече оформят отделна идентичност, която често е пълна с предразсъдъци спрямо останалата част на страната. Всичко това носи сериозни главоболия за Си Дзинпин.