ОПЕК и нейните съюзници, водени от Русия, трябва да се срещнат във Виена на 5 и 6 декември. Първият въпрос е дали ще обявят нов план в подкрепа на цената на петрола. Ако го направят, вторият въпрос е дали ще се придържат към него.

Обещано, но неизпълнено

Погледнато технически, план вече има. През декември 2018 г. разширеният алианс на ОПЕК (добил известност като ОПЕК+) обяви съкращаване на производството на 1.2 млн. барела на ден, като целта беше по този начин да се повиши цената на суровината. Това споразумение беше удължено до март 2020 г. Но няколко страни от ОПЕК, включително Ирак и Нигерия, често добиваха повече петрол, отколкото беше договорено със сделката миналата година.

Русия трябваше да помогне на организацията да премине в нова ера. Но началното ниво, от което се съгласи да намали производството, беше необичайно високо - и тази година продукцията надхвърли квотата й. Нефтената индустрия на страната "наистина губи търпение при тези съкращения на производството", казва Аарон Брейди от анализаторската компания IHS Markit. Резултатът е, че средното дневно производство на Русия през 2019 г., след сделката на ОПЕК за намаление на добивите, е по-високо от средното за 2018 г., когато още нямаше сделка.

Саудитска Арабия коригира производството си - например през юли и август го намали с над два пъти повече от изискваното количество според споразумението от миналата година. Но подобни усилия се оказаха недостатъчни за вдигане на цените на петрола.

На пръв поглед ОПЕК трябваше да има повод за радост. Американските санкции удариха износа на Венецуела и Иран, страните съответно с най-големите и четвъртите по размер доказани петролни запаси. В Персийския залив бяха атакувани танкери, а Ирак, която е вторият по големина производител на ОПЕК, беше залята от протести.

Най-големият удар беше през септември, когато дронове атакуваха и извадиха от строя рафинерии, осигуряващи над половината от петролното производство на Саудитска Арабия. Атаката нанесе по-сериозни загуби от иранската революция през 1979 г. и от нахлуването на Ирак в Кувейт през 1990 г.

И въпреки всичко тези проблеми бяха преглътнати от пазарите. "В миналото подобно геополитическо напрежение даде тласък на цените на петрола", казва Фатих Бирол, ръководител на Международната енергийна агенция.

Цената на петрола сорт брент се понижи от близо 75 долара през април до около 60 долара сега.

Една от причините е, че американските компании, използващи фракинг технологията, продължават да добиват повече петрол. Дневната продукция в САЩ през септември беше с 12% над средното ниво за миналата година. Така също световният икономически растеж се забави, като търсенето на петрол пострада не само в Япония, но и в Индия и Югоизточна Азия, където се очакваше да нарасне силно.

Какво да очакваме

През следващата година икономическият растеж може да се ускори. Инвеститорите притискат американските компании за шистов добив да намалят разходите и да увеличат печалбата. Това би довело до по-малко производство и би помогнало за по-високи цени. Но очертаващото се ново предлагане в други части на света може да тласне цените в другата посока. ExxonMobil разширява производството край бреговете на Гвиана. Опитът на Бразилия да даде на големи компании правата да търсят нефт в участъци в Атлантическия океан не доведе до успех, след като фаворити като ExxonMobil и BP отказаха да подадат оферти. Въпреки това инвестициите, които вече са направени в офшорните полета, показват, че до 2021 г. производството на суров петрол в Бразилия може да бъде с 18% по-високо от тази година, според IHS Markit.

Норвегия също може да увеличи добивите. Независимо че през октомври суверенният фонд на страната обяви, че ще продаде акциите си в компании за проучване и добив на нефт, се очаква значително увеличение на производството през следващите години. Държавният енергиен гигант Equinor заяви през октомври, че вече е започнал добив от новото огромно находище Johan Sverdrup в Северно море.

ОПЕК и нейните съюзници извън организацията сега трябва да решат дали да запазят намаленията на производството, договорени в края на миналата година, или да продължат със свиването. Действащата в момента сделка може да се окаже недостатъчна, за да задържи цената на брента над 60 долара за барел. И все пак на срещата може да се появи малък апетит за драстично по-ниски производствени цели.

Държавната петролна компания на Саудитска Арабия – Aramco, планира да пусне на борсата в страната част от акциите си в средата на декември, малко след срещата на ОПЕК. Всяко споразумение за голямо намаляване на производството на кралството би понижило оценките за приходите на компанията, което би се отразило на пазарната й оценка, посочва Нийл Бевъридж от Bernstein. От друга страна, той смята, че "най-лошото, което може да се случи на Aramco, е цената на петрола да се срине по време на листването". Отминаваща година беше драматична за петролните пазари, а декември може да доведе до нови обрати.

2019, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Автор: Капитал

Преглед на оригинала